СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦОВ СПЕКТАКЪЛ

Стефания Георгиева: Във "Верижна реакция" свободата тежи, тя не е дар, а избор

"Всяко движение, всяко решение, мълчание, бездействие и пр. е част от по-голяма верига, в която всяка реакция активира последствия", казва хореографката на спектакъла

Автор: Стефанѝ Стоева / 13 ноември 2025 / 16:12 879 Прочита 0 Коментара

"Верижна реакция" е акт на прекрачване на границите - не заради самото прекрачване, а за да се потърси онази точка на среща между индивида и множеството, между материалния свят и вътрешния глас." Снимка: Иван-Александър Иванов

Разговаряме със Стефания Георгиева - хореограф на спектакъла "Верижна реакция", броени дни преди представянето му на сцената на РЦСИ "Топлоцентрала".

Търсим връзката между простите и сложни процеси, които са част от ежедневието и често сякаш се провокират или подомагат. Днес те са представени през силата на танца и невъобразимо сложните стъпки, които целят да извършат едно толкова просто движение.

Публиката може да гледа "Верижна реакция" на 14 ноември в "Топлоцентрала" от 19:30 часа.

Стефания Георгиева - Хореограф на спектакъла "Верижна реакция" и артистичен директор на АТОМ ТЕАТЪР Снимка: Иван-Александър Иванов

- Кога правим лесното сложно?
- Когато ни е страх.

Когато не вярваме в себе си. Не вярваме, че сме достойни, че няма как на нас да ни се случи. Уверени сме, че няма да се справим с каквото сме се захванали.

Започваме да саботираме хубавите неща в живота, а те напират да ни се случат и настояват да бъдат забелязани. Това е моментът, в който търсим внимание и единственият начин да го получим ни се струва да се уплетем в мрежите на лошите неща, които виждаме около себе си, да повярваме на ядосаните хора, да позволим ситуацията да ни определя.

"Ние не сме виновни" - казваме си - "просто обстоятелствата са толкова много и толкова сложни, че нищо не можем да направим..."

И вместо да поемем отговорност, потъваме в тях. Даже може да повлечем двама - трима с нас, да не сме сами. Вината не е наша, но и силата не е в нас. От нас нищо не зависи.

Публиката може да гледа "Верижна реакция" на 14 ноември в "Топлоцентрала" от 19:30 часа. Снимка: Иван-Александър Иванов

Само че, когато отбягваме неизбежното, то приближава с бавни стъпки, изкачва се по витата стълба на съвестта ни и вече е пред вратата ни, звънецът не работи... Но пък то (неизбежното) не се отказва. Чука на вратата и заплашва да я отвори собственоръчно, ако не направим нещо, ако не поемем отговорност за собствения си живот, за собствените си постъпки.

Може събитията около мен да не са ми работа, но отношението ми към тях, начинът, по който реагирам, и отговорността, която поемам за постъпките си - о, да, те са моя работа. И точно те ме определят като човек - мислещо, чувстващо, творящо същество.

И, за да се върна на въпроса, точно тази ситуация, в която се налага да стъпя с два крака на земята, стабилно и непоколебимо, да погледна живота в очите и да кажа: "Тук решавам аз! Това съм аз! И решението ми е да поема отговорност!"

Тук, нещата се счупват и от лесни, започват да стават сложни, прекалено комплексни, абсурдно бавни, трудни, отлагани, парализиращи... Свободата тежи. Сартър го е казал толкова просто - Тя не е дар, а избор. И когато ни е страх да изберем, започваме да правим лесното сложно.

- Разкажете ни малко повече за концепцията на "Верижна реакция"?
- Когато започнах да работя върху "Верижна реакция", не ме вълнуваше само как ще разреша зрелищната, визуална загадка на фантастичните машини на Руб Голдбърг. Тяхната механична красота, освен забавна, е и дълбоко философска, разкрива колко крехка и необходима е всяка брънка във веригата.

Макар че не мога да скрия възбудата от предизвикателството, която породиха в мен, когато за първи път видях подобни в интернет, по-любопитно ми беше какво би се случило с човек - пуснат в игрално поле пълно с предмети, други тела и импулси.

Въпросът за моето място в света е горивото на спектакъла - свят, в който влиянието на "външни сили" толкова често поражда у нас чувство на безсилие, усещане, че нищо не зависи от нас. Това обаче е илюзия.

Всяко движение, всяко решение, мълчание, бездействие и пр. е част от по-голяма верига, в която всяка реакция активира последствия.

Когато казвам "моето място", нямам предвид точка в пространството, фиксиран, изолиран център, а форма на присъствие, която се прелива и трансформира. Моето "Аз" е комплекс от процеси на взаимодействие с всичко, което ме заобикаля. Хвърлям топка — ударът резонира във въздуха, дървена тухличка (дженга) пада, бута всяка следваща след нея, архитектурата се разпада, превръщайки се в нова форма. Това действие, обаче не произлиза само от мен.

То се изгражда в срещата между телесното ми намерение, материалната природа на обектите и връзката ми с останалите. В този обмен, в това пресичане на граници, идентичността престава да бъде собственост, тя се проявява като ефект, роден от това взаимодействие.

Не изгубвам себе си, а се преоткривам чрез връзките си, чрез неизбежните последствия от собствените ми действия и чрез изборите на другите. Работата по този спектакъл е размисъл за нашето съществуване в обща система, в която никой не е напълно отделен и никой не е лишен от значение.

В този смисъл "Верижна реакция" е акт на прекрачване на границите - не заради самото прекрачване, а за да се потърси онази точка на среща между индивида и множеството, между материалния свят и вътрешния глас.

- Каква е приликата между машините на Руб Голбърг и реалния живот?
- Понякога попадаме на видеа с онзи тип сложни инсталации, при които камерата проследява, например, как едно топче бута домино, което задейства друг механизъм, той запалва свещ, тя прогаря въже, от което нещо друго пада - и така нататък, докато накрая всичко завършва по неочакван и хитроумен начин.

Тези инсталации се наричат "машини на Руб Голдбърг", а описанието им звучи така: сложни механизми, изпълняващи простички задачи по абсурдно усложнен начин. Всъщност, това описание се свързва много повече със собствения ни живот, отколкото с онези забавни видеа с верижни реакции.

Ежедневието ни, сякаш е изградено от тях. Реализирането на всяко просто действие е свързано с път, осеян с малки, наглед незначителни стъпки, които във всеки момент могат да се объркат. Излизането от дома, независимо от повода, включва намирането на ключовете, чакането на асансьора, почистването на колата от сняг, надеждата, че градският транспорт ще дойде навреме или Спарк-ът ще е наблизо и ще има батерия...

Забелязваме тези "зъбни колелца" на машината само когато не сработят.

През останалото време - на път за детската градина или на опашката в НАП, КАТ, НОИ - се движим в системата като топчето от видеата: с лекота и под напрежение едновременно.

Това е "Верижна реакция" - представление, в което сме част от сложна машина, изпълняваща простички задачи по абсурдно усложнен начин.

Още

НЕЗАВИСИМАТА СЦЕНА

Култовият тандем - Мег Стюърт и Тим Ечълс, играе в "Топлоцентрала" през декември

- Неочакваната ситуация ли е тази, която всъщност може да ни събуди?
- Тя е тази, която може да ни приземи.

Да ни напомни, че сме живи - тук и сега. В този момент, неповторим, който отминава, и ако не го изживеем съзнателно, го пропускаме.

Още

НОЩ НА СЦЕНАТА

13-ата Нощ на театрите в 11 български града

- За какво Ви се иска обществото да бъде по-често събудено?
- Темата за свободата е вплетена в самата тъкан на спектакъла и естествено ме доведе до философията на Жан-Пол Сартър. Свободата, според него, не е дар, а избор, поемане на пълна отговорност за действията, създаване на себе си и на собствения смисъл в света.

Необходимо е според мен обаче тази отговорност да се простира и към другия, към начина, по който присъстваме един за друг.

Сякаш има една такава особена мъгла, която витае между нас, която ни пречи да се видим. Срещаме се, но не се виждаме. Нещо ни разделя. Може би страх, недоверие, умора, свръхзаетост.

Забравяме, че сме толкова близки, че всички чувстваме, страдаме, радваме се, обичаме. Че всеки от нас носи своята тежест, но и своята сила да промени нещо в себе си, в другия, в общото ни пространство.

Иска ми се обществото ни да се събуди за тази човешка взаимност, за добротата, за съчувствието, за способността да си подадем ръка, вместо да се съдим.

Да си напомняме, че свободата не е само личен акт, а и споделена отговорност.

- На 14 ноември ще се срещнете отново с публиката в РЦСИ "Топлоцентрала". Какво могат да очакват и какво да не очакват зрителите?
- Започвам с нещата, които НЕ непременно ще ви се случат.

На "Верижна реакция" не трябва да се гледа като на ясно структуриран сюжет, а като на поле за въображение. Тя не предлага една единствена история, а множество възможни нишки, които се преплитат в ума на всеки, който гледа. Да, понякога е трудно да се възприеме веднага - това е естествено. Първо трябва да минеш през визуалния и сетивен хаос от тела, звуци, обекти, музика.

После, когато умът се успокои, започваш да различаваш нюансите и метафорите. Но дори това не е задължително - в тази работа няма окончателно тълкуване. Добре е да се гледа поне два пъти.

Обектите във "Верижна реакция" не са реквизит, а равноправни участници. Всеки изпълнител е част от механизма, но и носи отговорността на своите избори. Размива се и границата между сцена и публика.

Образът, който често ми идва, е на публиката като човек на брега, вперил поглед към хоризонта - неподвижен, но готов да се впусне. А ние, изпълнителите, сме вълните, които го достигат, отдръпват се и се връщат отново.

Понякога някой решава да се потопи по-дълбоко. И точно в това движение между бряг и вълна очаквам да се осъществи смисъла на кратката ни срещата в залата.

- Има ли формула лекотата и как звучи тя?
- Да не пропускаш да кажеш - Добро утро! Добър ден! Благодаря! Да дадеш път на някого... Да се усмихнеш... Знам ли.

Интервю на Стефанѝ СТОЕВА

"Верижна реакция" на 14 ноември в Зала 1 на "Топлоцентрала" от 19:30 часа. 19.30 часа
Повече за спектакъла "Верижна реакция" - ТУК

Очаквайте повече информация за предстоящите акценти в програмата на Топлоцентрала през идните месеци. Дотогава следете уебсайта на РЦСИ "Топлоцентрала", и неговите блог, подкаст, фейсбук и инстаграм. Регионалният център за съвременни изкуства Топлоцентрала се намира на ул. Емил Берсински №5, Южен парк, София.

Още

НОВИ СПЕКТАКЛИ

Графа се завръща като композитор в Младежкия театър, Руши Видинлиев е в главна роля

Още

СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ

Хореографът Деян Георгиев: Съвременният танц е интимно място с огромен заряд

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

Още

ПРОВОКАТИВНИ ПРОЧИТИ

Алеко. Смях над мрачни страници

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Димитър Баненкин: Вярвам, че театърът е мисия, а не професия

Още

СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ

Жана Пенчева: Обичам, когато ме гледаш

Още

НОВ СПЕКТАКЪЛ

"Време разделно" като антична трагедия

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Августина-Калина Петкова: Да закъснееш да обичаш е непосилна тежест

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.