Румънският хитмейкър Моноар: Писането на песни е работа като всяка друга

Крис Трейс, когото всички познават като Моноар, е румънски продуцент, композитор и певец. Известен е като автор на международни хитове.  Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст.  У нас става особено популярен с песента си The Violin Song, в която включва фолклорен мотив от "Втора песен за  из пътя" на композитора Николай Кауфман, в изпълнение на хор "Мистерията на българските гласове".

Моноар е автор на "My time" на Дара и "Амнезия" на Павел и Венци Венц. През последната година той прие предложението на Вирджиния рекърдс  да работи с 4Magic, след като чул изпълненията им в X Factor, както и с Михаела Михайлова.

Като артист и продуцент той е работил с редица популярни изпълнители, сред които Alexandra Stan, Bianca Linta, Smiley, Costi Ionita, Marius Moga, Deepcentral, Delia и Elena Gheorghe.

Представяме ви румънската суперзвезда Крис Трейс - Моноар ексклузивно пред Dir.bg:

Фотокредит: Thrace Music

- Крис, бяхте част от Sofia Songwriting Camp - първият международен лагер за писане на песни у нас. По какъв начин една такава платформа би могла да помогне на българската музика?
- Sofia Songwriting Camp даде възможност на нас, продуцентите, и на българските артисти да излезем от зоната си на комфорт с различни стилове, да оставим егото си пред вратата на студиото и да се забавляваме, пишейки музика. С помощта на един от менторите в лагера - Робин Йенсен от Ekko Music Rights, създадените песни потеглиха към част от най-големите лейбъли в света. Разбрах, че едно от тях, например, е заинтригувало мениджмънта на Шакира, а към друго интерес имат продуцентите на Крис Браун. Във всяко от тези парчета има участие на български автор и това е отговор на въпроса ви за начина, по който Sofia Songwriting Camp ще се отрази на бг музиката - това е един от начините да си проправите път към международния пазар.

Артистите на "Вирджиния рекърдс", с които работихме, са много талантливи и е въпрос на време да поставят името на страната ви на глобалната музикална карта.

Българските артисти на Вирджиния рекърдс, Саня Армутлиева и Робин (Снимка: Вирджиния рекърдс)

- Когато човек чуе думата "лагер", си представя строг режим и минимум забавление. Как минаваше един ваш ден там?
- Писането на песни е работа като всяка друга и за да си успешен, трябва инвестираш време и постоянство. Всеки ден се сформираха различни екипи, които пишеха по зададена тема - корейски поп, музика за международен пазар, песни за български изпълнители. Процесът на записи беше почти денонощен, с малки прекъсвания за хапване и почивка. В края на всеки ден от нас се очакваше поне едно готово демо, като Робин и Саня минаваха през мобилните студия да чуят какво сме свършили и да споделят мнение. Забавлението е навсякъде, когато правиш това, което обичаш. Мястото бе вдъхновяващо, да си в гората, да дишаш на зелено.

Крис Трейс, Венци, Касиопея и Валя (Снимка: Вирджиния рекърдс)

- Автор си на част от големите бг хитове напоследък - Perfect на Алма, Darbie на Дара, Amnesia на Павел и Венци. Кой от тези изпълнители чувстваш най-близък и защо?
- Харесвам всички от тях, но имам особен сантимент към Алма. Тя е прекрасно дете, което носи една особено мъдра меланхолия в гласа си. Спомням си как Саня ми прати нейно видео в Инстаграм с въпроса "Мислиш ли, че има потенциал?". Видях я как свири на китара в малката си стая, усетих колко истинска е и отвърнах "Ти луда ли си? Ако ти не подпишеш с нея, аз ще подпиша!".

Моноар по време на Sofia Songwriting Camp в България (Снимка: Вирджиния рекърдс)

- Вече засегнахме темата частично, но какво им липсва на нашите артисти, за да станат толкова успешни като Дуа Липа или Ера Истрефи от съседна Албания?
- Повече песни на английски.

Наблягате на българските текстове, но за да надскочите географските си граници, трябва да заложите на най-универсалния език в музиката. Не е въпрос на политика или гениална маркетинг стратегия, трябва ви само подходящата песен, изпълнена на английски.

- Има някаква ирония във факта, че ставате популярен първо в Гърция и Турция, а след това в Румъния. Как си обяснявате това?
- Когато говорим за жанрове като поп и денс е по-вероятно да си успешен в няколко балкански територии и след това да ти обърнат внимание в Румъния. Нашият пазар е по-затворен и гостоприемен за песни на румънски, каквито аз не правя. Не държа да съм някакъв фактор на местната клубна сцена, но ако се случи, би било супер.

- Продуцираш много млади артисти в лейбъла си Trace Music. Дария, с която в момента сте номер едно в Shazam Индия с Sugar & Brownies, е само на 15. Не е ли рисково да развиваш таланти, за които животът все още е едно голямо междучасие?
- Предизвикателство е, защото гласът и характерът им се променят с часове. Но ако започнеш да подкрепяш този талант от ден първи, ти можеш да го моделираш и възпиташ. Поставяш границите и посоката, в която имат най-голям шанс за реализация. Всичко е постижимо, стига да си максимално откровен и отворен към тези деца.

- Кое е най-странното място, на което си писал песен?
- Идеята за Lost in Istanbul ми хрумна в колата. Бриана, един от моите артисти, ми подхвърли: "Трябва да направим песен за Истанбул!" и аз моментално затананиках ключовата фраза от припева на парчето. Правил съм песни и с апликация на телефон.

Фотокредит: Thrace Music

- Все още ли режисираш сам клиповете си?
- Това е лукс, който си позволявам все по-рядко, защото нямам време. Режисирането е талант, който развих от безпаричие - когато започнах да се занимавам с музика, родителите ми продадоха доста свои вещи, за да закупя техника за първото си студио. Нямах никакъв екип и бюджет и така започнах сам да правя клиповете си.

- Как се виждаш след 10 години? Какво би искал да постигнеш?
- Ще работя за сбъдването мечтите си. Виждам се отново в студио, на продуцентския стол и със сингъл на челна позиция в Билборд. Ако трябва да съм честен, предпочитам да се фокусирам върху подобряването на настоящето, защото само така мога да имам добро бъдеще.

Интервю на Надежда Попова

Още

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа

Още

Любо Киров: Разговарям с Бог така, както бих разговарял с баща си