НА ФОКУС
Ръсел Кроу: Привлича ме това, от което се страхувам най-много
Ръсел Кроу за ролята на убиец-социопат, кризата на Запада и любовта към самоизолацията
Автор: Денис Рузаев/ Lenta.ru/ Превод: Юлия Владимирова / 19 юли 2020 / 19:59 5888 Прочита 3 Коментара
Един от първите филми, които ще бъдат на голям екран след като отворят руските кина е психологическият трилър "Откачен" - напрегната и тежка история за жена, която среща на улицата полудял шофьор в джип, който се превръща в абсолютното Зло. Смъртоносният социопат-сталкер е изигран от Ръсел Кроу.
Руският сайт "Лента.Ру" прави ексклузивно интервю с актьора за методите му на работа, идилията на австралийския живот и как "Откачен" отразява състоянието на съвременния свят.
Кадър от филма "Откачен" на Дерик Борте
- По време на кариерата си сте играли много герои, изпитали сте широк спектър от разнообразни емоции. Вашият герой в "Откачен" обаче напротив, изглежда е обзет само от едно яростно чувство. Колко беше сложна работата по тази роля?
- Странно е, но е по-трудно отколкото бихте си представили. На пръв поглед изглежда, че трябва да е лесно, но на практика всичко е малко по-сложно. Като актьор свикваш с факта, че се вписваш в една или друга история като вземеш целия си арсенал от професионални трикове, натрупан през годините. Това се превръща в норма в зависимост колко дълго време го правиш. Аз вече го правя 50 години, от 1970 г. насам. И ако вземете само главните роли във филми, се получават 31 години. Господи по дяволите! (Усмихва се)
Така че най-често работата се свежда до запълване на пропуските, особено емоционалните, тези в характера, което аз наричам "изграждане на героя". Особено, когато става дума за герои като Джон Неш от "Красив ум" или Роджър Айсълс "The Loudest Voice". Това са сложни и противоречиви хора и отнема време да бъдат преведени на екрана от актьора. Не можеш да отидеш на снимачната площадка с целия си багаж от роли през живота и просто да започнеш да следиш текста. Такава роля трябва да бъде изградена търпеливо, отмерено. Тухла по тухла, като се вземат предвид всички ъгли и затънтени алеи.
- Тоест работата по "Откачен" е била съвсем различна?
- Именно. Задачата е противоположна в някакъв смисъл - напълно да заличиш всичко човешко в героя. Да го лишиш от съпричастност, чар, хумор. Много, много често актьорите, играещи отрицателни персонажи си позволяват в определен момент (и аз съм го правил!) да доведат играта до крайност като осъзнават, че това ще доведе публиката до смях, че ще я освободи от напрежението и така да позволи на историята да се развива. Но в "Откачен" такова нещо би му навредило. Защото нищо от това, което е моят персонаж не може да има оправдание.
Така че не може внезапно да се потопиш в разкриващия характера монолог, знаете, героят започва да описва всичките си страдания и нещастия и те са го направили такъв, че да има нечовешки образ. Не, това просто беше невъзможно. Така че моят подход беше да търся гориво, алтернативно на това, което обикновено отива в пещта за създаване на персонажите. Веднага казах на режисьора Дерик Борте, че в целия филм не трябва да има нито един момент, в който да изглежда, че героят ми търси извинение. В крайна сметка това, което му се случва и което постепенно узнаваме, уволнение от работата, влошаване на отношенията с близките - за мен или за Вас биха били нормални превратности в живота.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Това обаче не означаваше, че не можем да си позволим повече детайли в определени щрихи. Така в сцена в заведение, по репликите му, може да се предположи, че той има параноично разтройство. И тогава може да видите, че той също злоупотребява с опиоди, което е друг сериозен проблем на съвременна Америка.
- Колко е представителен Вашият герой за държавата Америка към 2020 година?
- Е, не мисля, че състоянието му е строго американски проблем. Наблюдаваме такива проблеми и психически разтройства по целия свят. Това е гневът на ядосаните бели мъже. Те станаха постоянни спътници на съвременния живот. Героят в "Откачен" използва колата си като оръжие. Видяхме вече много подобни мъже да взривяват църкви, синагоги, джамии, училища, нощни клубове и да откриват огън на обществени места. Видяхме абсудрни изблици на ярост в супермаркетите - заради някаква ролка тоалетна хартия!
Кадър от филма "Откачен" на Дерик Борте
"Изведнъж този филм се оказа визуално-симфонична поема - израз на съвременното състояние на западното общество"
- Изглежда, че в последно време започнахте да си намирате интересни проекти встрани от Холивуд. "Истинската история на бандата на Кели", "Заличено момче". От какво се ръководите сега, когато сам избирате роли? Чувствате ли, че сте в ползотворен етап от кариерата си?
- Не мога да кажа, че подходът ми към избора на проекти се е променил. Все още чета колкото се може повече сценарии и се опитвам да слушам себе си, инстинктите си, да избера това, което харесвам. Вие споменахте "Заличено момче" - прекрасен сценарий! И много интересен персонаж - отрицателен по същество, но базиран на истински, не на измислен човек.
И какъв човек - баптистки пастор, който прави и говори всичко от любов. Как мога да откажа да изследвам нещо толкова сложно. Така, че не, нямам система и план за действие. Но мога да кажа, че съм привлечен там, където още не съм бил. Иска ми се да пробвам нови неща. Що се отнася до "Откачен", като прочетох сценария за пръв път си казах: "В никой случай!" (Смее се)
- Защо променихте мнението си?
- Честно казано, аз самият се изненадах колко съм уверен в себе си. Тази роля не е за мен. Бях отишъл по работа в Лос Анджелис и се видях с много приятели от филмовата индустрия. И разбира се, всички ме питаха: какво ново, какво интересно са ти предлагали наскоро. В един момент усетих, че повтарям сценария на "Откачен" все повече пред тях, разказвах за героя все по-обширно.
Освен това всички актьори и актриси, с които разговарях реагираха по един и същ начин: "Леле, това е просто фантастично, страхотна роля"! И аз отговарях "Наистина ли?"
И най-накрая ми се изясни: аз просто се страхувах от истината, която казва този филм. И затова се опитвах да я избегна с всички сили. Като цяло в моята кариера има нещо циклично в това отношение. Но след известно време започва да ме привлича това, от което най-много съм се страхувал.
Ръсел Кроу на Австралийските филмови награди през 1992 г.(Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
- Вашият герой е продукт на съвременното обезумяло общество. Вероятно всеки изпитва стрес от живота в него. Вие как се справяте с този стрес?
- Знаете ли, като гледам какво преживява целият свят в момента - имам предвид самоизолация и социална дистанция - изведнъж осъзнах, че не само редовно практикувам самоизолация през последните тридесет години, но и постигнах определено майсторство в това.И ми е комфортно в това състояние. Имам си място в средата на австралийската природа, в по-дивото, така че в наши дни съм по-късметлия от другите: живея там, където никой не живее. Купих тази къща и ранчото преди 24 години.
И това беше първата ми голяма покупка. 140 декара абсолютно празна земя - без огради, без пътища. Сега тези мои владения, между другото, нараснаха значително - до 1470 декара. Говеда, коне, пилета, кучета... Да не говорим за прекрасната австралийска фауна, която е обгърнала тези места.
Всяка сутрин излизам на пасище близо до къщата си - и то е пълно с валаби. Следобед те заминават някъде и след това се връщат привечер. И какви птици живеят по тези места! Големи жълтокрили какадута, розела, кралски папагали, лори, какаду инка, розово какаду... Това е невероятно. И гигантските дървета на тропическите гори ме заобикалят. Така се оказва, че преди четвърт век вече съм знаел какво ми трябва, за да се радвам на живота.
А пандемията като цяло се оказа изключително продуктивна за мен. Нямаше нужда да скачам от самолет на самолет, да се придвижвам от един град в друг ... Филмовата индустрия често те кара да се чувстваш сякаш скачаш по света с куп празни консервни кутии зад гърба си и отчаяно се опитваш да привлечеш вниманието към това, което си направил.
А сега имаш възможност да се съсредоточиш върху реалните неща, семейството, домакинство. И дори малко време ни беше отделено да мислим за живота, за света, за това как различните култури реагират различно на лудото предизвикателство на времето, пред което сме изправени всички.
- Промени ли се отношението ви към работата през годините?
- Не мисля, че се е променило. Винаги съм бил от онези хора, които приемат всичко по-сериозно от другите. По време на моята кариера критиката ме е разнасяла много пъти. Но аз наистина обичам работата си, наистина уважавам самата професия - и затова никога не съм имал проблеми с мотивацията и намирането на енергия.
Може би съм станал по-добър и по-проницателен в механиката на актьорството - бързо да се включа в процеса, бързо да разбера какво се изисква от мен. Бих казал, че станах по-ефективен за себе си в сравнение с младостта си - когато бях на 25 или повече, все още учех себе си и професията, не винаги знаех какво означава да създавам роля и понякога вземах твърде радикални и екстремни решения. Сега разбирам, че не винаги е необходимо да се стига до крайности, за да се постигне желаният ефект. Но така е вероятно при всяка работа, нали?
- Сигурно.
- Колкото повече време отделяте за работата си, толкова по-ефективен ставате в нея. Изиграх първата си роля, когато бях на шест години - през 1970 година. 2020 година е, мина половин век - и все още правя същото.
Това е невероятно според мен. Голям късмет. И се научих да се наслаждавам на всички етапи от процеса. Не само от снимките, но и от ученето. Често се казва, че актьорът не трябва да носи работа у дома. Но това не го разбирам. Разбира се, че взимаш работа за у дома. Този персонаж не трябва да бъде оставен само на снимачната площадка.
Всички механизми, чрез които създавате герой, разбира се, винаги са вътре в теб - и милион малки задачи, които трябва да бъдат решени, така че героят ви да оживее, ти го решаваш както на площадката, така и извън нея. И винаги е било така за мен.
Освен, че сега съм научил как правилно да разпределя цялото натоварване - да следвам графика, да разбирам, че не всичко трябва да бъде измислено и разработено в първия работен ден. Но промених отношението си към пътуванията. Колкото по-възрастен съм, толкова по-малко ми се иска да летя. Така че настоящата ситуация - и този вид интервю в Zoom, а не в безличната стая на който и да е хотел в другия край на света - е идеална за мен (смее се). Жалко, че не мога да те ударя по гърба за поздрав и да се ръкувам за довиждане. Но следващия път.
Интервю на Денис Рузаев за Lenta.Ru
Превод от руски: Юлия Владимирова
Кинохитът "Мартин Идън", по класическия роман на Джек Лондон, ви очаква в Дом на киното и онлайн
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}