БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ
Новата награда "Образ и текст" и смисълът на публичното признание за научния труд в изкуствознанието
"Ако с времето годишното отличие "Образ и текст" започне да се възприема като ориентир за качество в изкуствознанието, това ще бъде най-големият му успех", коментира изкуствоведът Анжела Данева
Автор: / 3373 Прочита 1 Коментара
Наградата "Образ и текст" е посветена на значимото наследство на доц. д-р Ружа Маринска – изтъкнат изкуствовед, преподавател и вдъхновител за поколения изследователи (на снимката).
Източник: Фондация "Център Българо-Европейски културни диалози"
Фондация "Център Българо-Европейски културни диалози" учреди Наградата "Образ и текст" - годишно отличие за оригинални научни изследвания в областта на изкуствознанието, посветено на трайния принос на доц. д-р Ружа Маринска към българската хуманитаристика и изследването на българското изкуство в европейски контекст.
6 март 2019 г. Ружа Маринска поздравява бижутера-художник Анжело Красини, който представя най-новите си произведения в съвременната авторска бижутерия в столичната галерия "Арте".
Снимка: BulFoto
Наградата ще се връчва ежегодно през месец февруари и ще отличава вече публикувани и професионално оценени научни трудове. Първият носител на Наградата "Образ и текст" ще бъде обявен през през следващия месец.
Отличието включва диплом, парична награда от 5000 евро и покана за публична лекция при следващото връчване.
Анжела Данева, инициатор на наградата, разказва за смисъла на това отличие, за публичното признаване на научния труд и за мястото на изкуствознанието в съвременния културен контекст.
Д-р Анжела Данева - изкуствовед и куратор
Снимка: НБУ
- Каква необходимост Ви накара да учредите Наградата "Образ и текст" именно сега?
- Наградата "Образ и текст" беше учредена в началото на 2025 г. и възникна естествено, в разговори с колеги, близки до идеите и делото на изтъкнатия изкуствовед доц. д-р Ружа Маринска. Това не е дълго планиран проект, а споделено усещане, че в изкуствознанието сериозната научна работа рядко излиза извън тесния академичен кръг.
Има стойностни изследвания, които се публикуват, които са оценени и приети в професионалната среда, но остават невидими за по-широката общественост. Необходимостта беше именно в това - да се създаде форма на публично разпознаване на този труд, без да се променя неговата научна природа.
1 април 2008 г. Изкуствоведът Ружа Маринска открива изложбата "Паста и музика" на художника Орлин Атанасов във фоайето на зала "България".
Снимка: BulFoto
- В какво се състои разликата между тази награда и познатите академични или културни отличия?
- Основната разлика е, че Наградата "Образ и текст" не е вътрешно академична награда, но и не е културно отличие в смисъла на събитие или жест към артистична практика.
Виждам наградата насочена към научното изследване в изкуствознанието, но така че да бъде изведена в публичен културен контекст.
Идеята не е тя да замества академичните механизми на оценка, още повече да ги конкурира, а да добави обществена видимост и признание за вече доказана научна стойност.
16 януари 2023 г. В галерия "Средец" беше открита експозицията "Стъпки във времето II част" с творби на 35 автори. Изложбата беше посветена на изкуствоведа Ружа Маринска и на художника Людмил Лазаров.
Снимка: Владимир Шоков/БТА
- Защо за Вас беше важно наградата да отличава вече оценени и публикувани научни трудове, а не да функционира като конкурс?
- Защото научният труд не би могъл да съществува като съревнование и да участва в конкурс. Изследванията вече са преминали през редакции, рецензии и академични процедури, така че не се нуждаят от ново "доказване".
Затова наградата не търси победител сред номинирани, а разпознава труд, който вече е показал своята научна тежест и му отдава обществено признание.
Ружа Маринска поздравява Светлин Русев по време на откриването на изложбата му "Сън преди изложба" в галерия "Райко Алексиев" на 14 юни 2016 г.
Снимка: BulFoto
- Какво означава "публично признаване" на научния труд и какво може - и какво не бива - да прави то?
- Общественото признаване означава изследването да бъде изведено извън специализираната среда и да бъде назовано като значимо в конкретния момент за културния и интелектуалния живот. То може да даде видимост, авторитет и доверие, но не бива да се използва като повод за лична или институционална реклама.
Публичността трябва да представя науката отговорно.
- Как името "Образ и текст" формулира разбирането Ви за изкуствознанието като поле на знание?
- Изкуствознанието работи основно с образ и текст и може да се каже, че двете понятия са неразделни.
Образът е източник на знание, а текстът - инструмент за анализ и интерпретация. В това взаимодействие се ражда научният смисъл.
Ружа Маринска в галерия "Арте" през септември 2016 г.
Снимка: BulFoto
- Защо беше важно наградата да бъде учредена в памет на доц. д-р Ружа Маринска и как нейният научен подход е вписан в нея?
- Доц. д-р Ружа Маринска беше фигура с изключителен авторитет - академичен, критически и институционален.
Тя настояваше за методологична яснота, отговорност към източниците и прецизен език. Като директор на Националната галерия започна проект за поставяне на българското изкуство в европейски контекст - линия, която нейните ученици и последователи продължаваме.
В този смисъл наградата не е сантиментален мемориален жест, а продължение на една научна етика - на работа, последователност и интелектуална честност.
Бижутерът-художник Анжело Красини и Ружа Маринска в галерия "Арте" през март 2014 г.
Снимка: BulFoto
- По какви признаци журито разпознава изследователски труд с дългосрочна научна стойност?
- Всички номинирани изследвания имат дългосрочна научна стойност.
Журито не ги сравнява, а разпознава един от тях като публичен ориентир в конкретния момент - според яснотата на изследователския проблем, работата с източници и способността трудът отговорно да бъде представен в по-широк културен контекст.
- Как наградата се отнася към академичните институции, без да ги дублира или конкурира?
- С уважение и ясно разграничение. Академичните институции произвеждат и оценяват научното знание.
Наградата не влиза в тази роля, а идва след това - за да отдаде обществено признание. Така тя допълва академичната среда и създава мост между нея и културната публичност.
27 май 2023 г. В галерия "Гариели" в Бургас беше представена единствената съвременна книга за арт наив в страната на "Съвременни български наивисти". Книгата е създадена от Даниела Осиковска със съдействието на Ружа Маринска.
Снимка: Тодор Ставрев/БТА
- Каква традиция бихте искали да изгради Наградата "Образ и текст" във времето?
- Ако с времето тя започне да се възприема като ориентир за качество в изкуствознанието, това ще бъде най-големият ѝ успех.
- Как тази инициатива се вписва в по-широката мисия на Фондация "Център Българо-Европейски културни диалози"?
- Фондацията винаги е работила за свързване на българската културна, академична и научна среда с европейския контекст.
Наградата "Образ и текст" е част от тази мисия, защото показва, че българското изкуствознание е професионално, конкурентно и способно да участва пълноценно в международния научен разговор.
16 януари 2023 г. В галерия "Средец" беше открита експозицията "Стъпки във времето II част" с творби на 35 автори. Изложбата беше посветена на изкуствоведа Ружа Маринска и на художника Людмил Лазаров.
Снимка: Владимир Шоков/БТА
- Какво рискува една награда, когато застане зад научен труд, а не зад популярност или консенсус?
- Може би рискува да не бъде разбрана веднага. Въпросите "защо", "кой", "как" са неизбежни, особено когато наградата не е институционална.
Тя не търси масовост - както и науката не е длъжна да се харесва на всеки.
- Какво остава след една награда - освен лауреата?
- Остава поетата отговорност и много работа занапред. Следва новата покана за номинации през 2026 г., а лауреатът подготвя своята публична лекция за февруари 2027 г.
Надявам се и темите на номинираните изследвания да останат по-дълго в публичното пространство, а имената на техните автори да бъдат запомнени от по-широката общественост.
Интервю на Васил ХРИСТОВ
Д-р Анжела Данева - изкуствовед и куратор
Снимка: НБУ
Д-р Анжела Данева е изкуствовед и куратор. Тя е съпредседател на Управителния съвет и методологически директор на галерия "УниАрт", както и директор на Център "Българо-европейски културни диалози" в Нов български университет.
Работата ѝ е насочена към изследване и представяне на българското изкуство от ХХ век, архивите и културната памет.
Автор и съставител е на редица изложби и издания, сред които колективната монография "Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство" (НБУ, 2022). В своята дейност тя съчетава академичния анализ с живото представяне на изкуството пред публиката, търсейки диалога между знанието, паметта и човешкото присъствие.