Още

Внезапно ни напусна изтъкнатият изкуствовед доц. д-р Ружа Маринска

Поклонението пред изкуствоведа доц. Ружа Маринска ще се състои на 22 декември в "Квадрат 500" на Националната художествена галерия. Това съобщават от Софийска градска художествена галерия.

Поклонението е от 10:30 до 12:30 ч., а погребението - от 13:30 ч. в Централни софийски гробища.

Доц. Ружа Маринска е родена на 20 февруари 1944 г. в Смолян. През 1967 г. завършва "История и теория на изкуството" в Московския държавен университет, специализирала е в Белгия и Франция.

В началото на професионалния си път се занимава предимно със социология на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми.

С Анжело Красини (Снимки: BulFoto)

Автор е на монографии и трудове по въпросите на българското и световното изкуство, на десетки статии и рецензии, сред които монографията "20-те години в българското изобразително изкуство" (1996).

Директор е на Националната художествена галерия през втората половина на 90-те години на миналия век. Преподавател е по история на изкуството в Националната художествена галерия и в Нов български университет.

Доц. д-р Ружа Маринска е биограф и изследовател на българските художници Димитър Добрович, Сирак Скитник, Донка Константинова, Добри Добрев, Николай и Иван Абрашеви, които са видни представители на българската живопис. 

Тя оставя огромна следа с цялостния си принос към съвременната култура като изкуствовед, преподавател и личност. Около това се обединяват колеги и приятели на доц. Ружа Маринска, които БТА потърси по повод нейната кончина.

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов изрази своите искрени съболезнования към семейството, близките и колегите на изтъкнатия български изкуствовед доц. д-р Ружа Маринска. Това съобщиха от пресцентъра на парламента.

"Дълбоко съм покрусен от внезапната загуба на уважаваната и ценена от всички нас, хората на изкуството, доц. Ружа Маринска", отбеляза Вежди Рашидов. Той подчерта, че нейната дългогодишна неуморна работа по темите, свързани с българското изкуство през ХХ век и проблемите на бългaрския модернизъм, са пример за новаторство и еталон за научни достижения.

Аделина Филева, директор на СГХГ: "Ще запомня Ружа Маринска първо като мой преподавател, който години наред ни въвеждаше в българското изкуство и в неговите проблеми - с насочването ни към това изкуство и, разбира се, с това, което тя има като принос, като трудове и като създадена не една статия и не една книга в областта на българското изкуствознание. Едва ли някой може да мине без нейните изследвания за 20-те години за Гео Милев, за Петър Славов, за Кольо Карамфилов, за Димо Заимов, за Иван Милев, за българския модернизъм изобщо, за нашето изкуство в контекста на европейското. Впечатляващо е нейното изследване за Наум Хаджимладенов или за Найден Петков.

Тя е тази, която представя много добре изкуството на Свилен Блажев и на Василка Монева. Едва ли може да изброим всичко, което тя е направила. Тя се вълнуваше от различни изкуства. Всъщност няма епоха, към която да не се е докоснала - от 20-те години до днес. Благодарни сме за това, което ни оставя, и съжалявам, че няма да може да продължи нейния път в изследването на българското изкуство."

Със Светлин Русев (Снимки: BulFoto)

Яра Бубнова, директор на НХГ: "Ружа Маринска оставя огромна следа. Това е непрежалима загуба, защото Ружа Маринска направо е епитом (от гръцки - олицитворение - бел. а. ) в изкуствоведските изследвания и знания. Особено в сферата на българското изкуство, и неговото формиране в началото на 20-и век. Тя беше изключително принципен човек с едни много добре формулирани мнения, които е поддържала и не ги е променяла бързо. В нашия живот това е много важно нещо.

И разбира се - абсолютен ерудит и човек, който винаги е довеждал своите изследвания докрай даже, когато изследванията малко са нарушавали нейните предварителни очаквания - за живота на художниците или за различни процеси."

Тя някак обобщи и формулира своето наследство като изкуствовед и историк на изкуството в двутомното издание, което бе представено преди една година и там всъщност си личи, че пътят й е свързан с традиционния път на един историк на изкуството. Тя започва като критик, има много критични текстове. След това пораства и преминава през аналитични изследвания, обобщаващи процеси в българското изкуство и контекста за отделни художници.

И след това - през последните години, тя се посвети на сериозни исторически изследвания. Но никога не е подминавала и съвременните живи художници. Много изложби е откривала и много текстове е писала за днес работещи от много по-младото от нея поколение автори.

Ружа Маринска имаше идеи, които бяха свързани с художниците, представяни в колекцията на НХГ, но някак си се забавихме в реализацията им. Първоначално, и заради пандемията, когато беше просто невъзможно да се работи в колектив, а нейните изложби обикновено разчитаха на колектив - на изкуствоведски и на изпълнителски колектив в галерията.

Но планирахме да се видим през месец януари, след празниците и да обсъдим някои неща. За съжаление, няма как и това е много печално.

С Анжело Красини (Снимки: BulFoto)

Проф. Чавдар Попов: "Кончината на Ружа Маринска е чувствителна загуба за нашия художествен живот и, казано по-широко - за нашата култура като цяло. Тя остави важни и запомнящи се следи в различните области и в различните насоки, в които нейните дарования и нейния талант я отведоха.

Нейният принос е изключително важен и осъзнаем като художествен критик, автор на многобройни статии за индивидуални и колективни изложби, на портрети на художници от различни поколения, като експерт познавач, който, благодарение на своята интуиция и на своите богати познания, умееше да отличи оригинала от фалшификата, проникновен изследовател на изкуството и по-специално автор с несъмнен принос в теоретичните проблеми на изкуство знанието. Тя беше педагог и преподавател, възпитал и обучил не едно поколение български изкуствоведи."

Анелия Николаева, изкуствовед:"Тя остана до последно наш учител. Поколения български изкуствоведи преминаха през нейните лекции, чрез които преди всичко се учеха на висок професионализъм и отдаденост на професията.

Останал в обкръжението на Ружа Маринска, разбираш, че това принципно е нейната нагласа към човешкото поведение в цялост, че всеки има своя мисия, и че трябва да я изпълнява отговорно и докрай. Нейните изключителни взискателност, ерудиция, безкомпромисност в позицията, нейната феноменална енергия за работа респектираха всички.

Но тънката й чувствителност към художествените явления, съхраненото детско любопитство и най-вече тоталната й влюбеност в изкуството също бяха дълбоко нейна същност. Те я правеха търсен приятел, колега, експерт и арбитър, чието ярко присъствие ще помним."

Поклон пред паметта й!