НА ФОКУС
Камен Донев: България е болна от престъпност и простащина
"Обичам родината си. Презирам тези, които я ограбват и убиват. Днешна България е много болна - от престъпност, простащина и липса на мъжество", каза пред "Дойче Веле" драматургът и режисьор
Автор: / 2283 Прочита 9 Коментара
Камен Донев: "Ненавиждам властта от дъното на душата си. И ще я осмивам, колкото мога, защото тя именно погубва обществото."
Снимка: Стефан С. Марков/BulFoto
"Живеем във времена на измами и лъжи, а обществото доброволно се е понесло из този океан от илюзорност и лицемерие", казва драматургът и режисьор Камен Донев пред Ивайло Нойзи Цветков и"Дойче Веле":
- Медиите и властите като че организирано и постоянно наслагват неусетни дистопични пластове върху реалността, докато на повърхността бодро рапортуват, че "всичко е шест", институциите работят, крачим отривисто към благоденствието и т.н. Намираш ли нещо смешно в това?
- Винаги се опитвам да намеря смешното. За съжаление, в контекста на дистопичното, това става доста трудно или дори насилствено.
Там, където страданието, лъжата, несправедливостта и насилието вилнеят безнаказано, комедията става уродлива, зловеща и болезнена.
В човешката трагедия смехът няма място и лично аз никога не съм го правил, не съм търсил смешното там. Ние живеем във времена на виртуозни измами и лъжи от най-висока проба. Морални, финансови, социални, информационни и каквито се сетиш лъжи, които са се превърнали в нормалност и дори в несъзнателно упование. Обществото доброволно се е понесло из този океан от илюзорност и лицемерие. Хората с еднаква лекота първо вярват, а после се разочароват и ненавиждат.
В последната ми пиеса един монолог завършва така - "... а на избори избираме тез, които ще презираме. Нищо не е шест в България, и всеки здравомислещ човек го знае...".
"Казвам и отстоявам това, което мисля"
Всеки, който мисли аналитично, вижда в перспектива, че нищо не е наред. Но тук важното е да се каже - как се бориш с това?
Аз се боря посредством силата на сатирата и комедията. Това е моето утешение. Казвам и отстоявам това, което мисля. Не се заблуждавам, че ще реша проблемите, но поне не мълча и не лъжа. Комедията е голяма сила.
Виждам това всяка вечер, когато съм на сцената. Защото властта е значима и дълбока тема. Така, както парите и любовта. В моите спектакли говоря за деформациите у хората. Публиката се смее, понякога си поплаква, но накрая излиза с надежда, с хубаво настроение. Мисля, че това не е малко.
Ненавиждам властта от дъното на душата си. И ще я осмивам, колкото мога, защото тя именно погубва обществото. Властта в България е един самозабравил се свръхарогантен лицемер. Безсърдечен и безскрупулен урод.
Камен Донев: "Живеем във времена на измами и лъжи, а обществото доброволно се е понесло из този океан от илюзорност и лицемерие."
Снимка: Стефан С. Марков/BulFoto
- Има ли всъщност такова нещо като "народопсихология"? Или, може би, ти откриваш и спояваш определени връзки в колективното ни несъзнавано като нация и мисловни нагласи?
- Аз винаги тръгвам интуитивно, пишейки текстовете си. Не знам как точно да го обясня. Започвам с идеята, че трябва да променя нещо, някакво явление или проблем. Ще покажа как да се преборим с него. Силата на въображението е тази, която издува платното на ветрохода. Не се ограничавам с нашата народопсихология или родна проблематика. Гледам да се рея като птица и да влизам навсякъде, където се отвори интересна вратичка.
Правя паралели с други народи, с други изкуства и човешки постижения. Гледам, слушам и се интересувам от всичко около мен - светът е толкова интересен и аз го използвам, за да създавам моите светове. Така, както пчелата прави меда. Радвам се на всяка една възможност да науча нещо и да проумея нещо.
Но най-много се радвам, когато развеселявам хората. На сцената или извън нея - обожавам тези моменти. Винаги съм искал да бъда интересен, още от дете, и това се превърна в моя съдба и призвание.
- Защо залязва интелигентната политическа сатира? Страх ли я е? Премазана ли е? Или въображението не достига?
- Трябва да призная, че рядко чета съвременна политическа сатира. На каквото съм попадал, не ме е впечатлявало. Да не говорим за телевизионните формати - сериали, комедийни програми. Нямам време да чета пиеси и литература на тази тема. Времето ми е безценно. Чета историческа и художествена литература.
Страхът в артистичните среди винаги го е имало и ще го има. Но аз смея да твърдя, че не се страхувам да говоря, каквото мисля. Друг е въпросът доколко това променя ситуацията.
Вярвам, че поне малко я променя. Колкото до въображението, няма нещо в момента, което да ме впечатли. Имам предвид нещо ново. Предимно тъпотии и псевдо-модернистичен, авангарден театър с леко плесенясал европейски уклон и свръхпретенция. Нарича се безсилие. Наричам такива творци "шмекери".
"Днешна България има нужда от радикално прочистване"
- Харесва ли ти впрочем днешна България?
- Обичам родината си. Презирам тези, които я ограбват и убиват. Днешна България е много болна. От престъпност, простащина и липса на мъжество. Днешна България има нужда от радикално прочистване, дезинфекциране и скоростни мерки в образователната и духовната сфера.
Но това могат да го сторят само хора, които я обичат - така, както обичаш собствените си деца.
Не харесвам държавността в България, защото е предателска, апатична и бездарна. Харесвам талантливите млади хора, древния дух и чувството за хумор. Които не бих заменил за каквото и да е.
- Винаги съм оприличавал талантливия в изкуството на съвременен Сизиф, дори и без помощта на Камю. Има ли умора в теб от вечното бутане на камъка нагоре? Кой момент носи удовлетворение и кой - горестна фрустрация?
- Все още не съм се уморил. Аз съм много голям инат. Ще се повторя, но няма как - радостта от постигнатото досега, признанието на публиката, три десетилетия по сцените на България и извън нея, ми дават неимоверна сила. Увереност, смелост и нови мечти.
Най важното - дават ми утеха. Ще си призная, че не съм имал моменти на фрустрация. Това ми е непознато. Може би защото природата ми е борбена и авантюристична.
Камен Донев представя най-новия си моноспектакъл във Виена
- Всеки ден чуваме по нещо в стил "без култура и образование нацията ще се затрие" и подобни. А не е ли по-сложно и многопластово?
"Огледай се сред какво живеем. Кои са примерите за подражание..."
- Много сложен въпрос. Мноооого. Може би за цяло следващо интервю. Една нация, ако се затрива, то това става напълно доброволно. Огледай се сред какво живеем. Кои са примерите за подражание. Какво се цени и преследва. Това е доброволно избран път.
Най-тъжното е, че тъпанарите в България се гордеят, че са тъпанари - това явление Виктор Франкъл, Ерих Фром, Юнг и Ницше да се съберат, няма да могат да го обяснят.
- Какво би казал за следната леко революционна теория - че пари за култура всъщност има повече от достатъчно, само че се разпределят и харчат по погрешен начин, а и се отклоняват в точно определени посоки?
- Абсолютно съм съгласен. Всичко трябва да се промени. Всичко. Методиката трябва да има приоритети и справедлива формула. Страхуват се да променят, защото много мръсна пяна ще изплува и много хора ще трябва да се разделят с това, което правят в момента. Ще изплуват всички търтеи, крадци и схемаджии.
Камен Донев: Аз мога толкова, а вие?
Пак опираме до държавотворците и управляващите. До тяхната воля. Къде е тяхната воля? Какво искат те? Истината е, че те не знаят истински какво искат. Ще се ядосам, затова спирам.
"Проблемът е в самодисциплината и ценностната система на човека"
- Какво ни отне и какво ни даде дигиталната революция? И на теб лично?
- Даде ми много. Музика, филми, информация, уроци, литература, живопис, естетика. Това, което ще кажа, е може би клиширано, но нека е така - дигиталният свят е като един майсторски изкован японски нож - можеш да приготвиш с него невероятни гозби, но можеш и да се нараниш. Баща ми казваше:
"Мярката, Каменчо!" Не виждам никакъв проблем в дигиталните технологии. Никакъв. Проблемът е в самодисциплината и ценностната система на човека. Човек сам си е виновен за всичко. Вярвам в това, защото винаги съм здраво стъпил на земята, знам къде греша и къде съм прав.
Ако позволиш нещо да ти бъде отнето, сърди се на себе си. Тук идва голямата тема за децата. Те трябва да бъдат пазени, разбира се. И посвещавани навреме в предимствата и недостатъците на всяко нещо, с което ще се сблъскат.
- И накрая, хипотетично: ако някой тези дни излиза от амнезия и ме попита "а кой е Камен Донев", какво да му кажа?
- Да влезе в интернет (смее се). Кажи му, че е весел човек, който има много публика.
С Камен Донев разговаря Ивайло Нойзи Цветков/"Дойче Веле"
Изабел Юпер като "Кървавата графиня": Безсмъртието е плашеща идея
Весела Бабинова: Доброто се прави тихо
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}