МУЗИКАЛНИ СРЕЩИ
Един от най-ценените вердиеви баритони Владимир Стоянов: За мен Риголето е Ролята"!
Българинът, интерпретирал персонажи в 20 от 27-те опери на Джузепе Верди, гостува в Софийската опера на 4 февруари в „Риголето“
Автор : Мая Филипова / 21 януари 2020 / 14:22 3949 Прочита 1 Коментара
Владимир Стоянов е сред най-търсените съвременни вердиеви баритони навсякъде по света.
Роден е в Перник през 1969 г. Баща му е адвокат, а майка му - медицинска сестра. Започва да пее в Детския хор на диригента Зоя Видас, завършва Националната музикална академия в София, а по-късно специализира в Академията "Борис Христов" в Рим, където негов учител е Никола Гюзелев.
През 2019 г. британското издание Opera Now постави негова снимка на своята януарска корица и го нарече "Коронованият принц на баритоните", а през октомври "Клубът на 27-те" в Парма, всеки член на който носещ името на една от творбите на гениалния композитор, го отличи с премията "Рицар на Верди".
Отличеният рицар получава медал и така наречената "мотивация", изписана върху пергамент. Мотивацията за рицарството на Владимир Стоянов е предоставена затова, че е "е изразил самотата, мъките, терзанията и тревогите на най-обичаните герои на Джузепе Верди, с изискана елегантност, която той успява да пренесе на публиката в целия свят, с единодушно признание."
Сред удостоените с тази чест са: тенорите Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пласидо Доминго; сопраните Мирела Френи, Рената Ското; диригентите Зубин Мета, Рикардо Мути, Клаудио Абадо и др.
Снимка: Светослав Николов-Чапи
Представяме Ви баритона Владимир Стоянов - ексклузивно пред Impressio:
- На 4-и февруари гостувате в Софийската опера в ролята на Риголето в едноименния шедьовър на Верди, постановка на Пламен Карталов. Какво е за един белкантов баритон тази роля?
- За мен ролята на Риголето е РОЛЯТА!
Знае се, че Джузепе Верди е писал много за баритон, но намирам, че ролята на Риголето съдържа всички характеристики, които един баритон на Верди трябва да притежава. Говорейки чисто от вокална гледна точка, тя е много сложна, теситурата е висока, трябва да можете да изпълнявате така наречена "медза воче".
От драматургична гледна точка персонажът е много богат. Наистина може да се разчита на хиляда нюанса. Трябва да преминеш от радост до болка, от смях до сълзи, от ревност към чиста любов към единствената дъщеря Джилда.
Имах възможността да прочета писмата на "Лебеда от Бусето" (прякор на Верди), където Верди пише точни указания за ролята.
Без съмнение Риголето е произведението, което композиторът предпочита сред 27-те творби, които е написал.
Постановката на Пламен Карталов позволява на героя на Риголето да изрази всички тези характеристики по отличен начин.
- "Риголето" е представена и на откриването на Суецкия канал през 1869 г. Известно е, че след триумфа на премиерата в театър "Ла Фениче" композиторът споделя, че едва ли някога ще напише по-красива музика. Така ли е и за Вас?
- Риголето е абсолютен шедьовър на музиката и драматургията! Верди показва своят Гений, с голяма буква Г.
Когато говорим за Джузепе Верди, не бива да забравяме неговата конфликтна връзка с обичаите на XIX век и с религията.
През 1850 г. той получава трета поръчка от "Ла Фениче" (след "Атила", 1846 г. и "Ернани", 1844 г.). Избира за субект на драмата "Le Roi s'amuse" на Виктор Юго, писател, който е доста нежелан от европейските монархии по онова време.
Верди провокира! Цензурата е много силна и създава безброй проблеми на самия него и либретиста му Франческо Пиаве.
Но... католическите цензори и мъжете на политиката и културата не могат да отнемат силата и красотата на музиката на този гений. Риголето от самото начало има огромен успех.
Верди пише писмо до Пиаве: "Целият субект трябва да е в онова проклятие. Нещастен баща, който скърби за честта на дъщеря си, честта, която й била отнета... Бащата ругае и това проклятие му се връща обратно по най-страшен начин."
- На коя сцена беше първата Ви среща с "Риголето"?
- Беше в Италия, в "Театърa на музите", преди десет години, под ръководството на великия италиански диригент Бруно Бартолети. Беше любов от пръв поглед.
Снимка: Светослав Николов-Чапи
- В края на миналата година "Клубът на 27-те в Парма Ви отличи с наградата - "Рицар на Верди", втора за Вас, след премията "Фалстаф", което е изключителна чест, поздравления! Разкажете малко повече за тези клубове?
- Благодаря Ви!
За мен рицарството на Джузепе Верди е от изключителна важност. Мога да кажа без да се колебая, че е най-важното признатие за моя труд досега.
Ще Ви разкажа за тях. Много е интересно. Първо да обясня, че "Рицарството" не е вид състезание, а е признание. Те ме следят и слушат от 20 години. И само след 20 години са решили да ме направят Рицар.
Да пееш в Парма се казва да "влезеш в устата на лъва". Толкова е строга и взискателна аудиторията в този град, особено когато става въпрос за Вердиев репертоар. Рискуваш много.
През 1958 г., в един бар, в Парма наречен "Пещерата Мафалда", се събират няколко посетители на Кралския театър, които обсъждат певци и творби на Джузепе Верди, същевременно наслаждавайки се на хубава храна и чаша добро "Ламбруско" (червено пенливо вино, типично за Парма.
Точно там, се ражда "Асоциацията на почитателите на Верди Пещера Мафалда" (от името на бара). В избата се провежда първата среща на новородената асоциация. Решава се членството да е за ограничен брой хора (т.е. не всеки може да стане член). Те са точно 27, колкото са оперите на Верди, като всеки член носи името на една от оперите на композитора. От самото основаване, асоциацията събужда интерес в културните среди и бива посещавана от най-важните имена в операта: Рената Тебалди, Франко Корели, Марио Дел Монако, Лучано Павароти, Мирела Френи и много други.
През 1974 г. се създава ново престижно седалище, и асоциацията решава да изостави старото име, превръщайки се в "Клуб на 27-те".
Създава се и социален статут, в присъствие на нотариуси, след което се раждат едни от най-значимите инициативи на Клуба, преди всичко инициирането на наградата "Рицар на Верди", титла, която се дава на онези творци, които са уважили и разпространили името и произведения на композитора.
Снимка: Светослав Николов-Чапи
- Вие сте сред предпочитаните вердиеви изпълнители. През 2019 г. на Вердиевия фестивал в Парма и Бусето добавихте ролята на Франческо Фоскари от "Двамата фоскари". Като говорим за Клуба на 27-те, колко вердиеви роли имате в репертоара си?
- Досега съм изпял 20 роли на Верди.
- В коя от тях сте пял най-често и с кого си партнирахте?
- Репертоарът на Верди е много обширен. Ролите, които пея най-много са Риголето, Травиата, Дон Карлос, Силата на съдба, Отело, Атила... Партнирал съм с почти всички. Листата би станала прекалено дълга и бих рискувал да пропусна някой колега.
От диригентите, мога да спомена, че пях Риголето във Флоренция и Яго в Баден-Баден със Зубин Мета, което за мен беше неописуемо щастие.
- Специализирате в Академията "Борис Христов" в Рим при Никола Гюзелев. Какво си спомняте от работата с него?
- Помня всичко! Никола беше перфекционист, естет и велик човек на театъра. Ценител на гласа. Прекарвахме много време в изучаване на вокалната техника. В тази фаза на работа не ми беше позволено да "интерпретирам" характера на персонажите, но работехме върху дишането, производството на звук, отпускането на мускулите на гърлото, на тялото. Той искаше да усвоя механизма. Само след известно време, когато той смяташе, че съм достатъчно узрял, навлизахме във втората фаза на работа, т.е. на тълкуването на герои и либретото.
Маестрото беше истински алхимик. Истински Майстор на белканто. Много ми липсва.
- Вашата бляскава кариера Ви води на престижните оперни сцени. Откривал сте сезона в Арена ди Верона, Болшой театър и др. Коя публика Ви е приемала най-сърдечно?
- Феновете ми са разпръснати навсякъде. Особено по отношение на любителите на репертоара на Верди. Те са в цял свят! От Колумбия до Парма, от Австралия до Стокхолм... Верди няма националност или паспорт.
В Италия се чувствам много обичан и ценен. В италианските театри направих най-важните дебюти в 20-годишната си кариера. Там ми дадоха много доверие и надежда още от първите стъпки. Оттам тръгна моята интернационална кариера.
Разбира се и публиката в България. Тук съм си у дома и за мен е винаги огромно удоволствие и чест да се върна в родната ми страна. И го правя с любов. За съжаление смятам, че нашите политици не осъзнават значението на културата и образованието в България. И това е сериозен проблем, който идва от далеч. Страната ни понякога прекомерно надценява това, което идва от отвън, омаловажавайки себе си. И поради тази причина нашите млади хора емигрират и търсят тези неща другаде.
Качеството на образование е много важно за България!
- Има ли роля към която се стремите?
- Бих искал да дебютирам другия Дож на Верди: Симон Боканегра.
Снимка: Светослав Николов-Чапи
- Чувствате ли се благословен?
- Да, най-много за здравето, моето и на близките ми, за любовта, която получавам ежедневно от приятели и семейство, че получих талант който е признат навсякъде и ми е дадена възможност да го изразявам. Но животът не е само сцената и работата.
Не се чувствам благословен в света, в които живеем. Мъчно ми е за хората, за техните страдания, като например за града, в който съм роден: Перник е без вода от няколко месеца, а сме в 2020 година и още не се вижда края на проблема.
Джузепе Верди е бил патриот. Той е обичал страната си и е страдал за нея. Борел се е за нея и го е правел чрез оперите си. Хорът в "Набуко" пее "Моя красива и изгубена родино". Той е страдал, защото Италия на времето е окупирана от Австро-Унгария.
Също така и аз страдам, когато виждам разбити и мръсни улиците в София и когато чувам чалга навсякъде, когато разбирам, че умират повече българи от бебетата, които се раждат.
В ролята на Риголето, Болоня (Снимка: Rocco Casalucci )
- Как се развива операта днес?
- Операта остава много обичана форма на изкуство, въпреки че не е онова, което е била по времето на Верди, също, и само преди 60-70 години.
Хората ходеха на театър, и за да се социализират и да бъдат заедно. Не е имало друго. Нямало е телевизия или интернет. Самата опера е била по-известна и по-обичана и следователно публиката е имала и много по-критичен смисъл, защото е имало по-дълбоко познаване на това изкуство. Операта е била част от ежедневието на много хора, малко като политиката или футбола днес.
Мисля, че предаванията като X фактор или талант формати не помагат на изкуството, защото при тях формулата е всичко. Стига да изкрещиш няколко високи тона и си персонаж. Публиката ръкопляска и вече си "уау".
Според мен операта малко или много е "принудена" да живее в крак с днешните технологии в ерата на социалните мрежи и медии, в която всички биха искали да са богати и известни. Такава скорост и конкуренция човечеството не е познавало досега. Но според мен това не е естествената природа на едно изкуство като операта.
На Музикалния фестивал в Брегенц, Австрия, в ролята на Риголето (Снимка: Christoph Bickel )
Интернет прелива от информация, залети сме отвсякъде с реклами, цветове, шарено, хай-дефинишън... в момента всички говорят за 5G, което ще бъде революция в общуването. Самолетите, влаковете, колите са все по-бързи и по-мощни, кликване по клавиатурата на компютъра или смартфона е все по-бързо.
Тази скорост, повтарям, според мен не е присъща на операта.
Творбата като всяко изкуство се нуждае от време, спокойствие, тишина и има нужда от бавни темпа, за да може да влезе във връзка с най-дълбоките емоции на човешката природа, за да създаде магия.
Владимир Стоянов като Риголето, Teatro comunale Sassari, Сардиния (Снимка: Elisa Casula)
Когато посещавам местата на Верди, като например историческата му резиденция Вила Света Агата, в близост до Бусето, и разглеждам предметите които е използвал, разбирам доста от живота му, четейки писмата му, осъзнавам, че поради начина, по който живеем днес, рискуваме да загубим това, което е била същността на неговото изкуство и неговото послание.
Oперата на Верди не може да бъде каталогизирана или ликвидирана с един "лайк" или " дислайк" във фейсбук, така както героите му не могат да бъдат категоризирани като чисто добри или просто лоши.
Тук мога да се върна към предишния Ви въпрос: колко опери на Верди сте пели досега? Според мен числата не би трябвало да са толкова важни, а начинът, по който се пее и изживява всяка роля.
Интересува ли ви колко пъти съм пял Риголето? Не знам... Мога да ви кажа, че миналата и тази година ще са по над 30 представления само на Риголето.
Живеем в света на "уау" и на рекордите на цифрите... Броят на последователите във фейсбук (аз нямам фейсбук), брой на имотите които имаш, брой на милионите в банката, брой на колите.... Не ме е срам да кажа, че не съм много познат в България. Не съм и инвестирал в това. Но това не означава че не уважавам моята публика или че не искам да общувам с нея.
Операта за мен и за тези, които я ценят и обичат истински, е нещо много различно и както казах по-горе има нужда от спокойствие и бавност.
Виждал съм даже линк със сръбския естраден певец Мирослав Илич, който е пробвал да изпее наздравица от Травиата със съмнителни резултати... Има хора, които харесват и това изпълнение и го сравняват с гласа на Павароти. Жалко.
Риголето в Софийската опера в постановката на Пламен Карталов (Снимка: Светослав Николов-Чапи)
- Какво Ви предстои през този сезон след гостуването Ви в Софийската опера на 4 февруари в "Риголето"?
- В момента пея в Италия във Вердиевия "Фалстаф", в ролята на Форд. Това е единствента комична опера не Верди и много се забавляваме с колегите.
После идвам у дома и ще се забавляваме с Риголето в София на 4 Февруари. След което пак ще бъда Риголето във Виена, Атила в Мелбърн, Австралия (ще пея за пръв път там), после пак Риголето в Брегенц, много интересна постановка на езерото Констанц (Австрия).
През есента предстои откриване на сезон 2020/2021 г. (за мен важен ангажимент) в Лос Анджелис в ролята на Граф ди Луна в "Трубадур" на Джузепе Верди,
после Лондон - Ковънт Гардън с "Травиата" в ролята на Джорджо Жермонт, Пекин пак с "Травиата"... И много други ангажименти, както виждате винаги с Верди в сърцето!
Благодаря Ви за вниманието!
Поздрави на всички ваши читатели, които обичат културата и музиката. Весела 2020 година!
Интервю на Мая Филипова