"В очакване на Годо" - театър "Българска армия"

Превод:
Бояна Петрова

Режисьор:
Иван Урумов

Сценография и костюми:
Нина Пашова

Участват:
Георги Къркеланов, Иван Радоев, Юлиан Вергов, Моню Монев

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

"В очакване на Годо" (Снимка: Театър "Българска армия")

Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? А ние съществуваме ли?

"В очакване на Годо" е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Тя е поставена за първи път през 1953 година от Роже Блен в малкия театър "Вавилон" в Париж. Още на премиерата пиесата се превръща в сензация. Задържа се на сцената чак до 1958 г. и има над 400 представления, които са посетени от повече от един милион зрители. Две години след забележителната парижка премиера, пиесата е реализирана за първи път и във Великобритания от Питър Хол. Повечето появили се рецензии тогава са негативни. Ситуацията е преобърната от рецензиите на Харолд Хобсън и Кенет Тайнън. "В очакване на Годо" печели призванието "Най-противоречива пиеса на годината". Това е награда, която не е връчвана оттогава.

ЕСТРАГОН: Хайде да вървим.

ВЛАДИМИР: Не можем.

ЕСТРАГОН: Защо?

ВЛАДИМИР: Нали чакаме Годо.

ЕСТРАГОН: Вярно.

Драмата на Бекет търси цялото знание за битието единствено в човека. Кризата на идентичността е продължена в кризата на езика. За Бекетовите персонажи важи признанието, което авторът прави за себе си: "Нямам какво да кажа, нямам с какво да го кажа, но не мога да говоря". Езикът не изразява личността и не съобщава нищо сигурно. Той служи просто за средство за комуникация, от която не произлиза нищо освен самота.

 

"Първо бях затворник на другите. Така че ги напуснах. След това бях затворник на себе си. Което беше по-лошо. Така че напуснах и себе си."

Самюъл Бекет

 

"В пиесите си Бекет поставя въпроса за необходимостта да понесеш съществуването, изгаряйки от желание да го напуснеш, който ни връща към въпроса на Хамлет "Да бъдеш или да не бъдеш?". "

Дейвид Йън Рейби, "Английската драма след 1940" (2003)