Постановка: Богдан Петканин
Участват: Руслан Мъйнов, Аглика Бояджиева, Асен Лозанов, Димитър Мартинов, Зорница Константинова, Николай Стоименов, Стоян Памуков, Тони Минасян, Анелия Луцинова
Още веднъж:
"Похвално слово за комедията!"
Не знам защо сме приели, че трагедията е "висока", драмата - обикновено "сериозна", а комедията винаги - "просташка". Още повече, че след Тарантино и Макдона, тези понятия са наистина доста условни.
Знам само, че комедията е създала също толкова велики артисти, колкото и трагедията, и че Аристофан е почти толкова популярен, колкото Есхил.
Знам също, че добрият театър обикновено е този, в който артистите играят добре, а публиката - дори да плаче, се забавлява. И още - във време, когато срещам усмихнати хора само в рекламите, комедията не бива да се заклеймява...
Не знам и защо, в началото на така наречения ни и продължил безкрайно преход, автор като Рей Куни бе буквално сатанизиран. Да поставяш негова песа звучеше по-страшно от инфлуенца.
Твърдя убедено, че той е един от най-сериозните автори на ХХ век. Дори Шекспир, а още по-малко Чехов, са играни винаги успешно. А Рей Куни е. Винаги! И навсякъде!
Елате и се убедете сами.
Приятно гледане!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}