Разбираш ли ме правилно?

Сценарий: Весел Цанков и Георги Мамалев

Режисьор: Андрей Баташов

Музика на песните: Асен Драгнев

 

Драги сънародници, като главен уеднаквяващ от страна на България в преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз съвсем отговорно заявявам, че уеднаквяването ни вече е факт. Уеднаквихме Европа, драги сънародници, съвсем я уеднаквихме! Кое наложи този нестандартен подход? Когато бе поставено пред нас изискването да се уеднаквим с Европа, бяха направени съответните проучвания и се оказа, че ние и 30 години да се уеднаквяваме с нея, пак няма да станем както трябва еднакви и тяхната изконна мечта да се присъединим към тях не може да стане реалност, не ще могат те да ни гушнат в топлите си прегръдки и това ги потисна. Затова бе взето решение Европа да се уеднакви с нас.

Когато ме натовариха с нелеката задача да бъда главен уеднаквяващ в преговорите между България и Европейския съюз, аз дори не подозирах какво нечовешко напрежение ме очаква.

Знаете ли какво е да накараш французите да кършат клони в Булонския лес и да палят огньове край Айфеловата кула за да пекат червени чушки за зимнина? А знаете ли какво е да накараш шведите да прегърнат ценностите на домашното кисело зеле? Ето това е непосилна задача! Обаче справихме се, къде с разяснителна работа, къде с убеждаване, къде с ограничени репресии в рамките на основния закон - справихме се и не само ги приучихме да слагат зеле в каци, не само ги стимулирахме да го претакат редовно, ами даже и да го ядат ги накарахме!

Виж, във Великобритания беше нечовешки трудно. Англичаните са хора консервативни и не искаха и не искаха да си хвърлят боклука през прозорците. Обаче сложихме страхотни глоби и сега да видиш как хвърлят като невидели.

С парите от глобите купихме много автомобили и ги поставихме по тротоарите, защото англичанина и с глоба не можеш го накара да паркира на тротоара.

От друга страна там беше лесно със скитащите кучета - в Англия има много хрътки за надбягвания, английските ми колеги ги пуснаха по улиците и те с удоволствие започнаха да гонят и настигат минувачите за да ги ръфат по крачолите.

В Германия пък евроуеднаквяването беше направо песен. Немците са дисциплиниран народ, само им обясних кое как трябва да стане и те ентусиазирано се заловиха за работа - изкопаха шахматно половинметрови дупки по улиците и аутобаните, изготвиха график и оттам-нататък сами се мятаха в дупките с колите си с точност до секунда съобразно с графика.

В Холандия също нямахме никакви проблеми - бе въведена строга забрана да се почистват улиците и за нула време те се зариха с кал, листа, боклуци и... неудобно ми е да кажа какво, защото в залата има и дами. От друга страна какво да казвам, всичко знае, всичко е видяла българската дама юнашка.

В Швейцария наблегнахме на уеднаквяването на транспорта. Накратко успехите ни в Швейцария:

Изпотрошихме с чукове всички превозни средства на градския транспорт и ги пуснахме да се движат както си искат. Отстранихме и друг съществен проблем като назначихме на голяма заплата специални хора, които да стоят в автобусите и да блъскат пътниците, защото швейцарецът не щеше и не щеше да се тъпче и да се блъска в автобусите.

Със закон бяха задължени всички влакове да закъсняват и понеже швейцарските машинисти не могат да закъсняват - те това не го умеят, всеки началник-гара първо лежи на релсите пред влака пет минути по часовник и чак тогава пуска влака да се движи. Така се събира по 1 час закъснение, на дългите линии и повече, но българската практика влакът да закъснява по осем часа и половина швейцарските железничари засега не са успели да постигнат, което ги кара да се чувстват непълноценни.

Справихме се и с просията в Кралство Дания. Нейно величество кралицата въведе с декрет гражданска повинност - задължи всеки датчанин, от дете до директор на банка, да стои по 1 час на ден на тротоара и да проси. На кралските гвардейци бе издадена заповед в свободното от караул време да обикалят трамваите в Копенхаген и да свирят на акордеони румънски мелодии.

В Испания прокарахме важен закон - ако кралят напусне страната за повече от 185 дни, няма право да се върне.

Ето така, драги сънародници, лека-полека, преодолявайки безброй трудности, но с голям оптимизъм, процесът на българското евроуеднаквяване е пред успешно финализиране. И тук му е мястото да пресечем някои злословия, че, видите ли, страните-членки на Европейския съюз са решили дружно да напуснат съюза, защото не издържат на нашите условия. Не е важно кой ще напусне Евросъюза, важното е, че най-сетне и ние можем да се присъединим към него като равни.

Аз тръгвам да довърша започнатото, обаче дайте както сме се събрали сега тук, да се снимаме, че в Европейския съюз като ме питат "с кого се уеднаквяваме", да им покажа снимката...

Нека да ни видят. Нас, всички нас, които така вярвахме. Които мечтаехме. Които гладувахме. Които студувахме. Стояхме на тъмно. Редихме се по безкрайни опашки. Скандирахме на огромни митинги. Усетихме безкрайната широта на бъдещето. Рухвахме с финансовите пирамиди. Сгромолясвахме се с фалиралите банки. Приватизирахме масово. Реформирахме си здравето. Носим тежестта на прехода. И продължаваме напред въпреки всичко. Това сме ние. Други просто няма...

Весел Цанков