Рано или късно

Да се влюбиш на седемдесет е било резил. Приемало се е за табу. Не че и сега не е така! Малкото, дръзнали да се влюбват, са били отхвърляни, сочени с пръст и одумвани. Било редно хората от третата възраст да се обличат с тъмни, черни дрехи. Жените рядко стигали до фризьор или козметик, освен за голям празник, за сватба на внуче или за изпращането на войник. Кой ги е възпирал? Все онези по средата - около четиредесет-петдесет, които са се противопоставяли и на любовта на най-младите - юношите и девойките. Те искали всичко да е като при тях - сиво, предсказуемо, вяло. Те са държали да се заплаща данък "обществено мнение". Те са го налагали и те са го събирали. Те са били онези, които не приемали пламенната любов на децата си, та камо ли на възрастните им родители. Достатъчно им било да знаят, че хората от третата възраст са сити и са очаквали от тях себераздаването им. Някои тихо са гаснели в очакване на Нова година, че да бъдат посетени. Често тези посещения са се свеждали до натоварване в багажника на приготвената зимнина, две целувки - едната за "Здрасти!" и втората за "Довиждане!". Бабите и дядовците свивали разходите и трупали мижавите си пенсии, че за децата да има. Изпитвали радост само когато това било свързано с потомците. За тях давали мило и драго. Така гаснели в пустите си къщи, в опустелите си села, крепени от надеждата да доживеят да бъдат на сватбата на някое от внучетата.

Този роман е за любовта-табу. За красотата на трепетите след като животът е поднесъл жестоките си превратности. В този роман любовта успява да се промъкне през наслоената омраза, тоталните различия и наложения данък "обществено мнение". Разказвам за неочакваната, но красиво случващата се любов между двама души, преминали през крайностите на омразата.

Омраза, която я има само при човеците. Злост, която може да се случи само при най-висшето същество на земята, човека. Другите видове, обитаващи планетата ни, проявяват агресия, когато трябва да се размножават, да се нахранят или опазят своя и на децата си живот. Те, животните, или обичат или са безразлични. Злобата е присъща само на хората. Само човешкото племе убива, защото може! Изтезава себеподобните си, просто защото го може! Единствената сила, която може да промени това, е любовта!

Нидал Алгафари