Отело - ДТ - Варна

Превод: Валери Петров

Постановка: Пламен Марков

Сценография: Мира Каланова

Костюми: Габриела Кърджиолова

Композитор: Петя Диманова

Хореография и сценичен бой: Камен Иванов

Асистент-режисьор: Николай Кенаров, Траяна Минкова

Консултант по африкански театър: Бистра Окереке

Фотография: Тони Перец

Отело - ДТ - Варна

Участват: Валентин Митев, Стоян Радев, Симеон Лютаков, Ненчо Костов, Станислав Кондов, Пенко Господинов, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, Николай Кенаров, Полина Недкова, Константин Соколов, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Бистра Окереке, Реджина Стойчева

Всички те са потопени всеотдайно в атмосферата на "Отело", безсмъртната трагедия на Шекспир, написана в бял стих, петстъпен ямб и проза (1603-1604). Сюжетът, който не е оригинален, се базира върху "Дездемона и мавърът" от сборника с новели "Хекатомити" (1565) на италианеца Джовани Чинтио. Тъй като не е известен английски превод на сборника, се предполага, че Шекспир го е чел на италиански или френски език. Други евентуални източници за Шекспировата трагедия биха могли да бъдат "Естествена история" на Плиний Стари и "Географска история на Африка" от Лъв Африкански. Историята на Отело вдъхновява, наред с Шекспир, и много други творци, оставили забележителни произведения в световната съкровищница на изкуството. Сред тях се открояват Джузепе Верди с едноименната опера по либрето на Ариго Бойто и в по-ново време Марк Шагал, чиято картина "Отело и Дездемона" бе обект на престъпно посегателство. А ако става дума за най-добрите изпълнители на Отело, те не се никак малко, но нека да споменем поне Лорънс Оливие, Орсън Уелс, Сър Антъни Хопкинс и тенора Йонас Кауфман.

Оригиналното заглавие "Трагедията на Отело, мавъра на Венеция" насочва към различието между венецианците и главния герой, който макар и издигнал се до поста генерал, продължава да търси себеутвърждаването си в чуждата среда, където в някаква степен остава винаги пришълец. Английската дума "moor", която се превежда на български като "мавър", по времето на Шекспир е означавала човек с мургава кожа, без да се конкретизира етнически произход или расова принадлежност, но заложеният конфликт придобива все по-голяма актуалност с времето, та чак до днес. Разбира се, със задължителната уговорка, че темите при Шекспир никога не са еднозначни. "Шекспир - и няма край", както пише Гьоте за гениалния драматург на всички епохи.

Отело - ДТ - Варна

ОЩЕ ЗА ВАРНЕНСКИЯ "ОТЕЛО" 2020

"Пиесата "Отело", известно е, се отнася за "ревността, онова чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!" Пиесата "Отело", даже чичо Гугъл знае, е за възрастен черен мъж, който в изблик на неоснователна ревност, удушава красивата си млада бяла жена. Пиесата "Отело" е за свръхзлодея, свръхинтриганта Яго, който преуспява в своите пъклени планове да руши щастието на другите. Какъв прекрасен сюжет за сериал за домакини, за комикс, за антирасистка пропаганда!", иронично отбелязва проф. Пламен Марков.

"Но ако авторът е Шекспир, може да става дума и за предателството на индивида към общността, към рода, към семейството, към които принадлежи, както и за отмъщението на тези групи към индивида, който не иска повече да е заложник на своята общност, на нейните ограничаващи уникалната му индивидуалност морал и кодекс от правила", продължава анализа си режисьорът, насочвайки ни към многопластовата интерпретация на неговия варненски "Отело" 2020, която при това съвсем не изключва забавлението.