Нарцис и Ехо

Продуцент: Ина Кънчева

Режисьор: Ованес Торосян

Драматургия: Йоанна Елми, Катерина Стоянова

Сценография: Руди Нинов

Музика: Себастиян Цолов

Костюми: Констанца Гецова

Участват: Ованес Торосян, Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева, Себастиян Цолов, Стефани Ханджийска

Под менторските съвети на: Недко Солаков, Георги Господинов, Красимира Стоянова, Галина Борисова и Явор Гърдев

"Древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността - отчуждението. То неумолимо ни спохожда, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят. Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота." - Явор Гърдев

Замисляйки се върху многото теми, които разглежда митът, най-актуалната за съвремието ни в световен мащаб е НАРЦИСИЗМЪТ. Така наречената любов към себе си. Ние живеем в имиджов свят и се стремим към съвършенство в очите на другите с божественото ни самочувствие. И тогава идва трагедията. Когато ние се възгордеем, Бог ни наказва. Ние се озоваваме в позицията на камъка Омфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от нас започва всичко. Често това е невъзможно, защото сме само сянка, отражение на идеята за самите нас. Разсъждавайки колективно над тази философия, логично дойде и идеята за самото представление, тъй като АКТЬОРЪТ пък е сянка на сянката.

Представлението прави опит да разнищи проблемите около мита за ,,Нарцис и Ехо" от гледна точка на съвремието. Екипът цели да търси диалог между случващото се на сцената и нашето време. За нас е важно представлението да бъде комуникативно, зрителите да се озоват в позицията на свидетели, а не на наблюдаващи. Единственият начин това да се случи е те пряко да бъдат въвлечени в случващото се. Основната тема и паралелните малки мини теми да бъдат разпознати и да се припознаят в тях. - Ованес Торосян

Проект на Фондация "Културни перспективи"