Изложба, посветена на 160 години от рождението на княз Александър I Батенберг

Двадесетте цветни табла, разказващи за живота на княз Александър I Батенберг са подредени на пл. "Централен" срещу Централна поща, на входа на Цар Симеоновата градина.

Александър Батенберг е комплексна политическа фигура, която оказва сериозно влияние върху българския политически живот и историческо развитие. Той е роден на 5 април 1857 г. в италианския град Верона. Семейството му е в много близки роднински отношения с руската и английската владетелски фамилии - руската императрица е негова леля, а брат му Хайнрих се жени за английската принцеса Беатрикс.

Александър Батенберг получава сериозна подготовка в Дрезденското военно училище и участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като подпоручик. Участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. А за включването му в акцията по прекъсване на жп линията около Кояджик дори получава Георгиевски кръст за храброст. Година след приключване на военните действия, той се оказва най-подходящият кандидат за българския княжески престол.

Съгласно изискванията на Търновската конституция, на следващия ден след приемането й Учредителното събрание работи като Първо велико народно събрание. Неговата задача се свежда единствено до избора на български княз - първият държавен глава в новата ни история.

Съгласно чл. 3 на Берлинския договор, той трябва да бъде утвърден от Високата порта при одобрение на Великите сили. Друго важно условие е той да не бъде член на управляващата фамилия в някоя от тях. Обясним е стремежът да се намери подходяща личност, приемлива за всички участници в "европейския концерт". Между тях се обсъждат няколко кандидатури, но единодушният избор се спира върху 22-годишния Александър Батенберг, немски принц от Дармщатската херцогска фамилия. Той е предложен от Руската империя. Сдобило се както с конституция, така и с държавен глава, българското княжество тръгва по пътя на самостоятелното си развитие.

Княз Александър I остава в страната ни малко повече от 7 години и свързва името си с драматични политически събития - борбата за надмощие между либерали и консерватори, режимът на пълномощията, Съединението и Сръбско-българската война. Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовно израстване на България. От княжеската канцелария и с непосредственото му участие и съдействие са приети основополагащи закони и нормативни актове, трасиращи пътя на модерното развитие на страната ни.

На 14 ноември 1893 г., тленните му останки са пренесени в София, като така се изпълнява предсмъртното желание на Александър І: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си." След опелото в катедралата "Свети Крал", останките на Батенберг са положени в древната църква "Свети Георги", а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.

В Пловдив на негово име и кръстена главната ни улица.