Думи

Тази изложба е опит за материализиране на думите, за превръщане на емоцията, съмненията, отношенията, пътищата и затворените пространства в поезията на Виолета Христова в цветна експресия. В експозицията равнопоставено присъстват хартията като основен носител на текст и рисунки и работи, изпълнени в класическа маслена техника.

Фигуративните рисунки са обединени в диптих и полиптих като голямоформатни колажи. Те подкрепят поетичната философия в подбраните текстове на Виолета Христова и допълват маслените работи на Бисера Вълева. Съзнателно е търсен едновременният контраст в наслагването на фината чувствителност в стиховете върху едроструктурната канава на платното.

Показаните работи съвсем не са буквална илюстрация, а са по-скоро опит за сближаване ("сдобряване") с думите, строене на мост между поетичната и артистичната емоционалност на авторките. Небе на настъпваща есен, балансиране в сламена стая, недочакан сняг, са част от посоките в живописната интерпретация. Думите и редовете присъстват индиректно, но без тях работите трудно биха били разчетени. В разказаните истории става размиване на границите между желанията и сбъдването, между материалността (като живописни слоеве) и мимолетността на очакването. В рисунките се съчетават материали, "запечатващи" преходността - колаж, въглен, пастел... Защото, макар и не винаги да успяваме да разпознаем ангела си, мимикрирал в черен гарван или бяла котка, се опитваме, очаквайки снегът да завали и да се спасим... в думите.