Ден за тричане

Живописите на художника Емил Атанасов са ефирни и привидно наивни, а метафората в тях е ненатрапчива и деликатна. От тях зрителят получава тръпка чисто естетическо удоволствие и някак си се чувства по-добър и по-жаден. Постановките на режисьора Емил Атанасов са възторжени и привидно първични, метафората в тях е рязка и откровена. От тях зрителят получава пристъпи на сърбящ смях, а като излезе от салона, се чувства развеселен. И жаден.

Пиесите на драматурга Емил Атанасов са груби и брутални отвън, но нежни и топли отвътре. Сред персонажите няма нито един отрицателен герой, което си е висш пилотаж. А метафорите им, без изобщо да се надскачат, докосват божественото прозрение. След прочитането на пиесите на човек му се приисква да ги види на сцена. И бързо да пийне нещо. В тази книга има три леки пиеси. В смисъл, че се четат с лекота. Иначе са точно толкова непосилно леки, колкото и битието ни.