Адската машина

Сценична версия, постановка и музикална среда проф. Здравко Митков

Сценография Невяна Кавалджиева и Лилия Бабунова

Асистент-режисьор Людмила Стоин

Участват студенти специалност "Актьорство за драматичен театър", клас проф. Здравко Митков

Действащи лица и изпълнители:

Едип - Ивайло Кутев

Анубис - Борис Кръстев

Тирезий - Константин Николов

Младия войник - Добри Тодоров

Войника - Георги Крумов

Командира - Георги Начов

Призрака на Лай - Петър Терзиев

Креон - Георги Крумов

Вестоносец от Коринт - Гоерги Начов

Пастир на Лай - Борис Кръстев

Момченце - Елена Петрова, Мария Илиева

Пияница - Петър Терзиев

Йокаста - Благица Стоименова, Константина Георгиева

Сфинкса - Сара Драгулева, Изабела Иванова

Матроната - Елена Петрова, Мария Ииева

Антигона - Елена Петрова, Мария Ииева

Адската машина (Снимка: Теодора Тодорова)

Жан Кокто е една от свръхнадарените личности на френската интелектуална и артистична мощ от първата половина на ХХ век. Пиесите му, обаче, не са чест гост на театралните сцени в България. "Адската машина" е страховит шедьовър, творческото общуване с който е безкрайна наслада. Прочутата история на Едип е развихрила въображението на Кокто и то ни понася като интелектуален ураган. "Моят проект е опит да се съживят старите шедьоври. Когато ги четем, някои неща ни убягват, но ако аз прелетя над някой прочут текст, всеки би повярвал, че го чува за първи път." - казва авторът. Провокативно модерна за театралните вкусове от 1932 година, когато е написана, "Адската машина" и днес е изпитание за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на автора с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв свян, дълбоката чувственост и фарсовият (на места) рисунък - всичко това ни е вдъхновило днес да приемем интелектуалната покана на Кокто. Да проверим дали нашето представление може, дори за миг, да се докосне до блестящо-скептичната аура на неземния му талант.

Адската машина (Снимка: Теодора Тодорова)