още не мога да свикна.....Щях да кажа, "че я няма"....Но пък и нямам чувството, че наистина си е отишла, все едно си е тук и витае наоколо, чува се мощният й смях, и с тази неповторима физиономия...Как да я забрави човек?! Едва наскоро разбрах колко всъщност е страдала вътрешно, но не го е показвала или изповядвала никому! А как имаме нужда тъкмо от такива хора днес, как имаме само!