Концертът беше по конец. Без лигавщини, без лицемерни заигравки с публиката. Излезе жената, изпя си прекрасно песните, поклони се и завесите паднаха. Беше забавно, че ни поздрави на руски, ама... Ганьо и чужбинските му еквиваленти, обаче, не се спряха с телефоните и светкавиците. Това беше досадно. Не ги разбирам тия хора. Като наснимаш целия концерт, и? Качество от телефон и звук, който е гнусно да слушаш дори за минута, в същото време си изтървал всичко, което се случва на сцената, защото вътрешният ти Ансел Адамс е решил, че е концертен фотограф и в същото време дразниш всички, които са нормални и са отишли да изживеят нещо хубаво.