Крайният срок на Конкурса за мобилна фотография Huawei Next-Image Awards 2020 наближава, а за да амбицираме онези от вас, които все още обмислят участието си, се срещаме с един от най-иновативните, съвременни художници у нас и преподавател в Националната Художествена академия – гл.ас. Д-р Иван Кюранов. Той е част от журито, което ще отличи най-забележителните снимки, направени с Huawei смартфон и изпратени от България.

Освен за глобалния награден фонд - три Гран При от 10 000 USD и над 70 смартфона #HuaweiP40Pro, българските участници се борят и за локални награди - #HuaweiMateBookXPro, P40 Pro & Watch GT2!

Повече за смисъла на този конкурс, за развитието на фотографията в последните няколко години и за живота през призмата на изкуството разказва вдъхновяващият и респектиращ гл.ас. Д-р Иван Кюранов!

Иван Кюранов

Историята на съвременния български художник Иван Кюранов започва от ранните му години, когато се запалва по фотографията покрай баща си - журналист и кореспондент, открил първото кореспондентско бюро на БТА в Делхи, Индия 1959г.нОт друга страна, този софийски младеж носи любовта към изобразителното изкуство и генетично - баща му е роднина с Дечко Узунов и първи братовчед с неговите племенници - художниците Христо Нейков и Атанас Нейков.

"По тази линия се запалих по изкуството от съвсем малък", споделя съвременният художник.

В Художествената академия го приемат на третия път. От първия път е било трудно, почти невъзможно навремето, а вторият път кандидатства неподготвен от казармата. Това ни най-малко да се запише в историята на българското съвременно изкуство с успехи и на международната сцена! 

Иван Кюранов, роден през 60-те години на миналия век, е първият българин, автор на „умна“ картина в американския проект SoundWall.

Независимо от препятствията около приемането му в Художествената академия като студент, въпреки смутните времена на промените след 90-те години, с цената на десетки свои заплати и много безсънни нощи, Иван Кюранов е от онези артисти, до такава степен погълнати от музата си, че никога не спират да я преследват, докато не я покорят и инвестират и най-ценното си за нейното увековечаване.

Заклетият меломан, фен на качествената музика от Ела Фицджералд, през Франк Синатра до Led Zeppelin, прави едни от най-забележителните си произведения на пода в хола у дома, а след това те стават част от каталозите на световноизвестните колекционери. Трябва да познаваме големите личности на съвремието, мисля си при поредна среща с господин Кюранов, който упорито настоява да си говорим на „ти“. Но налице е онова вътрешно усещане, онази бариера, която не позволява. Поради респекта, който буди към себе си, изяществото на изказа и цялостния му маниер.

Малко са щастливците, имащи възможността да проведат разговор с любимите си поети, писатели, художници, музиканти. Тази година десетки любители и професионални фотографи успяха да се докоснат и да се поучат от уникалните знания на преподавателя в Художествената академията - Иван Кюранов, който демонстрира онлайн някои от неподражаемите си умения.

„Фотографията е застъпена през последните 7-8 години като магистърска програма в Академията, но с едно малко по-различно представяне. Набляга се повече на фотографията в съвременното изкуство. Партньорството с HUAWEI в този конкурс не е първото за нас. Миналата година имаше голям конкурс, насочен към дигиталната рисунка. Очертава се нещо като постоянно сътрудничеството, защото в последните 15 години дигиталната техника се развива с бързи темпове и няма как да не участва в творчеството на съвременните артисти“, отбелязва Кюранов.

Той дава за пример новият модел смарт телефон на HUAWEI – Huawei P40 Pro, към който както художниците, така и скулпторите и фотографите проявяват особен интерес.

Защо ли?

„Специално ние, художниците, които залагаме в много отношения на класическите, аналогови фотографски технологии, в същото време много разчитаме и държим да бъдем ъпдейтнати - да сме в час с всичко, което се случва в тая дигиталност. Както имаме много сериозна аналогова техника от 70-те години до днес, така имаме и съвременна дигитална, която ни позволява да пестим време и усилия. Говорейки за мобилните телефони, резултатът е уникален. Вече има цели течения, които създават фотографски концепции с телефон. Така, както можеш от фотография с прост фотоапарат да направиш изкуство, това може да се случи и с телефон.  Въпросът се свежда до идеята. Макар че в случая с HUAWEI няма как да не споменем, че се стига до едни 50 мегапиксела на камерата - просто качеството е уникално, макар при по-малки формати“, споделя художникът.

Едно от най-големите преимущества в снимките с мобилни телефони, според Кюранов, остават фабрично вградените ефекти и филтри. Макар че най-големите грешки се свеждат до това, че се прекалява с ползването им.

„Ефектите, които сега се прилагат чрез филтрите, преди години са се постигали много по-трудно. В една лабораторна среда, където трябва човек да има условия, знания и опит най-вече. До тези места достъп имаха малко хора. Става въпрос за изключително сложни процеси. Трябваше да си завършил поне полувисше в Техникум. Освен, че обработката на фотографиите бе скъпа, бе и вредна, тъй като ефектът се постигаше чрез химията, която е канцерогенна.“

Достъпни, лесно приложими заради фабрични програми на високо ниво, компактни – мобилните телефони безспорно стават неизменна част от съвременната фотография.

„Повечето от ефектите им са на доста високо ниво, което е истинско удоволствие за притежателите на една такава техника. Макар новите модели да не са сред най-евтините, заслужава си“, казва Кюранов.

Той не е фотограф, а живописецът, който използва снимките в произведенията си още от 1995 година. Поводът да започне да се занимава с колажи е, че от дете е много впечатлен и фотографията в изкуството. Казва, че му е нещо като фиксидея. И тъй като през времето на социалистическия период фотографията не присъства наравно с живописта и другите визуални изкуства в изложбените зали, докосва се до нея чак през 1994 година – когато завършва обучението си в Италия.

Авторска снимка на Иван Кюранов - Милано 2000

„Щом се върнах у дома, започнах да използвам нови техники. Тогава имаше фотографи, които наистина ме впечатляваха в изложбите, както с качествата на своите снимки в съвременно отношение, така и с класическите си подходи. Харесвам наравно класическите техники, но и най-съвременните, които са създадени с много мощни компютри и обработки. Но тук важното е да имаш културата при обработката на снимката. Да направиш по тази начин изображението, че то да се превърне в изкуство. В повечето случаи обикновеният ползвател прибягва по един по-опростен начин към ефектите. Получават се изображения, които меко казано, в стилово отношение, не са издържани“, споделя художникът.

Конкурсът Huawei Next-Image Awards 2020 стимулира развитието на по-художествени концепции, свързани с фотографията, които включват и концептуална фотография. Магистърската програма „Фотография“ в НХА предлага много сериозни теоретични курсове по история на съвременното изкуство, история на съвременната фотография и на фотографията в българското съвременно изкуство у нас, а подобни събития като този конкурс, насочват вниманието именно към нуждата от подобни знания.

„ Едно е да подходиш чисто комерсиално, използвайки добър мобилен телефон. Няма как да избягаме от чисто търговските проекти – продуктови, модни, медийни. Но изкуството търси другия подход – творческият“, отбелязва преподавателят. За пример дава колегата си Росен Тошев, с който заедно проведоха уъркшопа. Той е един от специалистите в портрета у нас, заслужено отличен като един от най-добрите портретисти и фотореалисти в България. Той използва фотография и живопис с еднакво умение и създава специфичен собствен облик на творчеството си, който няма аналог.

„Точно това е изкуството. Трябва да е създадено нещо оригинално. Творецът трябва да има собствени решения. Навремето фотографите по аналогов начин са постигали ефектите и филтрите, които днес ползваме чрез приложенията и мобилните телефони. Сега технологиите имитират фотографите от онова време. Така, от една страна, тези възможности са широко достъпни, но от друга – това е нож с две остриета. Защото всеки може да го прави. И то може да изглежда много красиво и страхотно, но вече не е уникално. Затова пък предизвикателството пред истинските артисти вече е много по-голямо – трябва отново да намерят собствения си, оригинален начин да творят. Именно този конкурс дава точно тази възможност“, разпалва се Кюранов.

Актьорът Севар Иванов Снимката е направена с Huawei P40 Pro

Заедно с колегата му Росен Тошев направиха и онлайн демонстрации с помощта на актьорите Севар Иванов и Симона Халачева като модели. Младите артисти са възпитаници на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ и се включват в уъркшопа. Симона е и дипломиран фотограф, след като завършва успешно магистратурата си НХА, а колегата ѝ Севар бе тазгодишната номинация за водеща мъжка роля за престижаната награда „Икар“ за представлението на режисьора Стайко Мурджев – „Портретът на Дориан Грей“ по Оскар Уайлд.

Актрисата Симона Халачева Снимката е направена с Huawei P40 Pro

„Симона е родена е за тази професия. Притежава това чувство, което много малко хора носят. Личи си, че всяка снимка е мислена, а след това изпълнена с талант. Направена е и с огромно отношение и удоволствие, каквото реално погледнато липсва понякога“, коментира Кюранов.

Той споделя, че презентацията му по време на подготовката за конкурса пред участниците се оказала по-дълга, отколкото очаквал. Но пък е успял да покаже методи и техники от съвременното изкуство от 88 година до сега.

„Много е жалко, че още нямаме такъв музей, в който да показваме творби на съвременни български художници, използвали фотографията през годините. Някои от работите им са вече загубени, а друга част – повредени. Не съществуват оригиналните негативи. Жалко, че държавата не ги е запазила от точно през този период. През 60-70-те години фотографията бе използвана предимно като пропагандна, а не като изящно изкуство. По време на онлайн обучението показах как могат да се използват съвременните дигитални технологии и да се създадат произведения, които са по-художествени и оригинални“, казва Кюранов.

Категориите в конкурса са общо 6.

Една от тях е „Face” (в превод: лице). Портретът във фотографията е една то най-обемните и важни теми.

Портрет на художника Пеню Вълчанов (1931-2020) от Иван Кюранов

„Селфитата станаха цяла линия на развитие във фотографията като концепция. Качествените, вградени филтри на мобилните телефони правят автопортретите и портретите страхотни във всяко едно отношение. Може да се имитира пинхол камера, ретро ефект в цветово отношение – все едно са правени на различни видове негативи. На времето фотографът трябваше да прави избор какъв материал да ползва, на коя фирма. Какъв да бъде като резолюция – дали да бъде с по-едро зърно, с по-ситно зърно. Имаше различни цветове и тоналности. Вече всичко това е заложено оригинално в любителските и полупрофесионални камери и телефоните и е лесно достъпно. И реално погледнато, този нов телефон на HUAWEI - P40Pro, който може би е един от най-добрите в света, дава възможност да се подобри качеството на автопортретът и портретът в съвременната фотография. Защото възприятията се изменят с времето. Малко или много стилистиката става друга, по-интересна“, казва Кюранов.

Портрет на художника Пеню Вълчанов (1931-2020) от Иван Кюранов

Навремето се налагало да се правят задължително първо полароидните снимки за тест – от скулптори, художници и др. артисти.

„Слагаше се полароидната касетка и после се поставяше вече голямо форматната плака и се дублираше същия кадър, вече на голям формат - 13-18 см , 9-12 см, 6 на 9 см и т.н. Между тези тестове се получаваха обикновено най-интересните резултати. Последните 10-15 години няколко издателства успяха да покажат на бял свят точно тези, невиждани до момента, пробни полароидни снимки на Анди Уорхол, например. В тях съществува една живина и искреност! Много по-интересни са от самото произведение в някои отношение. Правя едно сравнение с кадрите, които се снимат ежеминутно, ежечасно, вероятно милиони, милиарди по света. По същия начин след време ще бъдат много интересни за историята на човечеството“, смята Кюранов.

Така мобилните телефони успяват да улеснят не само фотографите в последните години, но и спестяват ходенето по мъките на другите артисти, които използват снимки в произведенията си.

„Отнемаше месеци. Например, когато фотографът или художникът иска да създаде едно произведение, той трябва да има доста опит зад гърба си с аналоговите материали. Тоест трябва да се знае в подходящото произведение към какъв материал да се насочиш. След това трябва да бъде заснет кадъра – което отнема и в наше време горе-долу същото време като преди. Но е важно материалът да бъде качествено проявен. Много често той се съсипваше при проявяването, трябваше да се снима отново, да се повтори. Самото проявяване не ставаше на мига. Тогава се чакаше една седмица, десет дни да се прояви. Нямаше скенери на времето, ходеше се по лаборатории, където хората ръчно го правеха. Но ръчната работа също отнема време. Трябва да познаваш точния копист, трябваше да е с диплома, да работите заедно няколко дни. Сега филтрите се налагат на компютъра“, обяснява Кюранов.

Той е на мнение, че всеки художник се стреми да върши цялата работа напълно сам. От рамката до платното. Самият той минава този път преди около 30 години, когато се научава да владее техниката на каширането и дублирането на големи формати фотография, докато работи във Военновъздушните сили.

„Истинският художник разчита само на себе си. Това не е съвсем така, има студия вече, но се улавям, че самият аз също предпочитам каквото мога да направя сам. Някак си е по-автентично, по-оригинално. Позволявам си само с творби, които мога да изпълня на високо, световно ниво. Хубаво е, че в България има студия и това облекчава работата на съвременния художник. Но трябва да знаеш на кого да се довериш. В нашата магистърска програма обучаваме студентите как да изпълняват в материал техните идейни проекти. И аз много се ядосвам, когато имам качествени студенти, които накрая оплескват идеята си, не се съобразяват с това, което сме говорили за реализацията на дипломната работа. В България всеки може да дава съвет, но интелектът е за това да прецениш кой съвет е за теб. Това важи и за този конкурс“, споделя Кюранов.

Авторска снимка на Иван Кюранов - Палермо 2015

В категорията „Near Far” ( в превод: близо-далеч) кандидатите могат да демонстрират уменията си, използвайки новите функционалности на камерата на телефона като телеобектив, широкоъгълен обектив или снимане макро.

Самият Кюранов е почитател на категорията „Storyteller” ( в превод: разказвач) – серия от няколко снимки, близка до наративната фотография.

Категорията „Hello, Life” (в превод: Здравей, живот!) e за вдъхновяващи моменти от ежедневието, a в „Good Night” ( „Лека Нощ“) участниците трябва да демонстрират как могат да направят най-добрата снимка при слаба светлина.

Една от най-интересните категории е за кратко видео – „Live Moments” („Живи моменти“)

„Teзи теми, по които е разделен конкурса, са много осъвременени и много добре подбрани. Краткото видео е много близо до дигиталното изкуство, от друга страна е много близко до видеоарта, който беше на мода през 90-те години на XX в. Но тогава се правеха твърде дълги филми, зрителят губеше интерес“, обръща внимание Кюранов.

Най-важното за кандидатите е предварително много добре да обмислят крайния резултат, към който се стремят. Навремето самият Кюранов е инвестирал всичките си възможни усилия и средства за една едничка идея.

„През 97-ма година, когато беше голямата криза, заплатата ми беше 4 долара. Тогава за реализацията на един мой триптих - ръчно копиране, платих 45 долара. Смятайте колко заплати съм дал. Първата ми продадена творба е през 2012 г. Работя върху много големи произведения – широко форматни. Показвал съм ги на много места – Франция, Италия... Носил съм ги понякога навити на руло... Откраднаха ми творба, даже. Нашето поколение художници е научено да работи в по-трудни условия“.

По думите му всеки успех отшумява, но рано или късно усилията в миналото дават резултат. Работата, с която Кюранов придобива световна слава за проекта SoundWall всъщност се получила най-лесно.

„Тоест направих един компютърно генериран колаж и им го изпратих. Това беше. Но докато стигна до него съм минал през много други етапи в миналото, коствали са ми страхотни лишения и усилия, никой не може да го разбере, може би. Но не ме е интересува. Направил съм го. Това ми е работата като художник“.

Така с упоритост и винаги завършващ всичко започнато, Кюранов успява да сбъдне мечтата на онзи „непослушен" ученик, който е бил, наказван за това, че прави колажи от западни списания с ножичка. Някои от тях пази до ден днешен. Неговият ритуал за успех е връщане назад във времето. Използва изображения и обекти, които са му направили силно впечатление като дете, запечатали са се в съзнанието му. Вдъхва им нов живот, интерпретира ги – използва умело постмодерния похват.

Авторска снимка на Иван Кюранов - Bella Italia 2000

Това, което забелязва в участниците, които вече са изпратили снимките си за конкурса Huawei Next-Image Awards 2020 , са много добре композирани пейзажи и портрети. Но Кюранов напомня, че не бива да се прекалява с филтрите, ако ще правиш изкуство. За целта, съветва да се разглеждат обстойно колекциите на големите фотографи от ранга на пейзажиста Ансел Адамс, например, достъпни в интернет.

„Съвременната техника в лицето на този нов модел Huawei с 50-мегапикселова камера може да е стимул за някой младеж или професионалист, дори, да направи невероятни неща, да го подтикне да създаде изкуство, да се пресъздаде някоя вечна тема. Има различни концепции, а в днешно време дори селфито може да бъде изкуство“.

Вече може да виждаме по-ясно детайли в сенките. Даже понякога става нереално. Това са изключително красивите образи на съвременната фотография. Когато се създава изображение, трябва да си искрен в работата си. Тогава творбите постигат целите си.

В конкурса може да се включите тук!

Общите условия на Huawei България вижте тук!