Ако беше в Руски щеше да си удряш гъза в тавана от кеф, нали?

Безмълвен съм. БЛАГОДАРЯ госпожо Евтимова!!!

Явно не си губила близък човек и не си се хващала за сламката за да го спасиш. Това е все едно да кажеш, че "По жицата" е тъпотия, дали е в учебник или не, мене ме разтърси, от животът по-голям писател няма.

Ти не четеш книги, нали?

Явно за да прочат българите един добър български разказ, трябва той най-напред да бъде публикуван в американски учебник:-) Шегата настрана, разказът е наистина хибав, добре ОПЛЕВЕН, ако може така да се каже. Няма нищо излишно, а носи много смисъл.

хУбав, де

От какво се прехранва българският писател? СРАМ! СРАМ ЗА ВАС, неблагодарни от дир-а! ВМЕСТО ДА ЗАКУПИТЕ КНИГИ НА ВЪПРОСНИЯ АВТОР И ДА ПООЩРИТЕ ЧЕТЕНЕТО, а най-вече да подпомогнете един български писател, вие карате по балкански! Ашкоолсун! АФЕРИМ! ПРИЗОВАВАМ ВСЕКИ ЕДИН ЗАИНТЕРЕСУВАЛ СЕ ПОНЕ МАЛКО ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА Здравка Евтимова да мине през някой център и да си купи нейна книга! Може да си ги поръча и 2 цъкания през мрежата!

се пукат от бяс,че българка е стигнала в амер.учебници . а дано тоя бяс да ви погуби и спаси вселената от вас .

Колко много любов ,отзивчивост, човечност , разбиране трябва да има в това сърце за да постъпи човек по тоя начин. Болката на страдащия човек трябва да се сподели за да може ако е писано и Всевишния да помогне.Прекрасен разказ за надеждата и спасението.

Преди години открих Здравка Евтимова съвсем случайно и оттогава чета всичко от нея, каквото ми попадне. Има изумителни неща, толкова български, толкова поетични, приличащи на притчи за отминали времена, но съвсем съвременни. Някои направо ме разплакваха. И този тук не е най-хубавият й разказ, но е толкова Евтимовски, толкова тъжен и простичък едновременно. Зная, че книгите й са превеждани доста в чужбина, има и награди. Така че американският учебник не е върховното й постижение. Аз лично смятам, че е един от най-значимите български автори днес. И върховното й постижение е това, че се докосва до сърцата на днешните българи и ги кара поне за малко да усетят потръпнат от съчувствие и болка.

Класиката, тя е моята среда!

Не чета простотии, и теб те съветвам да не ги четеш!

И "Биг брадър" и "Планета" са продукти на либерализма..., ако не знаеш да те открехна.

Само в първия случай беше помогнато.

"Разказ" изцяло издържан в натрапващия ни се отвсякъде либерален дискурс. С директни препратки към канибализъм, който наред с инцеста и педофилията, и още много други либерални гадости и извращения трябва да бъде наложен като норма в модерното общество, което е под диктата на крайния войнстващ либерализъм. Отврат и срам! Докъде пропаднахме...

Самата магазинерка - същинска къртица в тъмната стаичка по цял ден. Като много много други хора, чакащи да свърши работното време.

До средата разказът е аналогичен на "По жицата"/Й.Йовков/.Но класикът си е класик! В края героят му "извиква":"Боже,колко мъка има по тоя свят ,боже!"А пишещата въпросния разказ отправя аналогично послание, но с думи,които са много далече от Йовковото човеколюбие.Е,какво да се прави.Ня

Ако аз бях написал тоя разказ и бях го публикувал във Фейсбук,по всяка вероятност,никой нямаше да му обърне внимание или най-много,ако някой го прочетеше,щеше да каже :4да те таковам в некадърника " .След като го е писала някоя,неизвестна,но вписан разказът в американски учебник,изведнъж разказът става велик !Те ,това е българинът !

Да не говорим,че в разказа има и лъжа и измама! Аптекар да дава от собствената си кръв и да лъже ,че е от къртица,което очевидно е подсъдно !

Ти си Калин Терзийски, нали?

Докъде може да стигне добротата и милостта на човек, благодарността и жестокостта? Много хубав разказ. И много тъжен. Напомни ми за: "Продавам детски обувчици. Неизползвани"

Да попитам Дир-а дали е платил на авторката за да публикува този разказ?

Къде прочете в разказа за аптекар?

Ти си просто един самотен хейтър. Съжалявам те.

Разказа е добър. Не мога да кажа, че е прекрасен, но докосва.

невероятен разказ

Хубав разказ.Да уважаваме човещината и добротата. Мразя хората които оплюха разказа.Защо непременно трябва да показват учебникарски знания, някои даже имат предвид законно ли се дава кръв.Когато си далеч от нещастието, лесно е да се правиш на велик.Не ти пожелавам да те стигне.

Някои са разчели посланието като аналог на това в "По жицата". Не е правилно! Темата е страданието,НО тук акцентът е в добротворството и даряването на надежда като своеобразно ДОНОРСТВО. Потресаващото е в агресията, с която нуждаещите се ЧАКАТ РЕДА СИ С НОЖ в ръце. Масовият човек става хищен в безпомощността си. Дарителят се превръща в донор!!! Това не е традиционен поглед към темата. Саможертвата е възприета като жертвеност, подобна на езическите практики. Подобно е и в животинския свят - в кризисни моменти прайдът убива по-слабите. В постмодернистичното егоистично общество социумът погубва/обезкървява чувствителността и отзивчивостта. А това е нова версия на Йовковото:"Колко мъка има на този свят, боже"

Здравка е уникална както винаги Не само с този разказ .

Да беше го написал като си толкова талантлив