ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Елин Пелин: Веднъж ме запознаха с... мене си, а друг път не ми повярваха, че съм аз
"С псевдонима почнах да се подписвам, когато престанах да мечтая да бъда художник", признава писателят, който почина на 3-и декември преди 70 години
"Всякога, когато си спомня за детинството, за топлото домашно огнище, за родното селце, кацнало на високото право срещу слънцето, за малката рекичка, при която си играехме, в паметта ми изпъква и едрата кокалеста снага на Белчо — нашия стар вол. Влачил оралото дълги години безропотно, с великото мълчание на волската душа, той беше вече изнемощял и остарял. Баща ми го беше отгледал от мъничко теленце и знаеше целия му живот, прекаран в труд и покорност на съдбата. Той обичаше тоя стар труженик — негов другар, не помнеше нищо лошо за него, жалеше го от сърце и макар и негоден, не иска да го продаде, нито да го мъчи повече с работа, а го остави да живее свободно и леко на старини." Къде сега такава човещина...
Пак толкова - Отговор от Радио Ереван на въпроса колко прави един Елин Пелин минус едно Данче.
Елин Пелин не е бил убит малко след 9 септември... Станислав Вихров - партизанин и самодеен съдия и екзекутор в едно, решил да го убие защото... бил преди това приятел с цар Борис III... по една случайност Елин Пелин не е бил застрелян - партизанинът палач застрелял друг вместо него. Достатъчно е било да не се харесваш на някой с каскет, хванал гората малко преди 9 септември (на 26 август 1944 , след като видял къде е келепира..._
Много ми хареса сравнението "мек бакър" за гаджето, което е искало да замине за Америка.
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД