ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Думи от Георги Господинов: Вирусът на миналото
Този вирус се оказа и вирус на миналото: обзе ни носталгия по света от вчера. Скоро очаквам да ни залее втора вълна на носталгията - по дните в карантина, когато бяхме разделени, но все пак заедно.
Всичко е добре подредено и изказано, тъй като очевидно е изживяно. Не мога да приема само едно, че човек може да изпита носталгия по неизживени неща. Това е мое мнение и бих се радвал да го оборите, но не с празнословие.
Споделям мнението че има бисери и невероятни попадения /за мене такъв е разказът "Флорал" с нежно помитащия финал/ ,но и много бла-бла за пълнеж. И тази статия- мъдри мисли с много притурки. Когато чета Г.Г. , имам усещането че съм на влакче нагоре-надолу. Взема ти дъха и после те спуска в бездната. Но се продава заедно с много други,които могат да си позволят тиражите. Не сте ли съгласни, обаче, че гениите не се раждат всеки ден. Страшното е, когато посредствените се вземат за гении и има кой да им ръкопляска.
На презентацията на "Убежеще от бомбопускане" -чудя се що не го е кръстил"Тоалетна"-писателя Гъзпърдинов пусна газ от газовия си хъб,но запази самообладание и обяви"Споко,това е моят спонзор киселото Дойче Зеле."
Предпочитам Георги Данаилов пред Георги Господинов. Данаилов е някак по-естествен, по-непосредствен и по-близък. Историите, които разказва ме карат да се чувствам като пряк участник в тях, или най-малкото като непосредствен наблюдател. Много често ме кара да се смея наистина от сърце. За мен Господинов е занаятчия. Научил е много за писането и го прилага, но историите,които разказва са някак изкуствени, създадени сами за себе си, макар и по всички правила на писателския занаят.
Много добър и добронамерен текст. Елегантен и ненатрапчив. Господинов изисква известна духовна и морална чистоплътност от читателите си. Това не е по силите на масовия неудачник, простак и негодник.
"Добър", "добронамерен", елементарен... по силите на масовия чалгаджия с претенции вкусът му да е мерна единица.
Да, нека само нечетящите, "нечалгари", нормални избиратели на съмнителни хора, които са щастливи просто да са в блатото на вечната опозиция да изразяват свободно омразата си към всичко... Що не си сипеш една ракийка, че виж кое време е вече. Като не четеш, придържай се към коментиране на силикона на чалга-певачките. За нечалгаджия, доста чалга има в писанията и речта ти, явно има някакво влечение там...
Сега ще дойде поредния къдрав евреин като Т.Ушев и с помията на Господиноя ще развратят света подпомагани с парите на сатанистите. После същите ще ги обявят за гениални и ще ни ги завират в носа денонощно.
Много ще се радвам, ако някой от тук пишещите драскачи ми каже коя негова книга (ако сте чели повече от 1 книга през живота си) е чел, че така безсмислено злобее. И втори въпрос, дали можете да посочите български модерен писател, или изобщо български писател, когото харесвате и сте чели с удоволствие. Тогава бих приела, че просто вкуса ви се разминава. Книгите на този човек не са за всеки, но не е никак случайно, че е популярен и книгите му се харесват и превеждат из цяла Европа. Ако бяхте чели книгите му, можеше и да се струва някой да ви чете махленските мнения. Препоръчвам 50 нюанса сиво и всичко на Коелю, Ганьвци ...
Чели сме един друг Георги ...... Данаилов , светла му памет . Човек с достойнство и талант , за разлика от тоз Георги.
Мирише. Отдалече. На чалга. Та се не трае. Не е необходимо да изяждаш говното, за да си "обективен", в преценката си, че е говно.
Ясно, не сте го чели, просто виждате статия за човек, който е известен и уважаван и трябва да излеете злобата си, за да не ви е неприятно, че сте никой/я. Не че нещо друго се очаква от клозетните форуми, ама ... все се надявах да сте чел/а, за да можете да изразите обективно мнение. Жалко...
От Г. Господинов съм чел докрай "Времеубежище", "Всичките наши тела", "И всичко стана луна", "Физика на тъгата", "Естествен роман", разглеждал съм "Инвентарна книга на социализма". Наистина има много добри пасажи, но и доста плява. Напр. започваш "Времеубежище" (същото важи и за "Физика..."-та) и си казваш, че е страшно талантлив писател, но след първите великолепни страници следва нещо като необработено нахвърляне на идеи за какво иска да пише и някакво самоцитиране в стил "аз съм жив класик", после баналности и недомислици, подправени с грандиозност, после тук там добри моменти. Оставя впечатление за талантлив автор, който съшива всичките си записки и хрумки, но го мързи да ги преработи в истински класен роман и затова твърди, че е измислил собствен жанр. Моят топ три за български книги: "Възвишение" - М. Русков; "Хайка за вълци" - Ив. Петров; "Антихрист" - Ем. Станев.
Чела съм повечето книги на ГГ, даже Естествен роман, Невидимите кризи и Физика на тъгата са ми с автограф, но като почетеш няколко една след друга виждаш, че историите, макар и различни, все се въртят около неудоволетвореността от един начин на живот , тъжното предъвкване на спомените от соца омръзва, макар че именно затова се харесва на запад и е толкова превеждан.
Не знам защо, когато някой го обземе рядко щастие, то, той да държи много, да ни разкаже за него ....
Обичам начина, по който пише! Трябват ни повече хора като него.
Гошо-статуетката, винаги остроумно-глупав и адски скучен тип.
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД