Със съдействието на издателство "Изток-Запад" представяме новия роман на американския писател Еймър Тауълс - "Един аристократ в Москва".

1922 г. Граф Александър Ростов е изправен пред болшевишки трибунал и осъден да не напуска хотел "Метропол", в противен случай ще бъде разстрелян. Принуден да замени просторния си апартамент с тъмна таванска стаичка, графът трябва да избере - да открие нов смисъл в съществуването си или да се признае за победен и да напусне сцената на живота. Ерудиран и начетен, с отлични маниери и изтънчен вкус, графът е наясно: ако човек не стане господар на обстоятелствата, обречен е да бъде поробен от тях.

Съдбата, както добре знаем, е капризна и непредвидима. Ростов ще открие приятелство, където най-малко очаква - в лицето на едно деветгодишно момиченце. Именно то ще му отвори вратите на непознат за него свят. Любовта също чака скрита в сенките, трябва само да се откаже от предразсъдъците. В ограниченията на своето съществуване графът прави немислимото - разширява вътрешните си хоризонти, превръщайки недостатъците на положението си в предимства. Така се оказва баща на красива дъщеря, без да е биологичният й родител, любим - без да е женен, доверен приятел - без да има правилния произход и уважаван професионалист - без съответната подготовка. В крайна сметка граф Ростов вероятно ще се окаже най-щастливият човек в Съветския съюз. Въпреки ограниченията. Или може би точно заради тях.

Сн.: Изд. "Изток-Запад"

 "Един аристократ в Москва" е роман, който ни омайва с езика си, завладява ни с историята си и ни подарява нов най-добър приятел. Той се казва граф Александър Илич Ростов, носител на ордена "Свети Андрей", член на Жокейския Клуб, майстор на лова. Все титли, които не провокират дори най-малка симпатия у болшевишкия трибунал, който го изправя на съд през 1922 г. заради принадлежността му към отживелия дворянски елит и едно съмнително стихотворение, което се твърди, че е написал. Осъден е на домашен арест в хотел "Метропол" в Москва с условието, че ако някога го напусне, ще бъде разстрелян. Така започва едно неподозирано приключение, заключено между четири стени, отвъд които се случват политическите, моралните и духовните катастрофи на първата половина на XX век.

Още

Трима млади антрополози в Нова Гвинея - в любовен триъгълник

30 години затворничество обаче не успяват да отнемат свободата на най-чаровния аристократ в Русия. Ведрото разположение на духа не го напуска за повече от минута. Той е винаги насреща да проведе разговор, да избере най-подходящото вино за порция печена патица, да разкаже за любим филм, да изяде топка сладолед с малко момиченце, да помогне на верен приятел и да даде добър съвет. Съдбата се отплаща на графа за отзивчивостта, елегантността и съобразителността му. Неразрушимо приятелство, ефирна любов и неочаквано бащинство го застигат в хотел "Метропол", за да го направят най-щастливия човек в цяла Русия. Русия на Сталин, Русия на Втората световна война, Русия на репресиите, Русия на Гулаг. Русия, която през прозореца на хотела срещу Кремъл изглежда толкова недостижимо красива.

Между етажите на хотела срещаме готвач с изненадващи способности, малко момиче с цветни мечти, актриса, която не държи на роклите си, американец, който обича да виси на бара, шивачка, която съшива с игли безнадеждните ситуации. На моменти в асансьора, на малката маса в ресторанта или дори на аварийното стълбище намираме Толстой, Пушкин, Достоевски, Чехов, Гогол, Ахматова, Чайковски и Римски-Корсаков. Всички те са семейството на граф Александър Ростов. Наследницата на тази шантава фамилия има дълга руса коса, която точно преди финала ще бъде отрязана, за да не тежи на свободата.

Еймър Тауълс е виртуоз. Диригент на думите. Той ги кара да пеят в правилната тоналност, а нас да слушаме със зяпнали усти. Именно затова книгата му "Един аристократ в Москва" се нарежда сред бестселърите на "Ню Йорк Таймс", застава начело на класациите в "Амазон" и е преведена на повече от 15 езика. Тя разказва романтична приказка за време, което не може да се похвали с особено много романтика. Напомня ни колко голяма може да бъде силата на човешкия дух, с колко лекота могат да се овладяват обстоятелствата и колко незаменимо е удоволствието от добрия разговор, вкусната храна и хубавата чаша вино.

____________________________________

Еймър Тауълс/Сн.: Изд. "Изток-Запад"

Роден и отраства в района на Бостън, Еймър Тауълс завършва колежа "Йейл" и получава магистърска степен по английски език от университета в Станфорд.

Първият му роман е бестселър на "Ню Йорк Таймс" и е наречен от "Уол Стрийт Джърнал" "една от най-добрите книги за 2011 г.". Книгата е преведена на повече от 15 езика.

"Един аристократ в Москва", Еймър Тауълс , корица/Сн.: Изд. "Изток-Запад"

Вторият роман на г-н Тауълс, "Един аристократ в Москва", е публикуван през 2016 г. и е в списъка на най-продаваните заглавия за повече от четиридесет седмици, като е обявен за една от най-добрите книги на 2016 г. от няколко известни американски медии. Книгата се превежда на над двадесет езика, включително и на руски. По него се предвижда и минисериал.

След като работи като инвестиционен специалист повече от двадесет години, Тауълс решава да се посвети изцяло на писането. Живее в Манхатън със съпругата си и двете си деца.

________________________________________

Откъс от романа "Един аристократ в Москва", който публикуваме с разрешението на Издателство "Изток-Запад":

Показания на Граф Александър Илич Ростов

Пред Извънредната комисия на Народния комисариат по вътрешните работи Съдебни заседатели:

другарите В. А. Игнатов, М. С. Заковски, А. Н. Косарев

Обвинител:

А. И. Вишински

Обвинител Вишински: Представете се.

Ростов: Граф Александър Илич Ростов, носител на ордена "Свети Андрей", член на Жокейския клуб, Майстор на лова.

Вишински: Задръжте си титлите; те не са нужни никому. За протокола: вие ли сте Александър Ростов, роден в Санкт Петербург на 24 Октомври 1889 година?

Ростов: Да, същият.

Вишински: Преди да започнем, трябва да кажа, че не помня някога да съм виждал сако с толкова много копчета.

Ростов: Благодаря ви.

Вишински: Това не беше комплимент.

Ростов: В такъв случай предизвиквам ви на дуел.

[Смях.]

Заседател Игнатов: Тишина в залата.

Вишински: Какъв е настоящият ви адрес?

Ростов: Апартамент 317 в хотел "Метропол", Москва.

Вишински: Откога живеете там?

Ростов: От пети септември 1918 година Почти четири години.

Вишински: А професията ви?

Ростов: На аристократ не му трябва професия.

Вишински: Много добре. Как си прекарвате времето?

Ростов: Ходя на гости, беседвам. Чета, размишлявам. Обичайната рутина.

Вишински: И пишете стихове?

Ростов: Имам слабост към перото.

Вишински: [Повдига брошура] Вие ли сте авторът на това дълго стихотворение от 1913 година: "Къде е тя сега"?

Ростов: Така казват.

Вишински: Защо написахте стихотворението?

Ростов: То само пожела да бъде написано. Просто така се случи, че седях на едно определено бюро в една определена сутрин, когато то реши да наложи това желание.

Вишински: И къде точно беше това?

Ростов: В южния салон на "Спокоен час".

Вишински: "Спокоен час"?

Ростов: Нашето родово имение в Нижни Новгород.

Висшински: Ах, да. Разбира се. Колко уместно. Но да се върнем на вашето стихотворение. Тъй като се появи точно тогава - през суровите години след неуспешната революция от 1905 г., - мнозина го сметнаха за призив към действие. Бихте ли се съгласили с тази оценка?

Ростов: Всяко стихотворение е призив към действие.

Вишински: [Преглежда записките си] А през пролетта на следващата година напуснахте Русия и заминахте за Париж...?

Ростов: Струва ми се, че помня разцъфтелите ябълки. Тъй че да, навярно е било пролет.

Вишински: 16 май, по-точно. Сега разбираме причините за вашето доброволно изгнание; дори изпитваме известно съчувствие към действията, които са предизвикали вашето бягство. Сега обаче ни интересува завръщането ви през 1918 г. Питаме се дали дойдохте с намерението да се вдигнете на оръжие и ако е тъй, то дали за или против революцията.

Ростов: Боя се, че отдавна ми е минало времето да се вдигам на оръжие.

Вишински: Тогава защо се върнахте?

Ростов: Мъчно ми беше за климата.

[Смях.]

Вишински: Граф Ростов, вие изглежда не оценявате тежестта на вашето положение. Нито пък оказвате необходимото уважение на седящите пред вас.

Ростов: Навремето царицата имаше същите оплаквания от мен.

Игнатов: Прокурор Вишински, може ли...

Вишински: Думата има заседател Игнатов.

Игнатов: Няма съмнение, граф Ростов, че мнозина в залата са изненадани да ви видят тъй чаровен; аз обаче не се изненадвам ни най-малко. Историята ни учи, че чарът е висша цел на експлоататорската класа. Но намирам за изненадващо, че авторът на въпросното стихотворение тъй явно се е превърнал в човек без цел.

Ростов: Аз пък си мислех, че човешката цел е известна само на Бога.

Игнатов: Нима? Колко удобно за вас.

[Комисията се оттегля за 12 минути.]

Игнатов: Александър Илич Ростов, взимайки предвид собствените ви показания, можем само да приемем, че прозорливият дух, който написа стихотворението "Къде е тя сега?", се е поддал безнадеждно на упадъка на своята класа - и сега представлява заплаха за самите идеали, които някога е изповядвал. Въз основа на това бихме били склонни да ви изведем от тази зала и да ви изправим до стената. Но някои във висшите кръгове на партията ви зачисляват сред героите на дореволюционната кауза. Поради това настоящата комисия изразява становището, че трябва да се върнете в онзи хотел, който толкова ви допада. Но не се заблуждавайте: ако някога отново стъпите извън "Метропол", ще бъдете разстрелян. Следващият!

Подписи:

В. А. Игнатов

М. С. Заковски

А. Н. Косарев