ЛИТЕРАТУРНИ ДЕТЕКТИВИ
Учен откри нови творби, вероятно написани от Луиза Мей Олкът под псевдоним
Авторката на романа от 1868 г. "Малки жени" е била много по-продуктивна, отколкото се предполагаше
Редактор : / 407 Прочита 1 Коментара
Изследователят Макс Чапник в Американското антикварно дружество в Устършър. Снимка: Чарлз Крупа/АП/БТА
Писателката Луиза Мей Олкът, прочута като авторка на шедьовъра от XIX век "Малки жени", е била много по-продуктивна, отколкото се предполагаше, съобщава АП, цитирана от БТА.
Макс Чапник, докторант в Североизточния университет, смята, че е открил около 20 неизвестни досега разказа и стихотворения, написани от Луиза Мей Олкът под собственото ѝ име, както и под псевдоними за местни вестници в Масачузетс в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX век.
Чапник допуска, че един от псевдонимите е бил Е. Х. Гулд, с който са подписани разказ за къщата ѝ в Конкорд, Масачузетс, и история за духове по подобие на класиката на Чарлз Дикенс "Коледна песен". Той открива и четири стихотворения, подписани от Флора Феърфийлд, вече известен псевдоним на Олкът.
Един от разказите, написан под собственото ѝ име, е за млад художник.
Чапник прави част от откритията си в архивите на Американското антикварно дружество в Устършър - национална библиотека за изследване на американската история и култура преди ХХ век, която притежава и първото издание на "Малки жени".
Олкът остава най-известна с "Малки жени", публикуван в две части през 1868-69 г. Нейният класически роман за съзряването на четирите сестри Мег, Джо, Бет и Ейми - е адаптиран няколко пъти в игрални филми, последно от Грета Гъруиг през 2019 г.
Чапник открива и други разкази на Олкът като част от изследванията си върху спиритизма и хипнотизма. Докато преглежда дигитализирани вестници от Американското антикварно дружество, той открива разказ, озаглавен "Призракът". След като вижда името Гулд в края на разказа, той първоначално отхвърля като вариант авторството на Олкът.
След това обаче прочита разказа отново и открива името Олкът в него - възможна улика - и вижда, че той е написан по време, когато публикува подобни произведения. Разказът е поместен и в "Олив бранч" - вестник, който преди това публикува други нейни произведения.
Когато Чапник претърсва вестниците в дружеството и в Бостънската обществена библиотека, той открива още разкази, написани от Гулд, макар да признава, че окончателното доказателство те да са дело на Олкът, се оказва трудно постижимо.
"Има много косвени доказателства, които показват, че това вероятно е тя", казва Чапник, който миналата година публикува статия за откритията си в списание J19, Journal of Nineteenth-Century Americanists.
"Все още не мисля, че има категорични доказателства в едната или другата посока. Интересува ме да събера повече от тях", признава той.
Когато Чапник се свързва с него за първи път по повод на писанията, Грегъри Айзълин, президент на Обществото на Луиза Мей Олкът, казва, че проявява любопитство, но остава скептичен.
"През моята повече от тридесетгодишна кариера на литературен изследовател съм получавал различни запитвания, имейли и ръкописи, в които се предполага откриването на нов разказ от Луиза Олкът", казва Айзълин, който е и професор в Канзаския държавен университет, в интервю по електронната поща. "Обикновено те се оказват вече известен, макар и не толкова популярен текст, или разказ, препечатан под ново заглавие за друг вестник или списание".
Но той е стигнал до убеждението, че Чапник наистина е открил нови разкази, много от които хвърлят светлина върху ранната кариера на Олкът.
"Това, което ме впечатлява, е внушителният диапазон и разнообразие от стилове в ранните публикувани произведения на Олкът", казва той и пояснява: "Тя пише сантиментална поезия, вълнуващи свръхестествени истории, реформаторски настроена нехудожествена литература, произведения за деца, произведения за възрастни и др. Също така е очарователно да се види как Олкът използва, експериментира и трансформира литературните формули, популярни в средата на XIX век".
Друга изследователка на Олкът в Канзас, Ан Филипс, заяви, че е "развълнувана" от изследването на Чапник и каза, че статията му представя "убедителни доказателства", че това са нейни произведения.
"Изследователите на Олкът са имали десетилетия, за да сравняват творбите ѝ в различни жанрове, и този опит ще ни помогне да оценим тези нови открития", каза тя в интервю по електронната поща.
"Олкът често преработва и използва отново имена, ситуации, детайли и изрази и ние имаме добра, широка база, от която да започнем да разглеждаме тези нови открития", каза тя и добави: "Има и нещо отличително в нейния писателски глас, независимо от жанровете".
Това не е първият случай, в който учените откриват разкази, написани от Олкът под псевдоним.
През 40-те години на ХХ век Леона Ростенберг и Мадлен Стърн откриват трилъри, написани под името А. М. Барнард - друг псевдоним на Олкът. Тя пише и нехудожествена проза, включително за Гражданската война, в която служи като медицинска сестра, под псевдонима Трибюлейшън Периуинкъл.
Не е било необичайно за писателките, особено през този период, да използват псевдоним. В случая с Олкът тя може би е искала да защити репутацията на семейството си, което макар и бедно, е имало богати връзки, датиращи от времето на Американската революция.
Литературните изследователи Елизабет Поуп и Макс Чапник (Снимка: Чарлз Крупа/АП/БТА)
"Може би не е искала да се знае, че пише "неприлични" разкази за секс, призраци и каквото и да било друго", казва Чапник.
"Мисля, че е била хитра", продължава той. "Била е уверена, че ще стане известна писателка, опитвала се е да експериментира и не е искала експериментите ѝ да попречат на бъдещата ѝ кариера. Затова е писала под псевдоним, за да защити бъдещата си репутация".
В Американското антикварно дружество още един изследовател - Елизабет Поуп, с нетърпение е очаквала пристигането на Чапник по-рано този месец.
За дружеството тази находка е потвърждение, че колекцията им от близо 4 милиона книги, вестници, периодични издания, ръкописи и памфлети е благодат за изследователите, изучаващи ранната американска история. Голяма част от фондовете им са спасени от тавани, антикварни магазини, панаири на книгата, гаражни разпродажби.
"Ние съхраняваме тези неща по някаква причина. Не ги пазим просто за да ги трупаме и да ги складираме на купчини", обяснява Елизабет Поуп, куратор на книги и дигитализирани колекции в дружеството. "Радваме се, когато хората могат да открият истории в тях", допълва тя.
За Чапник колекциите дават възможност да се намерят неизвестни разкази на Олкът - включително такива, написани под псевдоними.
"Детективската работа е забавна. Неизвестността е забавна. Хем ми се иска и хем не ми се иска да изскочи заек от храстите, ако ме разбирате", казва той. "Чудесно е да откривам непознати неща, но процесът на търсенето и неизвестността са много по-вълнуващи", обобщава изследователят.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}