Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Синьокрачко и Жужа - новите книжни приятели на децата-пътешественици

СВЯТ НА ФАНТАСМАГОРИИ, ПРИКЛЮЧЕНИЯ И ИГРИ

Синьокрачко и Жужа - новите книжни приятели на децата-пътешественици

"Вярвам, че тази пълна с измишльотини и пътешествия книга ще вдъхнови децата да са свободни, фантазиращи и търсещи", казва авторът на "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" Мария Ангелова, а илюстрациите на Елена Владинова ще ви докажат, че скуката не съществува

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

Пилето със сини крака Синьокрачко и пчелата нереализиран авантюрист Жужа ловят туземци, прогонват избягал от цирка крокодил с гнили ябълки, организират си нощен пикник, запознават се с най-намусения заек на света, срещат се с необикновените светещи пещерни червеи от Нова Зеландия, правят експедиция до дома на Дядо Коледа, пият чай в стъклени чаши на столче и ядат за закуска бухти по рецептата на бабата на Синьокрачко, която пък живее в далечен Суринам.

Този магичен детски свят на фантасмагории, пътешествия и игри е скрит между кориците на дебюта на Мария Ангелова в детската литература - "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" (издателство "Мармот", твърди корици, 96 стр., 19,90 лв.)

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

Още в първите страници става ясно, че синьокракото пиле (което е от реално обитаващия островите Галапагос вид синьокрак рибояд) е пътувало по целия свят, а пчелата носи челник на главата си и иска да е пътешественик, но няма представа как точно става това. Двамата стават неразделен тандем, който всеки ден преживява истински и въображаеми приключения.

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

Мария Ангелова е автор на няколко книги за пътуване (поредицата "50 места, които да посетите в България" и наръчника за приключенци "203 предизвикателства за пътешественици"), а след като става майка, страстта ѝ към пътешествията се пренася и в света на детските книги. От малка мечтае да стане детска писателка, но твърди, че не се чувства като такава дори и сега.

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

"Бях в трети или четвърти клас, когато написах първата си детска книга. Естествено, илюстрирах си я сама, редактирах си я сама и бях единствен собственик и акционер на издателството, което я "издаде". Цял живот се занимавам с писане за пътуване и други теми, но точно тази история имаше нужда от двайсетина години, за да отлежи достатъчно," разказва Мария.

Мария Ангелова сред героите си (Снимка: Личен архив)

Всяка глава се чете за 10-15 минути, което прави романа идеално попълнение за рафта с книги за приспиване. Книгата ще е най-интересна на деца между 5 и 12 години, но има потенциал да стане от онези истории, които човек препрочита отново и отново цял живот.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

"Детските книги, които остават най-дълго с нас, са тези, които не са изцяло детски. Те са вълшебни, когато си на пет години, но колкото повече житейски опит трупаш, толкова повече подтекст откриваш. Историята на Синьокрачко и Жужа е пълна със заигравки, намекнати тайни и шегички, част от които децата ще разберат сега, а други - чак след години. Затова пък родителите споделят, че им е приятно да я четат - има по една чаена лъжица бутиков родителски хумор и за тях във всяка глава," споделя Мария Ангелова.

Илюстрациите на Елена Владинова носят толкова хумор, колкото и самият текст. За Елена рисуването е хоби, а "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" е първата книга, която илюстрира.

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

Историята обаче не свършва на последната страница, защото точно там има фигури за изрязване на Синьокрачко и Жужа. Ножица, малко лепило и една дървена клечка - това е нужно двамата герои да излязат от страниците на книгата и станат "верни приятели и спътници" на малките читатели.

На фен страницата на книгата във фейсбук читателите могат да следят пътешествията из гори и планини на Синьокрачко и Жужа, както и да изпращат своите собствени снимки на героите на път.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

"Вярвам, че тази пълна с измишльотини и пътешествия книга ще вдъхнови децата да са свободни, фантазиращи и търсещи. Героите показват, че каквото и да се случи, има още какво да се случи, както и че когато няма какво да се прави, всъщност винаги има какво да се прави. Скуката не съществува в света на Синьокрачко и Жужа. Имат един кухненски шкаф и са готови за приключение в "портал на времето". Така играехме ние като деца и беше велико."

Из "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова:

Приключението по време на нощния пикник, когато Синьокрачо и Жужа откриха щастливата си звезда

След експедицията до Испания Жужа и Синьокрачко станаха неразделни. Всяка сутрин пчелата идваше в дома на синьокракото пиле и двамата закусваха с топли бухти, които Синьокрачко правеше по рецептата на баба си. В чайника на печката винаги имаше горещ чай от лайка. Наливаха го в стъклени чаши на високо столче, защото според Синьокрачко точно така го пиели в Екваториална Гвинея. Случваше се някоя от чашите да се пръсне от горещия чай, но Синьокрачко бързо замиташе стъклата под печката и вадеше нова чаша със столче от кухненския шкаф. Една сутрин се пръснаха цели три чаши подред, което според него било в чест на националния празник на Екваториална Гвинея.

Беше краят на лятото. Вечерите още бяха топли и един ден Синьокрачко заяви, че трябва да си направят нощен пикник, докато не е станало студено.

Ехааа! - зарадва се пчелата, но миг след това се зачуди. - А какво се прави на нощен пикник?

Как какво? Взимаш си вечерята в кошница за пикник, излизаш навън по тъмно и ядеш. Ако няма луна, не е зле да се покани някоя светулка, че да виждаш какво ядеш.

Никакви светулки, аз нали имам челник! - изпъчи се Жужа и се зарадва, че ще бъде полезна.

Синьокрачко се съгласи, че щом имат челник, не им трябва светулка и каза, че ще направи сандвичи и кекс с боровинки. За пчелата остана да провери дали челникът свети както трябва и да донесе сок от бъз.

На залез слънце Жужа нетърпеливо потропа на вратата на синьокракото пиле. Сложиха храната в кошница, а отгоре я покриха с одеяло за пикник. Синьокрачко каза, че знае чудесно място, точно като за нощни пикници, и то съвсем наблизо.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Мястото се оказа поляна, покрита с килим от глухарчета. Започнаха да редят сандвичите, чашите със сок и кекса върху одеялото, но вече се беше стъмнило и почти нищо не се виждаше. Пчелата гордо натисна копчето на челника и ярка светлина се разля върху одеялото. Нощният пикник можеше да започне. Но преди да се нахвърлят на вкусотиите, Синьокрачко извади от джоба си малко фотоапаратче и обяви, че такъв паметен пикник трябва да се запечата на снимка за албума с приключения. Двамата се нагласиха пред обектива с по един сандвич в ръка. Синьокрачко натисна копчето. Щрак! И блесна толкова ярка светкавица, че направо ги ослепи, а пред очите им заиграха светли квадратчета.

Има правило за нощните пикници - поне известно време трябва да не виждаш нищо! Иначе ще са като обикновените дневни пикници - обясни важно Синьокрачко, но все пак решиха да не се снимат повече, а да се заемат с вечерята.

Сандвичите на Синьокрачко изглеждаха доста странно. Вместо филии хляб той беше използвал малки палачинки, между които се редуваха резени портокал, сирене, шипков мармалад, шунка и маруля. Известно време Жужа се чудеше дали да опита тази странна комбинация. Реши да си гризне съвсем мъничко от ъгълчето, за да не обиди приятеля си, но с изненада установи, че е вкусно. Синьокрачко се кълнеше, че с този деликатес закусвал всяка сутрин кралят на Мароко и не позволявал на никого дори да си близне от специалните му сандвичи.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Тъкмо обираха последните трохи, когато челникът на Жужа премигна и започна да свети по-слабо. Тя го свали от главата си и го заоглежда учудено. Никога досега не се беше случвало такова нещо. Той премигна пак. Светлината стана по-бледа, после още по-бледа и накрая - хоп! - угасна съвсем. Нямаше луна, не се бяха сетили да вземат резервни батерии и двамата приятели се озоваха в пълен мрак насред поляната. Макар често да се прибираше по тъмно, Жужа винаги си осветяваше пътя и сега за първи път се оказа далеч от дома си в непрогледна тъмнина.

Наоколо взеха да се чуват странни звуци. Скърцаха стари клони. На пчелата й се стори, че нещо притича зад гърба й. Обърна се, но нищо не видя в тъмнината. На една ръка разстояние до нея нещо мръдна и зашумка в тревата. Завъртя се в тази посока, но отново не видя нищо. Струваше й се, че отвсякъде е заобиколена от страховити чудовища, които всеки миг ще я сграбчат. Някъде наблизо се чу зловещ вик: "Уууухууу!" . Точно в този миг нещо я пипна по гърба, а горката пчела подскочи и се вкопчи с всички сили в крака на Синьокрачко.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Помооощ! Изядоха мееее! - успя само да извика тя.

Ох, пак ли, писна ми да се разправям с тях - измърмори Синьокрачко и Жужа чу стъпките му да се отдалечават.

Пак се чу ужасното "Ухуууу!", от което на Жужа ѝ настръхна косата, а след това Синьокрачко започна да мърмори неразбираемо. После се чу врява, крясък, писък, тропот и глухо тупване. Тишина.

Бухали - отбеляза спокойно Синьокрачко, който се беше промъкнал безшумно обратно при Жужа. - Промъкват се в мрака зад гърба ти, пипват те с крило, после беж да ги няма и се правят на две и половина, все едно не са били те. Колко пъти съм им казвал, че хич не е смешно.

Бухали? А каква беше тази врява, да не се сбихте?

Да се бия? Аз не се бия. Да се бие, който си няма друга работа. Обясних им най-вежливо, но на връщане се спънах в някакъв камък и тупнах на земята.

Ох, да бях взела поне спрея за крокодили - Жужа се успокои съвсеееем мъничко, но продължи да се оглежда.

Няма страшно! Крокодилите излизат само по пълнолуние - успокои я Синьокрачко. - Но тъй като в тази тъмница не можем да намерим пътя за вкъщи, ще се наложи да спим на поляната. Добре, че имаме одеяло да се завием. А от купите и чиниите ще си направим възглавница.

Но тук е страшно! - възрази пчелата.

Имаме си вилици за самозащита - каза Синьокрачко и размаха приборите в мрака.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

За минута двамата превърнаха трапезата в легло и се настаниха сред глухарчетата. Мушната под одеялото и с вилица в ръка, Жужа се страхуваше малко по-малко, макар да подскачаше при всяко шумолене или скръцване в тъмното.

Миришеше на полски треви и на влага, а щурците свиреха като луди. На небето светеха огромни звезди, които сякаш можеха да се пипнат с ръка.

Има едно старо ексимоско поверие - каза по едно време Синьокрачко. - Който замръкне навън в безлунна нощ, има право на едно желание от щастливата си звезда. На ескимоските поверия трябва да се вярва, защото ескимосите са мъдри хора.

Щастлива звезда ли? - зяпна пчелата и за малко да забрави, че умира от страх.

Ами да! Всеки си има щастлива звезда. Избираш си една и си я кръщаваш. Моята се казва Станка. А като се случи да останеш на тъмно на нощен пикник, си я намираш на небето, викаш я по име и си пожелаваш нещо. Това е почти като падаща звезда, само че без падането - обясни авторитетно синьокракото пиле.

Пчелата се загледа в океана от звезди над главата си и си хареса една, която заедно с още няколко рисуваше голяма буква М.

Ето тази! - посочи с пръст пчелата.

Тази е свободна - увери я Синьокрачко. - От съзвездието Касиопея е.

Тогава ще я кръстя Касиопейка - каза пчелата. - Пожелавам си...

Шшшт! Не казвай желанието си на глас, защото няма да се сбъдне!

Двамата полежаха мълчаливо известно време, като всеки си пожелаваше по нещо на щастливата си звезда. Все още се чуваше шумолене и шушнене, и шумкане в тъмното, но пчелата спря да трепери - смелият Синьокрачко беше до нея, а при спешен случай веднага щеше да си пожелае на звездата да ги спаси.

Тъкмо желанията им взеха да свършват, когато на хоризонта се показа още една светла точка, която май не беше звезда. Малко по малко се подаде сърпът на луната - първо рогчето, после и останалата част. Приличаше на резен от портокал, който осветява поляната.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Охо, ще можем да се приберем! - Синьокрачко скочи и започна да сгъва одеялото.

И няма да спим на открито? - тъжно попита Жужа, която вече беше решила, че да се нощува под звездите не е чак толкова лошо.

Чиниите не са много удобни за възглавници. Някой път ще дойдем с истински възглавници и ще спим под щастливите си звезди - успокои я Синьокрачко.

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Жужа се съгласи, че това е добра идея и двамата се прибраха да спят в домовете си, докато щастливите им звезди надничаха през прозорците на спалните им и се занимаваха с изпълняването на желанията им.

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

Илюстрация на Елена Владинова към "Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова (Източник: Издателство "Мармот")

"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" от Мария Ангелова с илюстрациите на Елена Владинова (Източник: Издателство "Мармот")

*"Невероятните приключения на Синьокрачко и Жужа" на Мария Ангелова с печата на издателство "Мармот" можете да поръчате - ТУК

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Опашката" от Захари Карабашлиев - проникновена притча за покварата на властта

Този роман от автора на "18% сиво" и "Хавра" е за измамната сила на илюзиите

Романът "Русалката от черната раковина" спечели наградата "Коста" за книга на годината

Моник Рофи каза, че наградата й е победа за карибската литература

Чешки писател пое предизвикателството да е наследник на Храбал

Йозеф Панек вече на български с книгата, която го направи известен

Когато човечността е "обуздана" с намордник

Албанският епичен роман на Руди Еребара, спечелил Наградата за литература на Европейския съюз, излезе на български

Гийом Мюсо отново е най-четеният автор във Франция

Писателят дължи успеха си на вълнуващата фабула, на привлекателните си герои и на динамичния стил, достъпен за най-широката публика, което не пречи да получава високи оценки от литературната критика

"Опит за екстаз" от Димитър Бочев - възторжена апологетика на свободата

Смелият роман от българския журналист от радио "Свободна Европа" и един от редакторите и близки приятели на писателя Георги Марков ще се появи на 22 януари