ЧИТАТЕЛСКИТЕ НАГЛАСИ
Над една трета от българите не са прочели нито една книга през 2021 г.
Двойно е нараснал интересът към съвременната българска проза, белетристика и поезия през последните седем години
Редактор : / 689 Прочита 8 Коментара
Боряна Димитрова - управител на агенция "Алфа Рисърч" и Десислава Алексиева - председател на управителния съвет на АБК (Снимка: БТА)
Над една трета от българите не са прочели нито една книга през 2021 г. Това показват резултатите от националното представително проучване за нагласите към четенето, които бяха представени в международния ден на грамотността от Асоциация "Българска книга" (АБК).
Изследването е изготвено от "Алфа рисърч" с подкрепата на национален фонд "Култура" и е осъществено през ноември и декември 2021 г. 37,8 процента от респондентите са отговорили, че не са прочели нито една книга през миналата година, 5,1 процента са прочели над 30 книжни заглавия за същия период.
Читателските нагласи са свързани с притежанието на домашна библиотека, смятат от АБК. Според данните на проучването всеки пети българин има от нула до 10 книги вкъщи. Близо 10 процента от всички анкетирани признават, че нямат нито едно заглавие у дома.
Сред факторите за нарастващия дял на нечетящите българи е и по-трудният достъп до литература в малките населени места, коментира Десислава Алексиева, председател на управителния съвет на АБК. Според нея трябва да има национална стратегия за насърчаване на четенето, която да включва приемане на закон за книгата, премахване на данъка върху добавената стойност за книгите и др.
Двойно е нараснал интересът на читателите към съвременна българска литература
Двойно е нараснал интересът към съвременната българска проза, белетристика и поезия през последните седем години, съобщи Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" по време на обявяване на резултатите от националното представително проучване на читателските нагласи, цитарана от БТА.
"Виждаме, че хората се влияят много силно от препоръките на приятел и от популярността на автора и неговото представяне. Хората искат да обсъдят нещо, за което се говори", коментира Димитрова. На въпрос на БТА относно факторите, довели до увеличения интерес към българските автори, председателят на управителния съвет на Асоциация "Българска книга" (АБК) Десислава Алексиева отговори: "Истината е, че нашите колеги издатели от години работят за това да издават български автори.
И има много издателства, които наистина се специализират в това и издаваха български автори, когато това беше изключително бутиково и непопулярно. И благодарение на техните усилия, ние днес имаме толкова издадени български автори и интересът към новата българска литература е изключително висок".
Все повече нараства и четенето в дигитална среда.
През 2014 г. 67 на сто от респондентите в сходно проучване посочват, че четат преобладаващо на хартия, докато 36,7 на сто използват други формати. През 2021 г. хората, които четат предимно на хартия, представляват 52 процента от анкетираните, а 46,8 процента използват други формати. "Бавно се променят читателските практики, но имаме основание да смятаме, че до седем години максимум тази тенденция ще бъде обърната и ще стане в полза на дигиталното четене", коментира Димитрова.
Десислава Алексиева, председател на управителния съвет на АБК (Снимка: БТА)
Според Десислава Алексиева четенето в дигитална среда включва още статии и публикации в социалните мрежи. Тя посочва, че препятствие пред издателите в разпространението на електронни книги е пиратството.
"Това, което наблюдаваме, а и в изследването също си пролича, е, че хора с висок социален статус, които четат книги, свалени от интернет, дори не осъзнават, че това е пиратство и че нарушава Закона за авторското право и сродните му права. Тоест, те смятат, че това е даденост и тяхно право. В другите държави има електронни книги в библиотеките, но всички те са с уредени авторски права. Тоест, авторите получават надлежно възнаграждение за това, че техните книги са със свободен достъп за хората", каза тя и даде пример с книга, която в деня на издаването си е била изтеглена нелегално 40 пъти повече в сравнение с общия хартиен тираж.
"Всеки път, когато получим от колегите си информация, че техни заглавия са качени в платформи за сваляне на съдържание в интернет, подаваме сигнал до ГДБОП. За съжаление, знаем, че е изключително трудно, защото в момента законодателството не предполага вид действия на ниво сървър - тоест, спиране на достъп до сайт и съдържание на база на сигнал до ГДБОП. Надяваме се, че това ще се промени в съответствие с промените в новия Акт за дигитални услуги, който Европейската комисия в момента обсъжда", допълни Алексиева пред БТА.
По думите й, начин за насърчаване на четенето е премахването на данък върху добавена стойност върху книгите.
"ДДС е данък за крайния потребител. Тоест, крайният потребител трябва да плати тази цена. И наистина това се превръща в данък върху грамотността и четенето, защото ако за всяка закупена книга потребителят плаща 9 процента на държавата, това е пряк данък, който той заплаща. Реално в държавата идват пари от това, че хората искат да бъдат грамотни и да четат", казва тя.
Алексиева коментира още, че ако данъкът се увеличи до 20 процента в началото на следващата година, "неминуемо ще трябва цените на книгите да се повишат".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}