НОВА КНИГА
Лудостта на тълпите
Дъглас Мъри разкрива мащабната културна война, която бушува из целия свят в името на социалната справедливост, политиката на идентичността и политкоректността
1202 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Във война сме. Тук и сега.
Войната е под прага на усещанията ни. Можем да я видим само като се вгледаме в жертвите - тоест в самите нас.
Книгата "Лудостта на тълпите" от Дъглъс Мъри има за цел да ни покаже реалността, която - каква изненада - не можем да видим.
Живеем в постмодерна ера, в която жалоните на религията и политическата идеология вече не са актуални. Те са заместени от една неспирна война срещу всеки, който е на "грешната" позиция; война, в която идентичността е превърната в оръжие.
Скоростта на този процес се дължи главно на новите социални мрежи и медиите, които определят какво трябва да знаят, мислят и казват хората по света. Тесни, нишови интереси доминират в дневния ред днес и това увеличава разделението в обществото, а резултатите стават все по-плашещи.
В новата си книга Дъглас Мъри разкрива мащабната културна война, която бушува из целия свят - на работното място, в университета, училището, дори в дома ни, - в името на социалната справедливост, политиката на идентичността и политкоректността.
Предупреденият е въоръжен.
Из: "Лудостта на тълпите" на Дъглас Мъри:
Макар и несъвършени, големите наративи за миналото даваха смисъл на живота. На неизбежния въпрос какво трябва да правим сега - освен да забогатеем, доколкото можем, и да се забавляваме при всяка възможност - все някой щеше да предостави отговор.
Отговорът, който изплува от само себе си през последните години, бе да се включим в нови битки, все по-яростни кампании с все по-нишови изисквания. Да намерим смисъл чрез водене на постоянна война срещу всеки, който е на грешната позиция по тема, която може би току-що е преформулирана и чийто отговор току-що е променен.
Невероятната скорост на този процес се дължи главно на факта, че шепа бизнеси в Силициевата долина (по-специално "Гугъл", "Туитър" и "Фейсбук") сега имат силата не само да определят какво знаят, мислят и казват повечето хора в света, но имат бизнес модел, който много точно е бил описан като разчитащ на намирането на "клиенти, готови да плащат, за да променят поведението на другите".
И все пак - въпреки че сме обременени от един технологичен свят, който се движи по-бързо, отколкото ние можем да тичаме, ние тичаме, за да не изоставаме - тези войни не се водят безцелно. Те се водят системно в определена посока. И тази посока има цел, която е колосална. Целта, неосъзната за едни, умишлена при други, е да вкорени нова метафизика в нашето общество. Или нова религия, ако щете. Въпреки че основите бяха полагани в продължение на няколко десетилетия, едва след финансовата криза от 2008 г. започна походът към мейнстрийма нови идеи, които преди бяха известни единствено на шепа посветени учени. Очевидно е защо този нов набор от идеи е привлекателен.
Не е ясно защо поколение, което не може да натрупа капитал, трябва да обича капитализма. И не е трудно да се разбере защо поколение, което знае, че никога няма да притежава свой дом, би могло да бъде привлечено от идеологически светоглед, който обещава да премахне неравенството не само в неговия живот, но и всяко неравенство по земята.
Опитът да се погледне светът през призмата на "социалната справедливост", "политиката на идентичността" и "интерсекционализма" е може би най-дръзкият и всеобхватен опит от края на Студената война да се създаде нова идеология.
*Съдържание на издателство "Изток-Запад"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}