Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Книгата за изкуството" от поредицата "Големите идеи, обяснени просто" е вече на книжния пазар

ПРЕМИЕРА НА КНИГА

"Книгата за изкуството" от поредицата "Големите идеи, обяснени просто" е вече на книжния пазар

Какво е произведение на изкуството? На този и други въпроси дава отговор новото енциклопедично и богато илюстрирано издание на Книгомания

Снимка: Книгомания

Кое прави някои неща произведения на изкуството? Как древните гърци са придавали форма на идеала си за красота? Дали цветовете могат да влияят пряко на човешката душа? В "Книгата за изкуството" ще намерите отговори на тези и много други въпроси. Чрез анализ на над 200 творби от различни жанрове в нея са представени основните течения, теми и стилове на изобразителното изкуство.

Тази книга е написана на съвсем достъпен език, преодолявайки подводните камъни на специфичната терминология, с която си служат историците и теоретиците на изкуството. Тя е богато илюстрирана и по интригуващ начин поднася полезна информация за основните идеи, които са вложени в едни от най-великите произведения на световното изкуство. От праисторическите фигурки, символизиращи култа към плодовитостта, до авангардните днес видеоинсталации, "Книгата за изкуството" ще бъде ваш надежден пътеводител в света на изящното.

Независимо дали учите изобразително изкуство, или сте просто един от многобройните почитатели на художествените галерии, в тази книга ще откриете много причини да осмислите по нов начин някои от любимите си класически творби, както и непознати за вас бисери на изкуството, на които да се възхитите.

Гран Жат е остров на река Сена край Париж. Според някои картината на Сьора, представяща хора, които си почиват в тукашния парк, е критика към фалша и позьорството във френското общество. (Снимка: Книгомания)

"Произведение на изкуството, което не е заченато от емоция, не е изкуство",("Неделен ден на остров Гран Жат (1884), Жорж Сьора)

"Импресионизмът беше според мен като улица без изход... Когато художникът работи директно от натура, той неизбежно търси само моментните ефекти." (Пиер-Огюст Реноар)

Към времето на последната си самостоятелна изложба през 1886 г. в Париж импресионистите вече са наложили нов стил във френското изобразително изкуство. Според прочутата фраза на Едуар Мане, че "човек трябва да принадлежи на своето време и да рисува това, което вижда", те се опитвали да уловят отлитащите мигове - движение, светлина и мисъл. Тяхното фокусиране върху външната страна на изобразяваните обекти обаче предизвикало възражения у художниците, които искали картините им да бъдат по-натоварени като теми в интелектуално, духовно и емоционално отношение. Тяхното творчество често било наричано "постимпресионизъм" - термин, който не дефинирал определена философия или подход, а просто обединявал художниците, които следвали повелите на импресионизма и в същото време имали възражения срещу него. И по-конкретно, като постимпресионистично се определя изкуството на четиримата колоси на живописта през ХІХ век - Жорж Сьора, Пол Гоген, Винсент ван Гог и Пол Сезан, и на техните близки в творческо отношение колеги.

"Някои казват, че виждали поезия в картините ми; аз виждам в тях само наука."

Жорж Сьора

Откъси:

Изложбата на постимпресионистите

Никой от изброените художници обаче не познавал термина "постимпресионизъм", защото той бил създаден чак през 1910 г. от английския критик Роджър Фрай поради необходимостта да сложи някакво заглавие на изложбата, организирана в Графтън Гелъриз в Лондон.

"Мане и постимпресионистите" било изложение, в което доминирали картините на Мане, Гоген, Ван Гог и Сезан.

Снимка: Книгомания

Фрай работил съвместно с младия литературен критик Дезмънд Маккарти върху предговора към каталога на изложбата. Двамата се опитали да изтъкнат и обяснят онези художествени характеристики, които обединявали членовете на групата на "постимпресионистите". Фрай и Маккарти подчертавали, че те споделяли една и съща реакция срещу натурализма на импресионистите, предпочитайки вместо това да потърсят "емоционалната значимост, съдържаща се в нещата". След като опитали няколко различни наименования на своята група, накрая те се обединили около "постимпресионисти", без да си представят, че терминът ще се запази в употреба вече над едно столетие.

Изложбата предизвикала немалко дебати. Много от отзивите за нея били негативни, но това не обезсърчило Графтън Гелъриз и през 1912 г. била организирана втора постимпресионистична изложба там.

Не се увличайте много да копирате природата. Живописта все пак е абстракция; извлечете тази абстракция от природата, но преди това си я представете.

Пол Гоген

Първи стъпки

Фрай не смятал Сьора за основен член на групата, на която току-що дал названието, и художникът бил представен на изложбата през 1910 г. само с две картини. Независимо от това, именно Сьора бил направил първите решителни стъпки по посока на отдалечаване от принципите на импресионизма.

Снимка: Книгомания

Неговото колосално платно с изглед от парка на остров Гран Жат било в центъра на вниманието на последната импресионистична изложба през 1886 г.

На пръв поглед то притежавало някои стилови черти, които го свързвали с импресионизма - представяло сцена от съвременния живот, в която парижани се наслаждавали на приятно прекарване на открито. Освен това Сьора обърнал сериозно внимание на изобразяването на светлината.

Там обаче, където Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар си служели със светлината и цветовете съвсем интуитивно, рисувайки бързо при полеви условия, Сьора подхождал научно, основавайки се точно и систематично на оптическите теории за цветовете с надеждата така те да изглеждат по-ярки и изпълнени с живот. Освен това, за разлика от типичните за импресионистичното течение картини, Неделен ден на остров Гран Жат създава усещането за натюрморт. Фигурите са сковани и статични, а сенките като че ли въобще не се местят, което придава на картината характера на съновидение.

Неделен ден на остров Гран Жат е прецизно структурирана картина, която Сьора планирал до последната подробност. За целта той направил множество подготвителни рисунки с въглен на отделните фигури и мотиви, както и поредица от скици с маслени

бои, с помощта на които да уточни дизайна на композицията. Един от ескизите с маслени бои бил толкова подробен, че можел да бъде излаган едва ли не като завършена картина. На него е представен пейзажът на острова без нито една от фигурите от финалната версия на платното. Сьора използвал този ескиз, за да уточни мястото на сенките. Те били от съществено значение за композицията - голямата сянка на преден план например насочвала погледа на зрителя към централната част на картината.

Финалният вариант на картината бил завършен окончателно в ателието на художника - за разлика от практиката на импресионистите да рисуват бързо и до край под открито небе. Голямото платно (2 на 3 метра) не позволило на твореца да го погледне както трябва от достатъчно голямо разстояние. Ето защо днес забелязваме някои неточности, като например жената в центъра е твърде едра за мястото, където се намира (на една плоскост с жената вляво, която лови риба).

Теорията на цветовете

Подобно на други художници от онова време, Сьора бил запознат с последните изследвания относно възприемането на цветовете от човека и явно ги използва в творбите си. От книгата на критика Шарл Блан Граматика на рисувалното изкуство (1867) той разбрал за закона за едновременното възприемане на контрастните цветове, открит от теоретика на цветовете Мишел Шеврьол. Този закон гласял, че "допълващите се" цветове като червено и зелено, придобиват допълнителна сила, когато се намират един до друг, и обратното - губят значителна част от силата си, когато са смесени. Сьора прочел и Съвременни цветове (1879) от американския физик и любител художник Огдън Руд. Тази влиятелна книга, предназначена специално за художници, доразвила идеите на Шеврьол относно едновременното възприемане на контрастните цветове. В нея цветовете били разделени според три параметъра - яркост, нюанси и чистота. В книгата бил включен и подробен кръгъл спектър на цветовете, показващ допълващите тонове за 22 цвята.

Сьора открил, че работата му с цветовете е най-ефективна, когато нанася боята с върха на четката на малки точици. Той нарекъл тази техника "дивизионистична", с което искал да подчертае, че точиците на различните цветове били разделени помежду си. Съвременниците му обаче пред чели термина "поантилизъм", с което визирали малкия размер на цветните точици.

Техниката на Сьора била нещо различно от импровизационния подход на импресионистите, чиито къси мазки с допълващ цвят често се припокривали. Терминът "неоимпресионизъм" бил използван за определяне на новаторското преоткриване на импресионистичните принципи, като те били използвани по по-научен и по-систематичен начин.

Не се увличайте много да копирате природата. Живописта все пак е абстракция; извлечете тази абстракция от природата, но преди това си я представете.

Пол Гоген

На границата с водата

Картината Неделен ден на остров Гран Жат била забележителна не само с блестящите си тонове, но и със странните си, почти наивистични форми. Критиците оживено коментирали специфичната грубост на фигурите, нарисувани от Сьора, като един ги сравнил с оловни войници, а друг отбелязал, че "разхождащите се в парка, облечени в

най-хубавите си дрехи... изглеждали като кортеж от фараони със своите сковани и опростени форми".

В един от малкото коментари върху свои картини Сьора казва, че имал за цел да направи фигурите си да приличат на тези от фризовете на Партенона на Атинския акропол: "Искам да накарам съвременните хора... да се движат като онези по фризовете." С други думи, художникът желаел да съчетае модерността на импресионистите със структурираните форми на класическото изкуство, за да се постигне усещане за нещо, което е извън времето.

В много отношения Неделен ден на остров Гран Жат се допълва от друга картина на Сьора - Къпане в Аниер, нарисувана няколко години по-рано. Двете места се намирали точно едно срещу друго край водите на Сена и много от фигурите на платната са представени в профил да гледат през реката по посока на хората, намиращи се на отсрещното място. И на двете картини е изобразено същото малко фериботче.

Сьора изрично споменал неделята в заглавието на своето произведение, защото това бил единственият ден от седмицата, когато на остров Гран Жат идвали хора от различните социални прослойки на обществото. На платното са изобразени както изискано облечени персони, изглеждащи малко странно в префинените си одежди, редом с представители на по-нисшите класи като войниците (горе в средата) и дойката (седнала вляво и носеща обичайната за нейната професия оранжева шапка).

Известно време стилът на Сьора бил популярен, като и други художници експериментирали със същата техника, така че в последната изложба на импресионистите през 1886 г. той споделил една зала с трима от най-изявените представители на неоимпресионизма: Пол Синяк, Камий Писаро и Люсиен - сина на Писаро. Сьора допълнително популяризирал оригиналния си стил, като показал Неделен ден на остров Гран Жат на още две влиятелни места за излагане на картини: Салон дез Андепандан в Париж и Ле Ван в Брюксел.

Въпреки това модата на неоимпресионизма не продължила дълго, не на последно място защото неговата техника на рисуване била бавна и изискваща голямо старание.

Във Видение след проповед (1888), наричана също Борбата на Яков с ангела, Гоген използва равни тонове и съвсем малко сенки, което е решително скъсване с традициите на ранния натурализъм. (Снимка: Книгомания)

Гоген и синтетизмът

Други форми на постимпресионизма се оказали по-дълготрайни. След като напуснал работата си на борсов посредник, за да се отдаде изцяло на живописта, Пол Гоген започнал да рисува в импресионистичен стил. Той участвал в няколко импресионистични изложби, където картините му били добре приети като цяло, но на последната изложба той бил надминат от Сьора. Гоген ненавиждал поантилизма и бил малко обиден от успеха на "младия химик".

Същевременно и Гоген като Сьора си давал сметка за ограниченията на импресионизма, но намерил свой изход от това положение. През 1886 г. той се присъединил към колония от художници, настанили се в Бретан, където в сътрудничество с Емил Бернар създал т.нар. синтетически стил на рисуване. "Синтезата", която те предлагали, се състояла в съчетаване на визуални впечатления от природата с опростени форми и експресивни цветове, с което да бъдат подсилени идеите, заложени в съдържанието на картината. В пълен контраст с импресионистите, които се отдавали напълно на модерността, Гоген черпел вдъхновение от "примитивното" изкуство на по-стари култури - включително и от келтската фолклорна традиция на Бретан, а по-късно и от древните легенди на Таити.

Идеите на Гоген достигнали завършения си вид в първия шедьовър на художника - Видение след проповед, представящ бретонско паство в състояние на медитация, след като е изслушало проповед по темата за борбата на Яков с ангела. Сцената на борбата е представена като нещо реално случващо се, но в някаква странна и направо сюрреалистична червена среда, отделена от паството с огромен клон на дърво - похват, който Гоген заимствал от японското изкуство. Цялостният ефект от това е едно усещане за мистично обаяние.

Звездна нощ (1889) представлява завладява­що изследване на Ван Гог върху различните нюанси на синьото, които той виждал в нощ­ното небе. Художникът казвал: "Често ми се струва, че нощта даже е по-богата на цветове от деня. (Снимка: Книгомания)

Ван Гог и Сезан

През 1887 г. Гоген и Бернар се запознали с Ван Гог в Париж. Те изложили заедно свои картини и Ван Гог възприел много от характеристиките на техния новаторски стил на рисуване.

Ранните платна на Ван Гог са в мрачен натуралистичен стил, типичен пример за който е картината Селяни, ядящи картофи (1885), но след пристигането на художника в Париж на следващата година, когато той рисува няколко изгледа от вятърните мелници на Монмартър по маниера на импресионистите, палитрата му вече е доста по-светла. Това било обаче само кратка интермедия преди да открие японските гравюри, оказали силно въздействие върху начина му на работа.

Зачестилите контакти с други художници също оказали влияние върху стила на Ван Гог, макар той не винаги да споделял техните естетически търсения. Художникът не изпитвал желание да си служи с експресивни форми и цветове, само за да изследва новите си идеи. Визуалният свят все пак го привличал твърде силно. Ван Гог смятал себе си за "естествен, воден в своята работа от ръката на природата", а на стари години

сред жегите на френския Юг той канализирал своите емоции в създаване на изумителни картини от близката заобикаляща го действителност.

За Ван Гог природата понякога можела да изглежда и магична, като например в прочутата му картина Звездна нощ, където небето е изпълнено с раздули се звезди и спирали от енергия. В други случаи едно обикновено поле, покрито със златиста царевица, можело да изглежда заплашително.

Изгледите от Мон Сент-Виктоар, нарисувани от Сезан, клонят все повече към абстракционизма. По-късните от тях, като тази картина, която е от 1902-1906 г. (непосредствено преди смъртта на художника), са все повече лишени от реализъм. (Снимка: Книгомания)

Пол Сезан, подобно на Ван Гог, често рисувал в Южна Франция, като странял от другите художници. Той бил свързан с импресионистите още от възникването на течението и участвал в първата и в третата им изложба. Тази връзка до голяма степен се дължала на приятелството му с Камий Писаро.

В началото на 70-те години на ХІХ век двамата често рисували на открито в Понтоаз. Рисуването на място на даден обект - основно правило на импресионизма, се превърнало във водещ принцип и в собствените художествени методи на Сезан, макар той никога да не се примирил с някои от особеностите на това течение в живописта. Не харесвал например ударението, което се поставяло върху преходността на нещата, тъй като самият той искал да създаде "нещо солидно и трайно - като произведенията на изкуството, които се съхраняват в музеите".

Подобно на Моне, Сезан развил предпочитание към повторното рисуване на един и същ обект. Ето защо създал повече от 60 картини на Мон Сент-Виктоар в родния му Прованс. Но докато Моне използвал циклите си от сходни произведения, за да се съсре-

доточи върху външните им ефекти - светлина, сенки или атмосферни условия, Сезан се насочвал навътре в нещата. Той постепенно лишавал обекта от някои подробности, като къщи и пътища например, докато пейзажът бъдел сведен до изчистени форми и цветове.

Вместо да се опитвам да изобразя това, което е пред очите ми, аз използвам цветовете по напълно произволен начин, за да изразя още по-силно себе си.

Винсент ван Гог

Наследството на постимпресионизма

Постимпресионистите били обединени от желанието да променят импресионизма докато го надграждали, но се различавали по стила, чрез който преследвали целта си. Тенденцията към абстрактни форми, наблюдавана при всички постимпресионисти, се оказала важен източник на вдъхновение за пионерите на абстракционизма.

Със своето внимание към структурата и оптичните ефекти на цветовете изкуството на Сезан било основен предтеча на кубизма, докато много по-личния и експресивен стил на Ван Гог и Гоген оказал влияние върху експресионистите.

***

Откъсите от луксозния богато илюстриран справочник "Книгата за изкуството", препечатваме с любезното съгласие на издателя "Книгомания.

Още

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

"Вълшебникът" - животът и епохата на Никола Тесла (откъс)

Още

"Стив Джобс: Биографичен портрет" - историята на една необикновена личност

"Стив Джобс: Биографичен портрет" - историята на една необикновена личност

Коментирай 0

1/1

Във Видение след проповед (1888), наричана също Борбата на Яков с ангела, Гоген използва равни тонове и съвсем малко сенки, което е решително скъсване с традициите на ранния натурализъм. (Снимка: Книгомания)

Гран Жат е остров на река Сена край Париж. Според някои картината на Сьора, представяща хора, които си почиват в тукашния парк, е критика към фалша и позьорството във френското общество. (Снимка: Книгомания)

Снимка: Книгомания

Снимка: Книгомания

Снимка: Книгомания

Звездна нощ (1889) представлява завладява­що изследване на Ван Гог върху различните нюанси на синьото, които той виждал в нощ­ното небе. Художникът казвал: "Често ми се струва, че нощта даже е по-богата на цветове от деня. (Снимка: Книгомания)

Изгледите от Мон Сент-Виктоар, нарисувани от Сезан, клонят все повече към абстракционизма. По-късните от тях, като тази картина, която е от 1902-1906 г. (непосредствено преди смъртта на художника), са все повече лишени от реализъм. (Снимка: Книгомания)

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Светлозар Игов е носителят на "Перото" 2019 за цялостен принос

Цочо Бояджиев, Марин Трошанов, Елена Алексиева, Добромир Байчев, Хеле Далгор грабнаха отличието в своите категории

Силвен Прюдом спечели френската литературна награда "Фемина"

Ирландката Една О'Брайън получи престижното отличие за цялостно творчество

Идеи без граници. 30 интервюта със световни артисти от България (откъс)

Книгата представя колекция от забележителни постижения на съвременната българска култура по света

Жан-Пол Дюбоа е носителят на престижната награда "Гонкур"

Френският писател бе отличен за романа си "Всички хора не живеят по един и същ начин в света" - разтърсваща и носталгична книга за изгубеното щастие

"Остайница" на Рене Карабаш спечели националната награда "Елиас Канети"

Константин Илиев взе престижното отличие в раздел "Драматургия" за пиесата "Наблюдателите: Хипотеза за отвъдното"

Иван Илчев представя "Розата на Балканите"

"Кратка българска история за любопитни читатели - история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която да се чете като роман", казва авторът