Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Излиза пътеводител за любители на морските старини

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ

Излиза пътеводител за любители на морските старини

Археологът проф. д-р Иван Христов разказва за откритията на нос Христос, на полуострова на Спасителя и за още 36 интересни обекта по Южното Черноморие

Проф. д-р Иван Христов ръководи изваждане на каменна котва край остров Св. св. Кирик и Юлита/Сн.: Личен архив

Кой късноантичен град е съществувал до Обзор? Как се е развивала през ранното Средновековие пристанищната зона при нос Христос? И дали при византийците е имало голям храм на полуостров Хрисосотира, чието име идва от "сотирос" - спасител?

Панорамна снимка на Хрисосотира, наричан още Полуостровът на Спасителя/Сн.: Личен архив

Ваканцията на морето може да стане много по-интересна, ако се намери кой да отговори на тези и на още много други подобни въпроси. Точно това прави археологът д-р Иван Христов в новата си книга "Mare Ponticum: Крайбрежни крепости и пристанищни зони в провинция Хемимонт, V-VII век" на издателство UnicArt.

Акра/Сн.: Личен архив

Зам.-директорът на Националния исторически музей се е постарал да синтезира най-важната информация, събирана през годините на проучвания по Черноморието на юг от Обзор, и то не само с цел да улесни специалистите. Двуезичното издание (на български и на английски) ще се появи на книжния пазар до края на април и със сигурност ще бъде полезно на туристите, които търсят нещо повече от пясък и море. "Mare Ponticum" може да е пътеводителят им при опознаването на старините на хвърлей от плажа.

Книгата включва 38 обекта на територията на някогашната провинция Хемимонт, извадена от пределите на провинция Тракия в края на III в. при император Диоклециан. Освен за градове и за крепости, в нея става дума и за корабите в преходния период между Късната античност и Средновековието.

Корица/Сн.: Издателство UnicArt

Авторът разказва увлекателно, защото е участвал или е водил експедиции в този район, добре познава Атия, Вромос, Акра, Хрисосотира и околностите. "Работя по Южното Черноморие от 2011 г., когато се включих в проучването на акваторията на остров св. Кирик и Юлита - пояснява д-р Христов. - На пръв поглед темата на книгата изглежда позната, поколения историци и археолози са изследвали градове като Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол), но покрай тях има много слабо проучени крепости поради факта, че са били във военни зони със забранен достъп.

Експедициите на НИМ стигнаха и до тях, добавихме много интересни наблюдения не само на сушата, но и под вода. Все още не е ясно защо изявени селищни центрове са обезлюдени рязко, без да е имало следи от сражения, без да сме намерили и един връх от стрела. Опитах да представя и всички проблеми, свързани с датирането на железните котви, според мен те са най-пренебрегваните артефакти, намирани в морето. Изваждат се трудно, чупят се лесно, но за щастие не представляват търговски интерес за трафикантите на културни ценности. Иначе те са много активни по Черноморието, уви."

Солид на император Аркадий, намерен при разкопки в Акра/Сн.: Личен архив

 Иманяри с плавници 

Късноантичните крепости вече са известни и с това, че покрай тях се намират много златни монети - основно солиди, в активно обращение из цялата империя, допълва проф. Христов. По нашето Черноморие има много ловци на амфори и други ценности, защото дори притежатели на регистрирани музейни сбирки предлагат солидни суми на водолази, рапанджии и рибари, за да се гмуркат за артефакти. "Те излизат на дълбочина след 10-ия метър, а докъм 40-ия слиза всеки любител с бутилка, маска и плавници. За съжаление у нас никой не контролира работата на частните водолазни центрове, които бълват сертифицирани водолази ежегодно. У нас няма забранени зони, за разлика от съседна Гърция - там се дава разрешение за гмуркане само за определен район.

Амфорите носят информация на археолозите, но са и обект на иманярство/Сн.: Личен архив

Морското иманярство в България е голям проблем и защото е трудно контролируемо. Докато трафикът на суша стана по-ограничен и има сериозна охрана на археологическите обекти, то под вода не е така. Колко гранични катери има и дали им е до това да ловят съмнителни водолази? Колегите в Центъра за подводна археология също са малко - наука ли да правят, база ли да поддържат, проверки ли да правят, кое по-напред?"

Панорамна снимка на Хрисосотира, наричан още Полуостровът на Спасителя/Сн.: Личен архив

Според Иван Христов трябва да се оформи законово строг режим, така че в акваторията на археологически обекти да може да се навлиза само с представител на музей или друга културна институция. А успоредно с това да се популяризира морското ни културно-историческото наследство, тогава може би ще има протести не само при появата на багери край дюните. В този смисъл "Mare Ponticum" е и голяма крачка в правилната посока.

Коментирай 0

1/1

Проф. д-р Иван Христов ръководи изваждане на каменна котва край остров Св. св. Кирик и Юлита/Сн.: Личен архив

Корица/Сн.: Издателство UnicArt

Амфорите носят информация на археолозите, но са и обект на иманярство/Сн.: Личен архив

Панорамна снимка на Хрисосотира, наричан още Полуостровът на Спасителя/Сн.: Личен архив

Панорамна снимка на Хрисосотира, наричан още Полуостровът на Спасителя/Сн.: Личен архив

Солид на император Аркадий, намерен при разкопки в Акра/Сн.: Личен архив

Сн.:Личен архив

Акра/Сн.: Личен архив

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Левчев с номинация за поезия от "Перото"

Литературните награди обявиха окончателния списък с номинираните

Ана Бърнс взе наградата "Ман Букър" за оригиналния "Milkman"

Съдиите единодушно избраха експерименталния трети роман на северноирландската писателка, като отличителен "роман на проблемите"

"Персона" на Бергман излиза за първи път на български

Луксозен том събира шедьоврите "Сцени от един семеен живот", "Сарабанда", "Есенна соната" и "Персона"

Иън Макюън: Свободата на словото винаги е под заплаха

Световноизвестният писател е в България специално за откриването на четвъртия международен кино-литературен фестивал CineLibri тази вечер

33 от най-добрите ни автори в брой 3 на "Съвременна българска проза"

Каталогът на Националния център за книгата ще направи своята официална премиера на фестивала във Франкфурт

„Перото“ връчва четвъртите си годишни награди в Деня на будителите

Едни от най-големите имена в съвременната българска литература и превод са в полезрението на журито