Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

„Има ли места в Рая?“ или още една гледна точка за войната в Сирия

КЪСОМЕТРАЖНО КИНО

„Има ли места в Рая?“ или още една гледна точка за войната в Сирия

Даян Шаер с късометражен филм по първия си роман

Даян Шаер, писател

Българо-сирийската авторка Даян Шаер ще представи късометражния филм по своя първи роман "Има ли места в Рая?" на кратко литературно турне в страната.

"Това е история за живота, който не дава втори шанс... Ти сам си го взимаш." е откъс от дебютния роман на Даян Шаер, който тя представи през 2015 г. Година и половина по-късно Шаер изненадва с късометражен филм по романа с главни актьори: Мерлин Алтанова, Амина Бадер, Николай Бързилски и Александър Милчев. Сценарист е самата тя. А режисьор и оператор - талантливият Зеки Маджид.

Първите дати са:  28 мар 2017 г. (вторник) - Регионална библиотека "Проф. Беню Цонев" в град Ловеч, от 17:00 ч.; 29 март 2017 г. (сряда) Даян Шаер-   Melon Live Music Club в град Велико Търново, от  20:00 ч. и 30 март 2017 г. (четвъртък) - BH Cafe-Library в град Русе,от 19:00 ч.

Преди прожекцията авторката ще сподели с публиката съкровени спомени и впечатления от онази Сирия, която тя помни, преди войната. Даян Шаер ще разкаже какво я провокира да се заеме с тежката история на една жена, осмелила се да обича в размирно време и да се превърне в бежанка.

"Има ли места в Рая", официален постер на филма

Предстои обявяването на още дати и градове от литературното турне на писателката в България. Входът за събитията е свободен.

____________________

Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, носи древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена.

За книгата: "Има ли места в Рая?" е книга за историите, които ни променят завинаги. Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето...Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи. Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите. После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета. Остава само сърцето, което жадно тупти за любов. Това е история за живота, който не дава втори шанс... Ти сам си го вземаш.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Литургия за Илинден" - за историята, чиито рани още по-остро чувстваме днес (откъс)

Романът се определя като крайъгълния камък в творческия път на Свобода Бъчварова, на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си"

За българчетата по света Руси Чанев представя "Под игото" от Иван Вазов (откъс)

Според артистът адаптираната форма на романа може да се ползва за подготовка и за мотивация за четене на оригиналния текст

"Слуховият рог" от забележителната сюрреалистка Леонора Карингтън (ОТКЪС)

Възхитително чудноват апокалиптичен роман за мистериозен старчески дом и за енергичната 92-годишна Мариан, която е отведена в него от нетърпеливото си семейство

"Баща ми в мен" - Явора Стоилова представя стихотворения и спомени за художника Васил Стоилов

Тя потапя читателя в атмосферата на ателието на художника и разказва за срещите му с художниците Владимир Димитров-Майстора, Николай Райнов и Николай Рьорих

Романът "Скарида" от Димитър Коцев-Шошо излиза и на английски език

Романът разказва за Дива Мила, Асистента и Бор. Дива Мила практикува "най-старата професия в света" и е суперзвезда в пъстрия и мистичен свят на ясновидци, екстрасенси и гадатели, разказват издателите

Нова книга за худжоника Васил Стоилов събира непубликувани досега ръкописи на Владимир Свинтила

Читателите ще имат възможност да се докоснат едновременно до образния и пластичен свят от мадони, моми и битови сцени на един от представителите на движението за родно изкуство от началото на ХХ в.