На 8 септември се проведе едно от най-чаканите събития за любителите на научна фантастика - среща с британския автор Ейдриън Чайковски, автор на романа, носител на награда "Хюго" – "Деца на времето", продължението му "Деца на разрухата" и още много обичани в световен мащаб заглавия, които все още чакат търпеливо да получат превод на български език.

В продължение на няколко динамични дни, Чайковски беше гост на не едно събитие и се срещна с читатели от цялата страна. Срещата с писателя в клуб "Грамофон" беше кулминацията на неговото посещение.

Голяма част от описанията на паяците в "Деца на времето" са базирани на истински факти. Снимка: Artline Studios

Това не беше стандартно представяне на книга. Нямаше четене на откъси, нито се говореше изцяло за "Деца на времето". Форматът беше по-скоро дискусионен панел на тема "Разумът - на Земята и отвъд". Модератор на събитието беше Жоро Пенчев от фантастичното онлайн списание ShadowDance. Други гости в дискусията бяха Владимир Полеганов - български автор фантаст, сценарист и журналист, както и Александър Попов - преподавател по фантастика в СУ "Св. Климент Охридски", журналист, преводач и критик.

"Грамофон" се изпълни с ноти, които се подредиха в мелодия от смях, оживени разговори и наздравици, подредени върху грамофонната плоча на тази среща. Самият Ейдриън Чайковски изглеждаше въодушевен, заобграден от толкова запалени фантасти, включително и вече познати лица от фантастичния фестивал "Булгакон", от където директно бе дошъл за софийската среща.

Александър Попов (ляво), Владимир Полеганов (среда) и Ейдриън Чайковски (дясно) Снимка: Artline Studios

Точен като швейцарски часовник, Жоро Пенчев привлече вниманието и представи накратко почетния гост. Запозна публиката с предстоящата програма и без повече предисловия даде начало на дискусията. Вместо да хвърли посетителите в дълбокото, Пенчев реши да ги хване за ръка, влизайки в плитчините, като попита тримата панелисти за термините "sentience" - сетивност и "sapience" - разум.

Възможно е това да не е точният превод на думите, но гостите уточниха, че дори учените не са стигнали до единодушно определение. Разбирането на Чайковски беше, че "sentience" обхваща сетивата, инстинктите и чувствата - начинът, по който усещаме света около себе си, докато "sapience" e по-скоро свързано с разума и съзнанието - начинът, по който умът ни възприема света и прави логически връзки.

Владимир Полеганов Снимка: Artline Studios

За да направи по-добро сравнение, Полеганов съпостави хората и животните, като спомена популярното мнение, че животните разчитат само на инстинктите си и че нямат разум, поне не и като хората. Ейдриън Чайковски се хвана за тази подадена кукичка и започна да разказва за последните научни изследвания, свързани с ума на животните и техните възприятия. Оказа се, че дори най-малките създания като паяците имат разум под една или друга форма. С блеснали от вълнение очи, даде пример със своите проучвания за "Деца на времето" и призна, че голяма част от нещата, които са свързани с неговите паяци, са всъщност истина.

Смята, че през различните епохи човечеството е изпитвало огромната нужда да се чувства като нещо по-важно и по-висше от останалите организми, затова упорито е прокламирало идеята, че никое друго същество на планетата няма разум. Направи сравнение с мармотите, чийто мозък е "с размерите на лешник":

"Те имат много сложен език, чрез който могат да си предават описания за минали събития. Могат и да се лъжат едни други, което изисква разум до някаква степен."

Чайковски смята, че човекът не би разпознал извънземно дори да го види. Снимка: Artline Studios

Тук Жоро Пенчев присви очи и потърка брадичка. Мълчаливият въпрос намери силата да излезе от устата му, а той беше свързан с една от най-стабилните основи в научната фантастика - как въобще човекът би разпознал извънземно, ако отказва да приеме, че дори насекомите имат разум?

Александър Попов сподели, че "Деца на времето" отговаря много добре на този въпрос. Изводът, който самия той е успял да си извади е, че човекът трябва да "пусне" това желание да бъде специален и да осъзнае, че не е много по-различен от животните, когато става дума за интелект. Чайковски потвърди, като допълни, че човекът "се люлее между двете крайности" - или ще припише висш разум на нещо много дребно, като елементарния изкуствен интелект, или упорито ще отрича и ще се самозаблуждава, че съществото срещу него няма разум, както са мислели колонизаторите, когато се сблъскват с местното население на дадена земя.

Дълга опашка почитатели очакваше автограф от британския фантаст. Снимка: Катрин Ди

"Много сме зле в това да разпознаваме "sapience" в нещата, които създаваме или нещата, които са част от нашия свят, като цяло. Най-вероятно дори не бихме разпознали извънземно", заключи писателят.

Нямаше как да не се спомене и популярният троп във фантастиката и човешкото мислене, че някъде там отвъд в Космоса има форма на живот, която е по-висша от нас. Ейдриън Чайковски не е голям привърженик на тази теория, защото няма как да знаем какъв е животът на друга планета, какви са условията и ако има извънземна раса, тя как се е приспособила към тях, че да я сравним с нас.

Светостроенето е най-важният елемент в творческия процес на автора. Снимка: Artline Studios

Тогава Александър Попов заговори не толкова като учен, колкото като един истински почитатаел, попаднал в плен на тези реалности и светове. За него чарът на научната фантастика е именно тази симбиоза между наука и измислица, когато човекът се мъчи и чуди да погледне през друга перспектива, независимо колко е невъзможна.

"Добрата история ти позволява да се поставиш в друго пространство на възможности, където можеш да се опиташ сам да изградиш света, който пишеш, така че читателят да му повярва", добави той.

Александър Попов Снимка: Artline Studios

Модераторът хвърли поглед на публиката с лека усмивка като на фокусник, готов да извади заека от шапката. Заекът беше въпросът в очите на гостите, а той бе ястребът. Попита панелистите какви съвети биха дали на вече активни или бъдещи писатели на научна фантастика относно изграждането на извънземни персонажи.

"Нещото, което веднага ме отказва и ме кара да вярвам на историята е, когато извънземното изглежда твърде много като човек или е описано като толкова мистериозно, че изобщо няма логика в него. Пряк път да създадеш да накараш нещо да изглежда извънземно е да му дадеш други сетива и после да опишеш света през тази перспектива", бе съветът на Ейдриън Чайковски.

Ейдриън Чайковски не мисли, че извънземните непременно са по-интелигентни от човека. Снимка: Artline Studios

"Как правиш добра перспектива на нещо, което не е човешко, така че да изглежда правдоподобно - играеш си с различните употреби на езика. В крайна сметка езикът е вибрация, така че открийте разликите, но и приликите в езиковите вибрации между различните видове", посъветва Александър Попов и Владимир Полеганов го подкрепи.

След приключването на тази дискусия, събитието придоби по-интерактивен и закачлив характер. Нарекоха втората час "Светостроене с насекоми" - интерактивна игра с публиката. За нея трябваха трима доброволци, които са готови да влязат дълбоко в дебрите на собственото си въображение.

Паяк от "Деца на времето" Снимка: Artline Studios

Идеята на играта бе следната: всеки от участниците получава свят и среда, за когото трябва да създадат раса насекоми. След това трябва да измислят способностите на насекомите и как ще преживеят апокалипсиса на дадената среда. Ентусиастите имаха на разположение пет минути да подготвят своите насекоми, след което да ги представят на журито - панела от дискусията, а накрая публиката щеше да гласува за най-доброто. Фасулска работа!

Въпреки обстоятелствата, всеки от тримата успя да създаде достатъчно интригуващи насекоми и сюжет, които да те накарат да се зачудиш как биха изглеждали в реална книга. След гласуването всички получиха романа на Чайковски "Деца на разрухата" като награда, а победителят получи и ваучер за книги на издателство Artline Studios.

Клуб "Грамофон" се напълни с развълнувани фантасти. Снимка: Artline Studios

Феновете се оживиха и зажужа в хор. Бе дошла последната част от официалното събитие - въпроси от публиката. Много от тях бяха свързани с "Деца на времето", други - с обсъдените теми в дискусията. Онова, което направи впечатление бе колко задълбочени бяха повечето. Читателите се сещаха за определени нишки и мотиви, правеха препратки към други научни факти. Помещението заприлича на гора от трепкащи светулки, събрали се да обсъждат невъзможното, дори неизбежното. И все пак светлината им говореше за надежда, тази на Ейдриън Чайковски също.

Опашката за автографи се виеше между масите като ленива змия. Никой не бързаше, всички се наслаждаваха на момента да са тук, сред себеподобни, при това в компанията на писател от световна величина. Чайковски не отказваше снимки, усмивката така и не слезе от лицето му, а смехът му се присъедини към общата мелодия от грамофонната плоча.

Ейдриън Чайковски се срещна с почитатели от цялата страна в рамките на няколко дни. Снимка: Катрин Ди

В края на вечерта изкуството бе наука, науката - изкуство. Фантастите на сцената и в публиката вече не бяха просто ноти. Бяха се превърнали в електричеството, което позволяваше на грамофона да работи. Изглежда, че тези две привидни противоположности всъщност много си приличат. В крайна сметка, езикът е вибрация.

Още

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ

България спечели четири награди от Еврокон 2025

Още

ПРАЗНИК НА СЕНКИТЕ

Мрак се спусна над София, а неговият повелител бе Емил Минчев

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Катрин Ди: Самодивата Вида е олицетворение на младежкия бунт и инат

Още

АУДИОКНИГИ

Владимир Пенев: В продължението на "Мамник" - "Лехуса", пея песен на Шуберт

Още

МЛАД АВТОР

Мисли за отвъдното вдъхновяват най-новата книга на Р.Ф. Куанг