Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Денят, в който мама отиде на небето" - смайваща смесица между мрак и светлина (ОТКЪС)

НОВА КНИГА

"Денят, в който мама отиде на небето" - смайваща смесица между мрак и светлина (ОТКЪС)

Известният художник Петър Станимиров с първа авторска повест с илюстрации

Петър Станимиров (Снимки: Facebook страница на автора)

"Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, вдъхновена от българския фолклор.

Майсторът на илюстрациите и един от хората, оформили облика на жанровата литература в България, Петър Станимиров е познат с работата си по комиксите "Дъга", кориците на повечето книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц, както и редица книги-игри.

След няколко десетилетия, посветени на илюстрацията, легендарният художник публикува своята първа приказно-страшна повест за възрастни, вдъхновена от българския фолклор.

Илюстрованото издание "Денят, в който мама отиде на небето" е вече на пазара и представлява смайваща смесица между мрак и светлина, приказка за самовили, демони и две деца, зaчeнaти в грях, които трябва да оцелеят въпреки всичко.

Това е историята на Ичо и Раца. Сами и привидно беззащитни, лутащи се в пущинака, те са принудени да бягат от собствения си коравосърдечен баща - свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. А майка им Славута е cвръхecтecтвeнo cъздaниe, кoeтo cъщecтвувa мeжду тoзи и oнзи cвят. И само нейната светлина може да се изправи срещу вечния мрак.

Вдъновена от славянската митология и родния фолклор, наситена със старобългарски думи и легенди, тази повест е забележителна приказка за възрастни, а стилните черно-бели илюстрации изграждат един магичен и шокиращ свят, в който всичко е възможно.

Странна смесица между тъмната страна на Нийл Геймън и славянски Стивън Кинг, "Денят, в който мама отиде на небето" пренася читателя на онова митично място между Небето и Земята.

"Денят, в който мама отиде на небето" от Петър Станимиров (ОТКЪС)

Предговор

Още

Подчинение, покорство, желание, ярост и болезнена интимност - "Хотел "Ирис" (ОТКЪС)

Подчинение, покорство, желание, ярост и болезнена интимност - "Хотел "Ирис" (ОТКЪС)

Когато през 2011-а най-безотговорно нарисувах цикъл от три странни рисунки, свързани тематично с история, дето тогава ми се е въртяла в главата, за две деца, които остават без майка, кръстих първата "Денят, в който мама отиде на небето", и понеже заглавието ми харесваше, останалите две също се казваха така, просто добавих 2 и 3. Изобщо не си представях как всичко това ще ме преследва цели девет години.

От време на време се сещах за нея, като винаги съм си мислел, че е една весела и забавна историйка, но през 2014-а най-неочаквано добавих още три, доста по-страховити рисунки, и тогава усетих, че съм обсебен от тази история. Споделих я с приятели писатели и издатели с надеждата някой да я хареса и да ми напише разказ по картинките, но уви, нямаше мераклии. Така всичко потъна отново в чекмеджето чак до 2018-а, когато нарисувах седмата рисунка с двете деца, излизащи от мрачна гора. Знаех, че с нея слагам край на поредицата рисунки. След това седнах, прилежно описах какво точно съм нарисувал на всяка от седемте и ги разпратих на петима автори. Идеята ми беше да нарисувам комикс. Ето какво ми отговори Сотир Гелев:

"Това само ти можеш да го напишеш. Но не е за комикс, а за литература. От този материал става дълъг разказ, а може и повест. Просто трябва да опишеш отделните герои и да разкажеш тяхната история. Ако го напишеш така, както си го почнал, без да се опитваш да бъде "литературно" написано, ще стане доста необичайно".

И с това проблемите ми с тази история приключиха, просто седнах и я написах, като първо описах финала, защото си го представях още докато рисувах седмата картинка.

Сега остана само едно недоизказано нещо, което ме чопли през цялото време - самовилите.

Да, това е история за самовили. В българския фолклор това са красиви женски същества с човешки облик, родствени на самодивите, вилите и юдите. Най-старите сведения за тях идат от западните райони и Странджа. С утвърждаването на новата християнска религия езическите божества на древните българи се забравят, а накрая се запазват само като поетични образи в народното творчество. Йосиф Брадати, книжовник от XVIII в., пише:

Но и да реку вам благословене християне: по много земли ходих, толко не сам видел по много бродници и самовили и магесници, колку у болгарска земя...

Животът на самовилите е волен и безгрижен. Те са ефирни, красиви, стройни, с дълги коси и чародеен поглед. Хората са казвали, че не трябва да ги гледаш в очите. Грижат се за животните, децата и природата, но най-много обичат музиката (особено мелодиите на кавал) и свободата. Легендите и песните ги описват като духове, обитаващи места в близост до вода, които нощем придобиват плът, танцуват и се къпят на лунна светлина. Дошла от фолклора, представата ни за самовилите поражда неизбежна аналогия с Великата богиня-майка.

Още

"Преди да изчезне мъжът ми" на Селя Ахава или изреченията, които разделят времето на две (ОТКЪС )

"Преди да изчезне мъжът ми" на Селя Ахава или изреченията, които разделят времето на две (ОТКЪС )

Те са покровителки на здравето и господарки на живота. Те са божества на раждането и росят хлебородие върху цъфналите ниви, та да завързват хляб (поради връзката на водата с плодородието), на майките, защото отглеждат децата и ги възпитават да станат герои, но пък магията им понякога води хората до лудост и загуба на личността. Тях можели да ги виждат само съботниците (родени в събота срещу Задушница и преди Великден), родените в полунощ преди Бъдни вечер и през Мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самовила и простосмъртен мъж).

Разказва се, че от песента на самовилите по-хубава няма, и от танца им няма по-красив, че обичали да помагат на болни хора и изпаднали в беда, особено на майки с деца. Ето как Теофан Рилски (XVIII в.) осъжда безверниците: Како-ви християне есу, които говорат: "Болен бех и отидох на самовила и оздравех..." "По велика почъст имат на самовили и на магесници, нежели на светии и на духовници".

За лечителните способности на самовилите се пее и в една песен за Марко Кралевити и неговия побратим Иве, самодивата воин Вида Баздарджийка казва на юнаците:

Тука има Магда самовила,

тука има Магдини градини:

секакво е цвеке посеяла,

от секакви билки цвеке има.

Че наберем цвеке самовилско,

че свариме цвеке самовилско,

че запоим Иве, че окъпем

и веднага Иве че да стане,

ем по боле юнак че да биде.

В повечето случаи обаче самовилите са враждебно настроени към хората заради това, че унищожават природата - наказват ги, като заключват водните извори, безжалостно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави момци, моми и невести заради изсечена гора или им причиняват злини заради неспазване на различни празници.

Но в много от преданията се споменава, че са живели и сред хората, омъжвали са се и са раждали деца. Приставали по собствено желание, но обсебвали мъжа, когото са избрали без остатък, до смърт, готови по-всяко време да го напуснат и да се завърнат в своя свят заедно с децата си. Ако самовилата избягала от хората и се окъпела, тя добивала отново моминството си.

Петър Станимиров (Снимки: Facebook страница на автора)

Нал`знаеш, Стояне,

самовила къща не върти,

дири ме, Стояне,

навръх планината,

край самовилското езеро.

Още

"Три етажа" е роман изповед, който се цели право в сърцето (ОТКЪС)

"Три етажа" е роман изповед, който се цели право в сърцето (ОТКЪС)

Митичното място между небето и Земята, в което живеели, се наричало Змейково. Но това бил свят без мъже и единственият начин да има деца в него, е да струват оброк с човеците, а на самовилите се налагало поне за малко да живеят и да страдат в този гаден, глупав човешки живот. 

Това е почти всичко, което исках да ви кажа, освен още два пъти "понеже".

Понеже самовилите са древни същества, включих в речника им някои старобългарски думи, за което се извинявам на тези, дето не обичат бележките под линия.

Понеже историята се е случила някога, доста отдавна, предпочетох да не използвам думи като "левитация", "телепортиране" и "паралелен свят", но мисля, че ще се оправите и без тях.

Започнах безотговорно цялата тази история, но след това се взех в ръце и съвсем съвестно я описах и пренарисувах, а с горното писание запълних и всичко недоизказано. Приятно пътуване някъде, някога, но заедно - аз и ти."

Още

Проза и откъси от дневници на Силвия Плат излизат за първи път на български

Проза и откъси от дневници на Силвия Плат излизат за първи път на български

Още

"Перфектният подарък" - четиво с дъх на Коледа и любов от Карън Суон (ОТКЪС)

"Перфектният подарък" - четиво с дъх на Коледа и любов от Карън Суон (ОТКЪС)

Още

"Кой уби Джон Ленън?" (ОТКЪС)

"Кой уби Джон Ленън?" (ОТКЪС)

Още

Нищо не е такова, каквото изглежда, но кой може да бъде сигурен? (ОТКЪС)

Нищо не е такова, каквото изглежда, но кой може да бъде сигурен? (ОТКЪС)

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Азем Делиу: Свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода

Младият косовски писател ще представи българското издание на романа си "Записки на Червея Смолински"

Украинският автор Сергий Жадан ще получи Наградата за мир на Франкфуртския панаир на книгата

"Благодаря на германските издатели и книгоразпространители за тазгодишната Награда за мир. Много е важно Украйна да присъства в германското информационно пространство" сподели Жадан

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

Tell me, what is it you plan to do With your one wild and precious life? / Кажи ми какво смяташ да правиш със своя единствен бурен и скъпоценен живот?

Всичко, което трябва да знаете за живота с котка, в най-забавния комикс на карикатуриста Саймън Тофийлд

YouTube поредицата "Котката на Саймън", която завладя света, се появява в специално издание на български език

Тайно общество издирва безценна книга

"Братството на шлема" е майсторски написан скандинавски трилър