ЧАСТНИТЕ МУЗЕИ
Все повече милионери в Нидерландия стават покровители на изкуството с нови музеи
Съществуват обаче и уязвими места. Например, какво се случва с такъв музей, ако основателите му починат или фалират?
Редактор : Impressio / 6 януари 2025 / 17:32 131 Прочита 0 Коментара
Още четири музея на модерното изкуство ще отворят врати тази година в Нидерландия, като всички те са платени от богати семейства или бизнесмени, съобщава Ер Те Ел Нюз, цитирана от БТА.
Тези несубсидирани музеи са във възход през последните години. Експертите твърдят, че те обогатяват музейната култура на Нидерландия, но вече се говори и за рисковете, свързани с тях.
И четирите нови музея ще излагат съвременно изкуство, без да получават субсидии и без да използват обществени колекции. Богати семейства или предприемачи създават колекциите, а понякога плащат и за обновяването на сградите, в които се помещават музеите.
Заможни предприемачи
Например основателят на "Бугабу" (Bugaboo) Едуард Занен плаща за обновяването на историческата сграда "Ван Гендхален" (Van Gendthallen) в Амстердам, където тази есен ще бъде разположен музеят "Дрифт" (Drift).
Богатата фамилия Ван дер Ворм, собственик на инвестиционната компания ХАЛ (HAL), плаща за обновяването на стар склад на Катендрехт в пристанището на Ротердам. Там на 16 май ще бъде открит музеят "Феникс" (Fenix) с истории за миграцията чрез модерното изкуство.
В Заандам тази есен в бивша фабрика за боеприпаси ще бъде открит ЗАМу (ZAMu) с гигантски творби от колекцията на фламандския предприемач Серж Ханекарт и лимбургския колекционер Ернест Мурманс.
Също така в Амстердам бившият банкер Ариен Пелс Райкен се опитва да създаде Нидерландският музей на портрета, който да бъде по подобие на известната Национална портретна галерия в Лондон. Този музей трябва да отвори врати в стара електроцентрала на PTT до края на 2025 г.
"Съучредителите и аз искаме да направим нидерландски музей, какъвто в момента липсва, защото с портрети могат да се разказват специални истории. Аз не печеля нищо от това, напротив, струва ми много време и пари. Но пък получавам удоволствие от това, което правя", казва Пелс Райкен.
Милиардери във възход
Професорът по социология на културата Олав Велтхаюс е направил много проучвания на възхода на частните музеи по света. Той не е изненадан от откриването на четири такива музея в Нидерландия през 2025 г.
"Имаше няколко инициативи, които бяха забавени от пандемията от КОВИД-19. Сега те виждат бял свят приблизително по едно и също време", казва той пред телевизията.
Според Велтхаюс нарастването на броя на музеите, управлявани от богати благодетели, е свързано с увеличаването на броя на мултимилионерите и милиардерите в Нидерландия.
"Все по-голяма група много богати хора могат да си позволят модерно изкуство и красива сграда, в която да го излагат", обяснява той. "Просто има все повече и повече богати нидерландци и виждаме резултата. За значителна част от тази група богати хора изкуството е страст", допълва ученият.
Даване на нещо обратно
Музеят ЛАМ (LAM) в Лисе отвори врати през 2019 г., финансиран от фондацията Ван де Брук (Van den Broek) на едноименното семейство предприемачи в областта на супермаркетите. Тези благодетели избягват публичността, но според директорката Сиетске ван Зантен, която е помогнала за създаването на колекцията, семейството иска по този начин да даде нещо на обществото.
"Първоначално семейството не е имало много общо с изкуството. Но това се е променило, когато на по-късен етап от живота си те откриват какво обогатяване им носят изкуството и културата. С лодката или къщата се забавляваш основно само ти, а с изкуството предаваш нещо нататък".
Музеят се фокусира върху изкуството, свързано с храната и потреблението, "защото в крайна сметка така са спечелили парите си", каза Ван Зантен.
По думите й семейство Ван ден Брук подкрепя и съществуващи културни институции като Концертгебау, Нидерландския кралски оркестър, но предимството на собствения музей е, че могат да опитат нещо различно.
Уязвимост
Според професор Велтхаус в музеите, които богатите хора създават, няма нищо лошо. Съществуват обаче и уязвими места. Например, какво се случва с такъв музей, ако основателите му починат или фалират?
Музеят на изкуството на Дирк Шеринга например трябваше да затвори врати, когато ДСБ банк (DSB Bank), компанията на банкера, фалира. Голяма част от произведенията на изкуството сега се намират в Руурло, в музея на покойния химически милиардер Ханс Мелхерс.
Велтхаус също така казва, че за подобни музеи е трудно да продължат да привличат посетители, когато новината остарее.
Без табелка с името
Според Велтхаус уникалното в нидерландската ситуация е, че докато милиардерите в чужбина често поставят собственото си име на фасадата на музея, то дарителите в Нидерландия предпочитат да останат на заден план.
"Тук основателят често дори не иска да бъде във вестника. Това е свързано с нидерландската традиция, че не трябва да стърчиш твърде много над земята" отбелязва той.
След откриването на четирите частни музея през 2025 г. предстоят нови инициативи. Например милиардерът Роб Дефарес, основател на базираната в Амстердам фирма за електронна търговия Ай Ем Си (IMC), работи чрез фондация "Хартвиг Арт" за обновяване на старата съдебна палата в Амстердам.
Сградата трябва да се превърне в пространство, в което да се експериментира с нови форми на изкуство. Планира се да отвори врати през 2028 година.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}