Depoo, ЗА {обичайте} София & M I a m A L представят: #THE_DARK_IS_NEVER_TOO_MUCH vol.005, Миа Момчилова, "Отмиращото изкуство на разговора" от 24 август 2021 до 30 август 2021

Куратор: Марта Събева

Светлинна намеса: @Viktor M Georgiev
Звукова среда: @Anna Bo

пърформънс без бийт от DJ trakk , 27 август, петък, 19:00 ч.

Още

After Dark на Антона Буши в Галерия Depoo

Сигурно от стотици години насам различни хора на перото (предимно) оплакват упадъка на общуването. Сега обаче е малко по-различно. Малко по-различно.

Никога досега в човешката история не е имало толкова много хора, които да са толкова свързани и общуващи помежду си. И докато началните форми на дигитално общуване все пак разчитаха на писмеността, което поведе комуникацията по низходяща спирала от съкращенията, през шльокавицата, емотиконите и гифчетата, сега е видеото или записаните гласови съобщения по различните месинджъри, когато не ти се цъка по телефона.

Общуването има два крака - предаването на мисли и на емоции - и с тези крака би трябвало да стига до идеите.

Сега обаче е малко по различно - хората могат да се затварят в мехурчетата на спокойствието, обкръжени от други хора, които мислят като тях и не предизвикват раздразнение. Все по-трудно става да се предаде информация на някой, който е в друг мехур.

Както се оплакваха разни мислители от студената комуникация на формализираното общуване, което стига своя връх в логовете от разни приложения или сървъри или каквото и да е там, така сега пък е трудно да се измъкне някаква мисъл от тайфуните от емоции. Дори думите, които се изговарят, нямат свой смисъл, а работят само като велкро, на което се лепят шарените кърпички на емоциите.

Още

"Свободно движение" на Юлиана Хичева в галерия Depoo

Понякога даже и думите не са много нужни. В този вид общуване - през огледалото на съответния месинджър -

непрекъснато се следиш и оценяваш сам, както и не си съвсем ти - филтри и фалшиви бекграунди правят някакъв съвсем друг човек, на друго място, от теб.

Хората от сложни, обемни същества, стават на комикси. Историите ни и самите ние не сме толкова сложни, колкото преди. Все пак нали някой трябва да чуе историята ти, а ако е много сложна, просто ще скролне нататък. И хората отминават. И никой не слуша историята на другия.

Текст: psychobaiko

Миа Момчилова е родена през 1979 г. в гр. Пловдив. Завършва НХГ "Цанко Лавренов", Пловдив и Национална художествена академия (НХА), София, специалност "Мода" и "Дигитални изкуства" - магистърска степен. Работи в сферата на модния дизайн, производството на облекло и продуктовия дизайн. През годините се изявява в полето на модния пърформънс и антимодата. Като визуален артист ползва мултимедиен език. Основен двигател на лейбъла @M I a m A L L

Още

Новата национална галерия в Берлин отваря отново с три изложби

Още

Арт Галерия "Ларго" представя "Закуска с цветни трели" от Живко Дончев

Още

"Естествена среда" в Галерия "Аросита"

Още

Традиционната експозиция на галерия "Париж" Summertime 2021 - до 6 септември