ЗАСТИНАЛИ СЪСТОЯНИЯ
"Още са тук" - Венцислав Занков на 60
Официално откриване - 1 май, неделя, от 18.00 часа в Галерия Credo Bonum
Редактор : / 1032 Прочита 0 Коментара
Венцислав Занков (Източник: Галерия Credo Bonum)"Още са тук" от Венцислав Занков в Галерия Credo Bonum се явява на мястото на очаквана юбилейна изложба. Изложба, която да историзира една творческа биография, като показва натрупани по складове и изложени в обществени пространства и частни вили край лазурни брегове, създавани през годините работи на художника.
Навършването на 60 години би могло да е и повод за една от т. нар. "ретроспективни изложби", с които сме свикнали да назоваваме опита за събиране и подреждане на разбягващата се по дефиниция творческа енергия.
"Още са тук" обаче не може да бъде ретроспективна изложба, защото не е ретро, не е обърната назад. Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката. "Още са тук" може да се определи като проспективна изложба - изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената, категоричен е Занков.
"Още са тук" се състои от 13 непоказвани фигури от чугун, създадени от автора през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина - материал, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда.
Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето - винаги памет за извършено травматизиране. "Още са тук" са и 13 стоп кадъра на актуалното лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Това са не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство - сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей.
Дали в тях да четем израз на безсилие? На отчаяние? На надежда? На последната надежда преди потъването на "Титаник", когато някои разчитат да оцелеят с помощта на кокетство, а други - на лактите и юмруците си? Надеждата на утописта революционер, очаквал подходящия момент, когато обществото ще достигне онази точка на разруха, която да се превърне в ден първи на революцията, но е бил изненадан от изригването на вулкан или разтърсващо земетресение, при което земята поглъща без да избира добри и лоши?
"Още са тук" представя 13 фигури без кожа. 13 фигури без защитата на дрехите, но винаги, дори когато мускулите са разкъсани, месото виси на парцали, раните са посивели и възжълти, в проядените фигури остава социалната маска и тренирания етикет.
Тялото умира понякога за секунда, органичната материя е изпепелена с 1350 градуса по Целзий, заместена от разтопен метал, но и в напълно вледенения отпечатък остава ужасената поза на социалното животно. Изстиналото желязо, последната фаза на тази алхимична трансформация, чугунът, представлява тежко, твърдо и крехко състояние на нещо, което е било мекото, пъргаво, леко и летящо.
"Още са тук" е и продължение на групата фигури от изложбата на Занков "Последните граждани на Кале". Фигури, свързани от заразително безсилие.
Чугунът е желязна сплав, чието съдържание на въглерод надвишава 2%. В допълнение към тези компоненти, сместа съдържа и вещества като манган, силиций, фосфор, сяра и легиращи добавки. Но въглеродът е веществото, което като при стоманата напомня за живата материя - той е градивният елемент на живота (а живо наричаме онова, което умира). Фигурите понякога са обработени с ръждопреобразуватели, понякога са заварявани, понякога са оставени изцяло на сътрудничеството на съдържащия влага въздух.
"Още са тук" представя актуалната работа на Венцислав Занков. Вълнения и тревоги от настоящето ще влияят върху нейното възприемане и тълкуване, но тя не е естетически отговор на съвременната ситуация в Европа и света, не е пряко свързана с пандемичните рестрикции на човешки свободи, нито с унизяващи човешкото военни престъпления. Експозицията ще може да бъде разглеждана до 28 май 2022 г. в галерия Credo Bonum.
Венцислав Занков е роден през 1962 г.. Завършил е скулптура в НХА-София през 1988 г.. През годините стои зад множество инициативи и кураторски проекти, сред които седмичният дискусионен клуб "На тясно" в Хамбара (2004-2008), вестник "39 грама" (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство "Венцислав Занков" (основана 2009), Железен орден за съвременно изкуство "Венцислав Занков" (учреден 2010), "Всичко за мъжа" (2004-2008) съвместно с "Гьоте институт - България", "White, male, straight" project (2002) с подкрепата на Швейцарска културна програма за България "Прохелвеция". Куратор за България на международни видеоарт проекти, организирани от Magmart, Италия (2013-2019)..
Доцент е в департамент "Визуални изкуства", НБУ (2017). Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Доктор в направление "Изкуствознание и изобразително изкуство" (2013). Психодрама-асистент (консултант).
Сред последните му самостоятелни изяви са: В&В ЕПИКРИЗИ в галерия "Васка Емануилова" /СГХГ/(2021); "Пред мен", голямоформатна живопис, скулптура и неон, галерия "Райко Алексиев" СБХ, София (2020), "Последните граждани на Кале", скулптура, строителен обект НБУ (2016) и Артиум, Сердика център (2016); "О, щастливи дни", голямоформатна живопис и скулптура, галерия "Райко Алексиев" СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; "Последният будоар" - скулптура, кръв, видео, галерия "Райко Алексиев" СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация "Св. Св Кирил и Методий" и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ;
"Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци", галерия Ракурси, София (2011), "Post-романтизъм. Reloaded" - Български културен институт - Берлин (2011); "Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда" с подкрепата на столична програма "Култура" 2011, Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор - Център за култура и дебат "Червената къща" (2011). Участвал е и в множество групови изложби. Венцислав Занков е автор и на много публикации в периодичния печат и в интернет.
Официално откриване - 1 май, неделя, от 18.00 часа
Експозицията ще може да бъде разглеждана до 28 май 2022 г. в галерия Credo Bonum.