Националният исторически музей (НИМ) ще покаже 44 медни съда в експозицията "Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян", която се открива на 21 февруари от 11,30 часа в Изложбената зала на Етнографски музей на открито "Етър". Това е първото гостуване на колекцията извън София, която съдържа общо 158 предмета, изработени по различно време - от периода на Османската империя до 30-те години на ХХ век. Неин собственик е НИМ.

"Чрез изложбата "Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян" може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския (бакърджийския) занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха. Показани са уникални мюсюлмански ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 г.", съобщава директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.

Сн.: НИМ

Медникарството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието му се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете - мед. Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.

До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.

Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида - за домашна употреба или с религиозно предназначение.

Още

Златните тракийски съкровища се завърнаха в НИМ

Украсата на бакъра е "визитна картичка" на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.

Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри.

Още

Уникална седемглава ламя с корони може да бъде видяна в НИМ

Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.

Изложбата "Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян", ще продължи до средата на май 2018 г.