ВИЗУАЛЕН РАЗКАЗ

"Не/разказаните образи от един тефтер" на колекционера и предприемач Красимир Дачев

В изложбата в галерия "Оборище" 5 са включени и творби от колекцията на Дачев. Официалното откриване ще бъде на 26 май в 18:30 часа.

Редактор : Impressio / 26 май 2021 / 15:22 3041 Прочита 3 Коментара

Галерия и Зала "Оборище 5" организира първа изложба "Не/разказаните образи от един тефтер" на колекцинера и предприемач Красимир Дачев. Официалното откриване ще бъде на 26 май в 18:30 часа.

Изложбата ще бъде свободна за разглеждане от 26 май до 9 юни от 12:00 часа до 18:30 часа /неделя и понеделник - почивни дни/.

Куратор на "Не/разказаните образи от един тефтер" е Пламен В. Петров. Изложбата и съпътстващият каталог са своеобразно въвеждане в историята на българското изкуство на един новоразкрит артефакт. Един тефтер от далечната 1924 г., който почти век след неговото създаване попада в колекцията на предприемача Красимир Дачев.

Красимир Дачев в ателието на Чапа (Снимка: BulFoto)

Този на пръв поглед неугледен куп от страници, по които времето е оставило своите следи, е изпълнен с бързи скици и кратки записки от Александър Божинов, Борис Денев, Никола Танев, Миша Танева и арх. Атанас Донков. Съхранена е и една портретна рисунка на художника Александър Божинов от неговия син Любен, която е добавена години по-късно през 1953 г., когато карикатуристът е вече на 75 години.

Този тефтер, воден сякаш вместо дневник, опазва и спомена за редица други личности. Със свои портрети в него присъстват художниците Константин Щъркелов, Андрей Николов, Сирак Скитник, неговата спътница в живота - журналистката Олга Симеонова, именитият общественик, литературовед, преводач и критик проф. Александър Балабанов, композиторът, хоров и оркестров диригент и фолклорист Ангел (Начо) Букорещлиев, оперният певец и вокален педагог Иван Вульпе, лекарят, филантроп и кмет на Варна между 1904 и 1908 г. - Ангел Пискюлиев.

Още

Уникална експозиция, посветена на Махатма Ганди, бе открита на Оборище 5

На няколко от страниците в тефтера със своите имена се явяват съпругата на скулптора Андрей Николов - Пеша Николова, юристът Боян Иванов, музикантката, писателка и преводачка от немски, гръцки, унгарски, френски, чешки, руски, сръбски и английски език Олга Чавова. С други думи - този артефакт ни дава среща с фигури, всяка от които има своето ярко присъствие на културната сцена в страната през първата половина на ХХ век.

Но това е и документ за низ от срещи, събития, топоси от стара София, за процесите, протичащи през 1924 г. Документ за бохемския живот в кръчмите "Славянска беседа" и "Балабанов", за Бала на инженерите и на Морския сговор, за студа и недоимъка. Особено място в него заема феноменът "Бръмбъзъците" - едноименният оркестър и инициираното от част от членовете му куклено представление, което и до днес се определя като първи собствено български куклен театрален спектакъл в страната.

Визуалният разказ за него е разгърнат в десетки страници - от състава на оркестъра, в който се оказва, че влизат не само непрофесионални любители музиканти, но и изявени майстори на нотното изкуство, до проектите за кукли, които са реализирани за представлението, дадено в специалния салон на Военния клуб на 8 март 1924 г.

Тефтерът, в който преобладава "ръката" на Александър Божинов, бил част от архивното наследство на карикатуриста - днес, 97 години след неговото сътворяване, се показва за първи път пред публика и се публикува фототипно в неговото пълно съдържание. Включените в изданието текстове на историците проф. д-р Веселин Янчев и на д-р Пламен В. Петров разкриват както социално-политическия фон, на който се разгръща бохемският разказ в тефтера, така и динамиката на културния и обществен живот в страната, и в частност в София, през 1924 г.

Още

Арт Галерия Ларго представя "Откровения" - изложба мозайки на Страхил Найденов

Проучването на архивните източници, реализирано от архивистката Рамона Димова, и приведените просопографски данни за всяко от лицата, явяващи се по страниците на тефтера, позволяват на читателите сами да изградят реалните и възможни връзки на всяка от тези фигури с другите участници в разказа. А реставраторският поглед на Кристина Белева ни дава важни сведения както въобще за феномена "художнически тефтер", така и за физическото състояние на артефакта, който е оцелял повече от 9 десетилетия, за да може днес да ни върне към отдавна отминалата 1924 г. и нейните артистични герои.

В изложбата и придружаващото я печатно издание освен тефтера са включени и творби от колекцията на Красимир Дачев, значителна част от които не са изследвани и предстои да бъдат проучени от изкуствоведи. В този смисъл проектът "Не/разказаните образи от един тефтер" бива да бъде мислен като отваряне на една нова страница, върху която да бъдат вписани изследователските усилия на специалистите.

Красимир Дачев в ателието на Чапа (Снимка: BulFoto)

Нещо повече - като вглеждане в една епоха, която не само продължава да ни впечатлява с разказите си, но и да се отразява осезаемо и дискретно в цялото сетнешно развитие на изкуството в страната ни, доказвайки за пореден път, че човечеството е дотолкова същото във всички времена, че историята не ни информира за нищо ново или странно в този момент. Нейната главна употреба е да разкрива константните и универсални принципи на човешката природа.

Изследователски екип: проф. д-р Веселин Янчев - историк, Пламен В. Петров - историк, Рамона Димов - архивист, Кристина Белев - реставратор, Янко Маринов - органист, пианист и музиколог, Художник на проекта: Надежда Олег Ляхова

Фотограф: Цветан Игнатовски

Още