Климент Атанасов представя "Брегове" - поредната си колекционерска изложба

Климент Атанасов представя в БХГ "Петко Задгорски" поредната си колекционерска изложба, наречена "Брегове". С нея той отново доказва, че колекционерството не е просто събирачество на артефакти, а знание, грижа и опазване, концептуална оптика.

Откриване на 28 юли 2021 г. от 18 ч.

Източник: БХГ "Петко Задгорски"

Повечето от неговите сбирки проследяват разнородни теми, сюжети, образи... в перспективата на историческото им развитие. Така се очертават общите места, споделените предпочитания, но и разликите в подхода, в интерпретацията, в стиловите решения.

Живописни творби, рисунки, акварели, графики формират експозицията "Брегове". По един или друг начин всички те са свързани с един устойчив образ в световното изкуството - брега, като фрагмент от големите наративи за пътя и пътуването, за живота и смъртта.

Брегът е граница - географска, психологическа, екзистенциална...
Брегът е спасителна твърдина, морето е люлеещата се вода.
Брегът символизира човешкото битие в неговата природна цикличност, но и в предизвикателната му откритост към неизвестното и нетрайното.

От брега тръгва всеки Одисей, на брега се завръща той - ако успее да да победи враговете и изкушенията.

Брегът е дълбокото раздвоение на човека - граница между водата и земята, между страха и смелостта - самата тревожно опъната нишка на екзистенцията.
На брега са зидовете и градовете, оттам просветват фаровете на спасението. Откъм водите се надига атавистичният ни страх - поглъщащата паст, в която се озовал библейският Йона.

Брегът е тръгването, което води към утопични земи, но и към мрачната закана на непрогледните бездни. Тревожни лица на моряци и ужасени очи на пътници нерядко ни гледат от изображенията.

٭٭٭

Брегът чертае сложните маршрути на психическия ни живот - въодушевлението от заминаването, нетърпението на завръщането. Брегът е крилатото ни желание да бъдем други, но и съдбата, която ни прихлупва с неизбежното.

От брега започват въображаемите пространства, които са родили хилядолетните ни технологични авантюри - лодките, платноходите, параходите...

Брегът е гладът, който кара мъжете да се скитат в далечното и оставя жените да изпяват тъгите си в дългите дни на очакването.

По бреговете се е родила поезията - те са древното място на всяка душа, копнееща по изгубеното, невидимото и далечното. От брега на онова сурово море прокуденият Овидий изпял своите елегии.

Край бреговете е създадена хилядолетната носталгична и елегична култура - песни и разкази за дълбоки води, за страшни чудовища и далечни земи, за кораби призраци, за незавърнали се моряци... Португалското фадо е един от жанровете на носталгиращото човечество.

٭٭٭

Бреговете са хилядолетни пазители на нашите тъги и надежди.
По границите на света се раждат странни видения и енигматични послания.

Всички тези неща - превърнати в кодове.

Изговорени на разнородни пластични езици, пресъздадени в образи.
Събрани и подредени. Заредени със сугестивна мощ.

Превърнати в разказ - за онези, които могат да четат и все още искат да знаят.

Подобни колекции са форуми, където изобразителните решения и драматичните сюжети ни предизвикват като екзистенциални ребуси.

проф. Валери Стефанов председател на съюза на колекционерите в България