КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ
Как Европа ще подкрепи хората на изкуството по време на криза?
Какви са стратегиите на европейските институции за подобряване на положението на културата?
Автор: / 448 Прочита 1 Коментара
Снимка: iStock by Getty Images
Хората на изкуството и културата бяха сред най-силно засегнатите от кризата с COVID-19. Много театри, музеи и галерии в страните от ЕС бяха принудени да затворят врати в началото на годината заради настъплението на пандемията от новия коронавирус. В повечето страни културните зали останаха без публика до пролетта, и дори след това достъпът до тях постепенно ставаше възможен при стриктно спазване на санитарни изисквания и мерки за безопасност. С настъпването на варианта Омикрон на новия коронавирус някои европейски страни отново налагат частични ограничения за достъпа на публика до културните пространства.
Пандемията не само ограничи силно културния живот в Европа, но и намали приходите в секторите на културата и творчеството с повече от 30% през 2020 г. Музиката и сценичните изкуства загубиха съответно 75% и 90% от приходите си. Това постави под въпрос бъдещето на хората, които се занимават с изкуство.
Европейският парламент (ЕП) е силно ангажиран с проблемите на културните дейци и сектор култура в кризата, предизвикана от Ковид-19. През октомври евродепутатите призоваха за въвеждане на обща рамка за условията на труд и социална закрила на хората на изкуството, включително равноправен достъп до социално, здравно и пенсионно осигуряване, както и обща дефиниция в ЕС на хора на изкуството. Над 7 милиона души в страните от ЕС са заети в секторите на културата и изкуствата.
Сред предлаганите решения на проблемите е улесняване на придвижването на творците в рамките на ЕС. Различията в законовия статут на хората на изкуството в някои държави от ЕС пречи на сътрудничеството и на осъществяването на трансгранични проекти. Държавите в ЕС следва да работят за премахването на пречките чрез взаимно признаване на дипломите, намаляване на административните изисквания и избягване на двойното облагане, смятат депутатите. Европейският парламент призовава и за създаването на конкретни програми за пътуване на млади творци в рамките на Европа.
Снимка: iStock by Getty Images
По време на пандемията много хора на изкуството се пренасочиха да работят онлайн. Това им помогна да намерят нова публика, но също така ги сблъска с доминантната позиция на стрийминг платформите. Често авторите на съдържание са принудени да приемат еднократно плащане за авторските права без право на допълнителни приходи, всеки път когато тяхната творба се възпроизвежда.
Европейският парламент настоява Еврокомисията и страните членки да обърнат внимание на този проблем и да осигурят достъп на хората на изкуството до схеми за колективно договаряне на правата. Това би довело до по-справедливо разпределение на приходите от изкуството.
През май евродепутатите одобриха новия бюджет на програма "Творческа Европа" за 2021-2027 г. Финансирането от 2,5 млрд. евро за програмата е най-голямата подкрепа досега за културата и изкуството. "Творческа Европа" е единствената програма на ЕС, която е посветена изцяло на културата и на аудиовизуалния сектор.
След като пандемията ограничи до голяма степен възможността на хората на изкуството да представят своите творби, ЕП и Съветът на ЕС се споразумяха за бюджет от 2,5 млрд. евро през декември 2020 г. Депутатите одобриха споразумението на пленарната сесия през май. Членовете на ЕП поставиха акцент и върху приобщаването на хора с увреждания, хора от малцинствата и в неравностойно положение, както и върху подкрепата за жени творци.
"Колапсът на културата в Европа заради Ковид-19 засегна 4 на сто от работещите хора в Европа и над 500 милиарда евро от БВП на ЕС, които са резултат от дейността на културния и развлекателен сектор в ЕС", каза за БТА Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия), председател на комисията по култура и образование в ЕП.
"Пораженията на новия коронавирус върху културната и развлекателна среда бе умножен от големия брой малки и средни предприятия и самонаетите в тези сектори. Микрокомпаниите и самонаетите често не получават социална защита от държавите. И в момента, в който загубят доходите си, губят и социалните си спасителни мрежи", отбеляза Ферхайен. Затова тя подчертава колко е нужна подкрепата за тези представители на сектора.
"Насочена и пряка помощ от националните и европейските средства за възстановяване, както и увеличение на бюджета на програма "Творческа Европа" - това дължим на хората, които държаха бодър духа на милиони европейци по време на локдаун", категорична е Ферхайен.
"Събиране и сближаване на хората, вдъхновение, утеха и споделяне - това са силите на изкуствата и културата и тяхното значение стана очевидно по време на локдауна заради Ковид-19", каза тя. "Въздействието на пандемията върху културния и творческия сектор - жизненоважни за сърцето и душата на Европа, са наистина катастрофални и трябва да направим всичко по силите си, за да помогнем на ангажираните в тях из целия ЕС да стъпят отново на краката си", каза за БТА председателката на комисията по култура и образование в ЕП.
Според евродепутата Андрей Слабаков (Европейски консерватори и реформисти, България), член на комисията на култура и образование в ЕП, артистите трудно се справят с предизвикателствата на пандемията."Неведнъж съм казвал, че културният сектор затвори врати първи и ще отвори последен. Не става въпрос просто за приходи, проблемът е много по-сериозен", каза Слабаков. Той също като Ферхайен подчертава затрудненията пред самоосигуряващите се творци. "По-голямата част от хората в сектора се самоосигуряват, те нямат сигурността, с която повечето други професии разполагат - здравеопазване, пенсионно осигуряване, обезщетение за безработица. Със зали, които работят на 50% от капацитета си, продуцентите не могат да платят на артисти, техници, и прочее. Не на последно място е и притеснението на хората да посещават театри, кина, концерти и всякакъв вид културни събития заради Ковид-19", каза евродепутатът пред БТА.
Евродепутатът Андрей Слабаков (Снимка: BulFoto)
Той приветства опитите да се приложат иновативни решения в този труден период. "Само че този тип решения са откъслечни, а не са систематизирани. Затова и настоявах още от първия месец на пандемията за създаването на общоевропейска дигитална платформа, където артистите да могат да се издържат от авторски и сродни права. Що се отнася до политиката, както винаги главно се говори, без да има конкретни мерки. Разбира се, това варира от държава до държава, но на европейско равнище резултатът според мен е смесен. Голямата победа за нас от миналата година е, че новият бюджет за периода 2021-2027 за култура и образование не беше намален в сравнение с предишните 7 години. Победа, защото първото предложение на Съвета беше точно такова - свиване от порядъка на 20%. Еврокомисията и Съветът не смятат културата за приоритет. Сега твърдят, че бюджетът е по-голям, но това е илюзия. Всъщност през първите години алокациите ще са по-високи, но после ще има рязък спад. Ще виждаме по-малко конкурси за проекти, парите по програмите ще намалеят драстично", каза Слабаков.
Той е категоричен, че е нужно да се действа така, че да се гарантира приоритетната роля на културата. "За това се борим в Европейския парламент, но и тук има пречки. През октомври гласувахме доклада относно Положението на хората на изкуството и възстановяването на сектора на културата в ЕС, в който участвах активно. Там има добри предложения относно защитата на авторските и сходни права, относно предоставянето на повече сигурност при осигуряването на хората в сектора и статута на артистите.
И все пак се настоява само 2% от бюджета за възстановяване да бъде заделен за култура. При все, че секторът допринася за над 4% от приходите в Европа", заяви евродепутатът пред БТА. Той не одобрява препоръките на ЕП, свързани с малцинствата и дискриминацията, които според него нямат място в културата. "Малцинствената принадлежност и сексуалната ориентация нямат значение за творчеството. Обществото продължава да бъде разделяно на групи, които да се мразят едни други, което на мен не ми харесва. Знам, че това е мечтата на политиците, то тя върви не само срещу творческата свобода, но и срещу принципите на демокрацията", каза евродепутатът Слабаков.
Несигурността за бъдещето, възникнала за работещите в областта на културата и творчество, предизвикана от пандемията, не бива да се допуска, категоричен е евродепутатът Асим Адемов (ЕНП, България), който също е член на комисията по култура на ЕП.
"Целта пред ЕС е да се мобилизира пълния потенциал на сектора на културата за преодоляване на социалните последици на кризата от COVID- 19, за борба с изолацията и процеса на дезинтеграция на общностите", каза Адемов за БТА.
"Хората на изкуството са изключително важни за нашите общества, защото спомагат за укрепване на европейското многообразие, чрез тях изграждаме нашата ценностна система, знаем историята си и те влияят на начина ни на живот. Само си представете по времето на локдаун, когато бяхме затворени по домовете си, как щяхме да си прекараме времето, ако нямаше филми, ако нямаше музика, ако нямаше книги, ако го нямаше всичко това, създадено от хората на изкуството", посочи евродепутатът.
Той също подчерта значението на достъпа до адекватна социална закрила - достъп до обезщетение за безработица, пенсии, здравеопазване на хората на изкуството и културата.
"Подкрепям категорично призива в доклада Еврокомисията и държавите- членки да включат културата в националните планове за възстановяване и устойчивост и да заделят поне 2 % от бюджетния пакет на механизма за възстановяване и устойчивост. Държавите- членки са длъжни да подпомогнат този сектор, който се възстановява най-бавно от пандемията и да направят така, че нито един творец, нито един работник в сферата на културата да не бъде изоставен", заяви Адемов.
"Културата е неизменна част от европейската и националната ни идентичност. Тя има силно социално и икономическо измерение. Секторите на културата и творчеството генерират около 4% от БВП на ЕС през 2019 г. и над 7 милиона работни места. Пандемията засегна сектора като цяло с 30% загуба на приходи.
Важно е европейските институции, националните правителства, регионите и творческите сектори да обединим усилия за постигане на две цели - целенасочена подкрепа за културата и мобилизиране на културния и творческия потенциал за икономическото възстановяване на Европа", заяви българският еврокомисар Мария Габриел в Брюксел по време на конференцията на високо равнище "Възстановяване на Европа чрез културата" в началото на декември, в която участва заедно с изтъкнатия френски композитор Жан-Мишел Жар.
"Имаме нужда от креативността и идеите на творческите и културните сектори, за да изпълним със съдържание новите инструменти за подкрепа на сектора. Необходимо е да отключим пълния потенциал на екосистемата на културата и творчеството и да я свържем с другите екосистеми за прилагане на интегриран подход и ефективни решения на обществените предизвикателства. Амбицията ми е да мобилизираме цялата екосистема на културата в подкрепа на нашите таланти и възстановяването на Европа", заключи Мария Габриел.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}