ТАНЦОВ ПЪРФОРМАНС
"Самотни отдалеч" или колко е страшна любовта, ненамерила любов
"Черните рози" на Елин Пелин за първи път "разцъфнаха" на сцена в танцовия спектакъл на Анна Кабакова, който можете да изживеете на 7 февруари, 2 март и 13 април на сцената на Театрална работилница "Сфумато"
Редактор : / 3602 Прочита 2 Коментара
Благовеста Митева и Васил Зелямов в "Самотни отдалеч", танцов спектакъл на Анна Кабакова (Снимка: Виктор Бобчев)
Хореографът и танцьор Анна Кабакова представи чрез езика на танца своя чувствен разказ на импресията "Самотни дървета" от сборника на Елин Пелин "Черни рози", чиято премиера бе на 26 януари.
Можете да гледате нейния първи танцов спектакъл "Самотни отдалеч" на 7 февруари, 2 март и 13 април от 19.00 часа на сцената на Театрална работилница "Сфумато".
"Красиви са двете дървета в разказа на Елин Пелин, красиви, но самотни. Ние се опитваме да разкажем тяхната история през човешките очи. Едно представление за болката, самотата, любовта и танца.
В "Самотни отдалеч" аз си представих дърветата като мъж и жена и какво се случва с тях, когато са самотни. Може да си сам на хълм или в планина, но може да си сам и сред хората. Кръговратът на самотата да търсиш някого, да го намираш, но все нещо да те спира и ти пак да оставаш сам.
Има риск спектакълът да не се разбере, да не се хареса. Но аз съм чиста пред себе се. Искам хората да видят това, което е в мен, а не нещо, което е удобно, лесно, шарено и приятно в рамките на един час", сподели Анна в интервю за Impressio.
Футуристичната сценография на Андреа Попова ни препраща в призрачната, но динамична празнота на съвремието ни, където страст, болка, борба, дълбока чувственост се сблъскват с екзистенциалната самота, пресъздадени в танцов рисунък от Благовеста Митева, Симона Тодорова, София Адамова, Васил Зелямов и Калин Калинов.
Музиката на Милен Апостолов и хореографията на Анна Кабакова ги хвърлят в едно бущуващо, дълбоко, мрачно и красиво море на обреченост, в постоянното търсене на близост и любов, и ненамирането им.
"Самотни отдалеч" е разказ за самотата, която сами си причиняваме. Разказ за времето, когато избираш да си тръгнеш, вместо да се бориш за това, което искаш. В текста дърветата са разделени от природата, поставила ги на различни места, но ние хората си го причиняваме сами".
Заобиколени сме от индивидуалности, на вид сме уж самостоятелни личности, но хората често забравяме, че когато затваряме входната врата, това, което най-вече ни трябва, е целувката на любимия човек. Но не само сега, а всеки път. Дори когато го разберем, упорито отказваме да свалим високите стени, дълбоките ями и "километрите разстояние", с които се заобикаляме.
Звучи така: "Самотни отдалеч, самотни отблизо и пак, и пак, и пак започвам отначало".
Почувствайте "Самотни отдалеч" по кратките лирични поеми в проза "Черни рози" на Елин Пелин на 7 февруари, 2 март и 13 април от 19.00 часа на Основната сцена на Театрална работилница "Сфумато".
Сценография и костюми: Андреа Попова
Режисура и хореография: Анна Кабакова
Композитор: Милен Апостолов
Фотограф: Ралица Каменова
Участват: Благовеста Митева, Васил Зелямов, Калин Калинов, Симона Тодорова, София Адамова
Проект на КредиАрте. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на Културата.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fafish%2Fsamotni-otdalech-ili-kolko-e-strashna-lyubovta-nenamerila-lyubov&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2019%2F02%2F05%2F1653884%2F768x432.jpg%3F_%3D1549370507&description="Самотни отдалеч" или колко е страшна любовта, ненамерила любов', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}