ЗВЕЗДЕН РОЖДЕНИК

По традиция Марин Янев ще отбележи рождения си ден с "Какво да правим с виолончелото?" в Народния театър

Спектакълът от Матей Вишниек на режисьора Николай Поляков ще се играя на 17 февруари на сцена "Апостол Карамитев"

Редактор : Impressio / 16 февруари 2024 / 17:10 1430 Прочита 1 Коментара

Марин Янев в спектакъла "Какво да правим с виолончелото?", режисьор Николай Поляков (Снимка: Божидар Марков/Народен театър "Иван Вазов")

На 17 февруари рожден ден празнува един от доайените в трупата на Народния театър - Марин Янев, изиграл повече от 100 роли на театралната сцена и над 60 в киното.

И тази година по традиция големият български актьор ще отбележи рождения си ден в Народния театър - със спектакъла "Какво да правим с виолончелото?" от Матей Вишниек на режисьора Николай Поляков, сцена "Апостол Карамитев", 19:30 часа.

Анатоли Кръстев, Снежина Петрова, Марин Янев и Валентин Танев в спектакъла "Какво да правим с виолончелото?", режисьор Николай Поляков (Снимка: Божидар Марков/Народен театър "Иван Вазов")

През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво - може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката.

После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен.

Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.

За спектакъла "Какво да правим с виолончелото?" режисьорът Николай Поляков казва:

"Чакането. Свещената тема на абсурдната драма.

Още

Големият български музикант проф. Анатоли Кръстев свири на живо в "Какво да правим с виолончелото?" в Народния театър

Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази: раждане, чакане, смърт. Чакането, в неговите безкрайни варианти - работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) - винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично. Това е просто сблъсъкът ни с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.

Може би най-смислената еманация на чакането, все пак, е изкуството. Може би. Но то пък, като привилегия само на избрани, неизбежно ражда подсъзнателната ненавист на чакащото мнозинство.

Конфликтът е нерешим, обаче понякога е забавен.

Приятна среща с Матей Вишниек и неговата версия на чакането."

Марин Янев, Снежина Петрова и Валентин Танев в спектакъла "Какво да правим с виолончелото?", режисьор Николай Поляков (Снимка: Божидар Марков/Народен театър "Иван Вазов")

Марин Янев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски.

Още

Явор Гърдев и неговият "Крал Лир" - 18 години по-късно

Присъединява се към трупата на Народния театър през 1985 г., когато изиграва ролята на Дон Жуан в спектакъла "Дон Жуан или Каменният гост" на режисьора Младен Киселов. През следващите години създава незабравими образи на първата ни сцена, сред които: Бубнов в "На дъното" по Максим Горки, Проф. Сантана в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, Пратеник от Коринт в "Едип цар" от Софокъл, Художник в "Макбед" от Йожен Йонеско, Спиридон в "Почивен ден" от Камен Донев, Ла Фар в "Крал Лир" от Шекспир, Оливарес в "Осъдени души" по Димитър Димов, Анучкин в "Женитба" от Николай В. Гогол, Учителят в "Крадецът на праскови" по Емилиян Станев, Майстор Добри в "Майстори" от Рачо Стоянов, Бабина душица в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Вукол Потехин в "Чаровно лято с неизбежните му там неприятности" от Максим Горки и много други.

Марин Янев, Анатоли Кръстев и Валентин Танев в спектакъла "Какво да правим с виолончелото?", режисьор Николай Поляков (Снимка: Божидар Марков/Народен театър "Иван Вазов")

Марин Янев е отличен с редица престижни, сред които ИКАР 2020 за Изключителен принос към българския театър, Аскеер 1998 за поддържаща роля за Господа в "Църква за вълци", Почетен знак "Златен век" и редица други.

Още