Големият български музикант проф. Анатоли Кръстев свири на живо в "Какво да правим с виолончелото?" в Народния театър

Големият български музикант проф. Анатоли Кръстев участва и свири на живо в "Какво да правим с виолончелото?", научи БТА от трупата на Народния театър. Премиерата на спектакъла е на 2 октомври, на камерната сцена "Апостол Карамитев".

проф. Анатоли Кръстев (Снимка: БНР)

През мрачен дъждовен ден в чакалнята на една гара Мъжът с вестника (Валентин Танев), Старецът с бастуна (Марин Янев) и Дамата с воала (Снежина Петрова) чакат неизвестно какво - може би е влак, който вече са чакали неколкократно и той все не идва, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също, и кой всъщност му плаща.

Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне - в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен за тях, разказва драматургът Светлана Панчева. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото? Проблемът с човека е решен, но остава проблемът с предмета.

Валентин Танев (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

"Какво да правим с виолончелото" е втората пиеса на румънския драматург и писател Матей Вишниек, който отдавна живее и работи във Франция, поставена на сцената на Народния театър. Преди няколко години Ивайло Христов направи "Търси се стар клоун" с участието на Марин Янев, Илия Добрев и Стефан Мавродиев.

Предстоящата премиера е под режисурата на Николай Поляков. Сценографията и костюмите са на Марина Райчинова. Преводът е на Огнян Стамболиев.

"Не са малко мъдреците, които подреждат човешкия живот в три фази - раждане, чакане, смърт, казва Николай Поляков. Чакането, в неговите безкрайни варианти - работа, бездействие, бягане на дълги, къси разстояния или на място, пътуване или мечта за пътешествия, здраве или болест, в уюта на природата или в затворено пространство (понякога с решетки) - винаги достига финалната си точка. И това не е нито песимистично, нито оптимистично". Това според Поляков е просто сблъсъкът с времето, което тече неумолимо, без да се съобразява с нашето одобрение или недоволство.

Марин Янев (Снимка: Народен театър)

"Желанието ми да живея като свободен човек, това е моето послание, казва авторът Матей Вишниек. Опитах се да не бъда манипулиран от утопии или контраутопии, както и от идеите на комунизма или от съблазните на консумативното общество".

"Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най-вече противоречията на човешката природа и начина, по който могат да се преодолеят, допълва Вишниек. Пиша, за да премина собствените си граници, да ги преодолея, да открия какво точно е скрито в моя мозък и в моята душа".

Снежина Петрова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

Цялата програма и подробности за спектаклите може да се видят на официалната интернет страница на Народния театър ТУК, както и във Фейсбук .