ИЗКУСТВО ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА
Най-доброто от 2020: Топ 10 на арт инсталациите, които направиха годината като никоя друга
Изминалите 12 месеца бяха белязани от арт проекти, които отразиха извънредните световни събития и не само
Редактор : / 8062 Прочита 1 Коментара
Флоралният дизайнер Луис Милър намери свой уникален начин да благодари на здравните работници (Снимка: Getty Images)
Малко е да кажем, че 2020-а беше една година като никоя друга. Световните събития - от КОВИД-19 до протестите на Black Lives Matter, промениха обичайния живот по целия свят.
Пандемията измени и начина, по който виждахме и възприемахме изкуството. Продължителното затваряне на музеите и галериите принуди художниците и творците да търсят нови и иновативни средства да ни покажат посланията си, особено тези, които създават арт инсталации.
Много от тях предпочетоха да се съсредоточат върху случващото се в света и смело използваха изкуството си, за да подчертаят социалните проблеми и дебати. Други показаха уменията си, за да благодарят на смелите здравни работници, които излагат живота си на опасност по време на пандемията.
И така, докато изкуството беше съсредоточено върху световните изпитания, се родиха невероятни арт инсталации, които оживяха, давайки на хората почивка от разединението и депресиращата реалност. От интерактивни проекти в пустинята до подводни скулптури в Големия бариерен риф, тези инсталации отразиха интересната гледна точка на съвременния творец.
Със сигурност това е много малка част от художествените проекти по света, но решихме да подберем 10, които обогатиха тази необичайна година. Няма да пропуснем и България:
"Моята жена мрази, когато работя от дома" на Банкси
Снимка: Официален профил в Инстаграм
Заключването и престоят вкъщи не направи легендарния уличен художник Банкси по-малко продуктивен. Той успя да намери място точно в собствения си дом, за да създаде инсталация, която илюстрира как целият свят леко се побърква. В този арт-обект, посветен на самоизолацията, със заглавие "Моята жена мрази, когато работя от дома", любимите му плъхове се развихрят и опустошават банята.
От отбелязването на дните под карантина до използването на тоалетната хартия, тези плъхове са олицетворение на всички нас. Публикувайки това, Банкси за пореден път показа как умее да използва хумора и иронията, за да илюстрира извънредна ситуация. Това не бе единственият артистичен принос на Банкси, свързан с КОВИД-19. Той нарисува и произведение на изкуството за местна болница, неговите плъхове превзеха вагон на метро с предупреждение да носим маските си и да дезинфекцираме ръцете си, а наскоро в родния му град Бристол се появи ново графити с главен герой кихаща пенсионерка, което той озаглави "Апчих". На стенното изображение фигурира възрастна жена, която киха толкова силно, че "поваля" намиращите се наблизо сгради.
Снимка: Официален профил в Инстаграм
Снимка: Официален профил в Инстаграм
"Знамената на Джордж Флойд" от Джами Холмс
Убийството на Джордж Флойд от полицаи в Минеаполис предизвика възмущение и протести по целия свят. Много творци използваха уменията си, за да покажат, че случилото се с Флойд няма да бъде забравено. Един от тях бе и Джами Холмс. Художникът организира самолети, които летяха над пет големи американски града, носейки знамена с последните думи на Флойд. Отразявайки думите му пред обществеността, Холмс ни кара да се замислим какво можем да направим, за да гарантираме, че това няма да продължи да се случва.
"Надявам се, че хората ще си припомнят силата, която можем да имаме, за да бъдем чути, и че обединяването зад единно послание е ключово за истинската промяна", коментира Холмс. "Подобно на безброй мълчаливи и уплашени млади чернокожи мъже, аз съм бил също жертва на полицейски нарушения в редица случаи през живота си. Нашите майки ни погребват твърде рано. Годеницата ми не бива да се притеснява всеки път, когато излизам от вкъщи. Да, нося пистолет, господин офицер. Нося го, за да се предпазя от вас с всички необходими средства. Все някога ще разберете, че не можете да ни убиете всички", каза той.
"Възстановяване на паметника" от Дъстин Клейн
След смъртта на Джордж Флойд и Бреона Тейлър в Америка започнаха масови протести в подкрепа на движението Black Lives Matter. В много градове старите паметници на Конфедерацията бяха вандалски разрушени или свалени от законодателната власт. В Ричмънд, Вирджиния, последният останал от тях бе паметникът на генерал Робърт Едуард Лий. И докато градът се чудеше какви мерки да предприеме, визуалният артист Дъстин Клейн реши в продължение на няколко месеца да прожектира върху паметника изображения на чернокожи жертви на полицейско насилие, като по този начин трансформира значението на статуята.
Лицата на жертвите привлякоха хората на това място, за да скърбят и да говорят по-между си. По-късно Клейн разшири проекта, за да включи и образите на важни за историята на САЩ чернокожи граждани, като Фредерик Дъглас и Хариет Тъбман - начин да признае големия им принос във времето. Проектът на Клейн показа, че често най-доброто изкуство може да бъде спонтанно, предизвикано от важните за хората неща.
"Огъващата се дъга" на Джанет Екелман
Американската художничка Джанет Екелман е известна със своите мащабни инсталации, в които използва канап и светлина. Работата й в Сейнт Питърсбърг, Флорида, не прави изключение. Надиплена и носеща се като вълни от вятъра, инсталацията "Огъващата се дъга" в Pier Park е с височина близо 22 метра и ширина 130 метра. Тя изглежда още по-вълшебна през нощта, когато е осветена.
Визуалният ефект на инсталацията е впечатляващ сам по себе си, но работата придобива ново значение за Екелман, когато тя открива, че се намира в район, който е бил важен по време на Движението за граждански права в Съединените щати. Хората започнаха да се събират там на мирен протест срещу сегрегацията в общинските плувни басейни, която продължава на местно ниво, дори след като бе призната за противоконституционна. След като научава това, Екелман решава да й даде името "Огъващата се дъга", вдъхновена от цитат на Мартин Лутър Кинг- младши: "Дъгата на моралната вселена е дълга, но се навежда за справедливостта".
"Светкавица от цветя" на Луис Милър
По време на пандемията, обществеността потърси всякакви начини, за да изрази своята съпричастност към фронтовите здравни работници. Флоралният дизайнер Луис Милър намери свой уникален начин да им благодари, като постави своите инсталации "Светкавица от цветя" на стратегически места в Ню Йорк. Една от спирките беше Нюйоркска-Презвитерианска болница, където розите, лилиите и черешовите цветове бяха поставени в богато украсена подредба.
След като болничната охрана помоли екипа на Милър да премахне цветята, те бяха раздадени на медицинските сестри, лекари и здравни работници. Положителната реакция, която предизвикаха, доказа, че дори и най-простите жестове могат да бъдат най-силни.
"Кораловата оранжерия" на Джейсън де Кайрес Тейлър
Създателят на първия подводен музей в света Джейсън де Кайрес Тейлър никога не разочарова със своите подводни скулптури и последната му инсталация в Големия бариерен риф в Австралия е впечатляваща. След години на планиране и инсталиране, Тейлър не позволи на пандемията да му попречи - той успя да отвори този нов подводен парк по график.
Тейлър замисля "Коралова оранжерия" в работа с местната общност и включва младежи от лаборатория за изследване на океана. Инсталацията се превърна в прекрасен изкуствен риф за морски живот.
"Една от най-важните цели беше младите хора да бъдат вдъхновени от морската наука и очаровани от нея", каза Тейлър. "Аз искам да има активен интерес към съхраняването на рифа, за да бъде изследван по забавен и динамичен начин. Една от големите цели беше, да бъде не само пространство за изкуство и култура, но и да се използва като портал или отправна точка за изследване на Големия бариерен риф."
"Освобождаване" на Кейт Макгуайър
Централно място в творческата практика на скулптора Кейт Макгуайър заемат необичайните материали. Нейната инсталация "Освобождаване" е добър пример за това как творческото повторно използване на материали може да доведе до поразителни резултати. Живеещата в Лондон художничка използва около 10 000 гълъбови пера, за да създаде експлозия, която уж се "стича" от библиотека.
Чрез внимателно сортиране на събраните от нея пера, Макгуайър успява да създаде тази динамична крива, изпълнена с абстрактни форми. Резултатът е едновременно хипнотизиращ, но и някак стряскащ за зрителите, след като разберат какъв е материалът. Тази двойна реакция е нещо, което художничката умишлено търси, за да покаже на обществеността как необичайните неща могат да бъдат превърнати в нещо естетически приятно и красиво.
"На гарвана и ураганите..." от Петрит Халилай
Косовският визуален художник Петрит Халилай показа впечатляваща сцена с инсталацията си, поетично озаглавена "На гарвана и ураганите, които от непознати места връщат миризмите на влюбени хора", в Кристалния дворец в Мадрид при отварянето му след изолацията.
Вдъхновен от брачните ритуали на невръстните птици, той изпълни пространството с огромни цветя.
Цветята са направени в сътрудничество с партньора в живота на Халилай - Алваро Урбано, и всъщност цялата инсталация е предназначена да бъде празник на любовта. Показвайки открито любовта си, двамата търсят по-широк диалог за приемането и идентичността на хората с различна сексуална ориентация.
Desert X AlUla
В началото на 2020 г., преди по-голямата част от света да бъде затворена, 14 художници пътуват до пустинята на Саудитска Арабия, за да създадат свой собствен оазис на изкуството. Новаторската за Саудитска Арабия Desert X AlUla е с разнообразен състав от млади артисти, включващ много жени. Всеки художник от групата използва пустинята като свое платно.
Много от тях създадоха интерактивни обекти, които приканваха посетителите да се занимават с изкуство. От инсталации, на които можеха да се люлеят, до изкуствени локви, в които трябваше да скочат.
Някои, като Ел Сийд пък се вдъхновиха директно от района. Неговата работа "Мираж" се основава на любовна история от 7-и век, популярна в областта.
"Реших да създам творба, която да се слее с пустинята. Джамил и Бутейна никога не са могли да бъдат заедно. Това също е мираж. Любовта е универсална. Обединява всички нас", казва Ел Сийд за творбата си.
"Азимут" от Арно Лапиер
Вдъхновен от вечно красивата и впечатляваща Венеция, дизайнерът Арно Лапиер създава запомняща се инсталация. Използвайки стратегически разположени огледала, които се въртят, "Азимут" на Лапиер отразява наопаки фрагменти от околността. Всяко огледало съдържа неочакван детайл от историческата архитектура на Венеция, което позволява на зрителите да ги видят по нов начин.
За съжаление, тази инсталация беше премахната заради пандемията, но силата на излъчването й може да се види на снимките и видеоклиповете.
"Един човек" на Венелин Шурелов
Високотехнологичната интерактивна инсталация, озаглавена "Един човек", беше открита официално на 6 ноември на мястото на бившия мавзолей в градската градина на Народния театър в София и ще остане там до края на 2021 г.
Инсталацията е сложно технологично съоръжение със строго определени функции. Визуално обектът е 13 метра висока антропоморфна фигура, изградена от модулна стоманена конструкция и двустранни LED дисплеи. Динамичното съдържание се подава към екраните, което се генерира от компютърен алгоритъм.
"Един човек" може да бъде всичко, но и нищо. Него го има, но и го няма. Той не е фиксиран обект, като съдържание и образ, той е постоянно изменчив. Тази изменчивост изцяло зависи от нашето социално поведение и доколко ние включваме и него в общия социален организъм и система.
Много е любопитно като постановка за едно художествено произведение - да бъде мислено като нещо извън контрола на автора, зависимо от фактори, които са непредсказуеми. Тоест, елементът случайност, непредвидимост, спонтанност е част от неговата природа и характер.
В случая авторът стои като организатор, който подава рамка и параметри. Произведението се отделя от него, еманципира се и заживява собствен живот. Той може да бъде прелюбопитен, вълнуващ, но и банален и безличен", каза в интервю за Impressio неговият създател доц. д-р Венелин Шурéлов.
"Erewhelse" на Ив Тошайн
Австрийската художничка Ив Тошайн, родена в България, показа през октомври три монументални знамена-гилотини между колоните на фасада на сграда, проектирана от арх. Овчаров в София.
Един километър вериги с висящи гилотини се превърнаха в два национални флага (България и Австрия) и едно знаме на Обединена Европа. Веригите и гилотините, символ на революцията, са художествена провокация от авторката в отговор на глобалната криза Ковид-19, която постави под въпрос издигането и събарянето на всевъзможни национални, политически и психологически граници в световен мащаб.
"Какви ще са трайните последици от пандемията? Има ли риск заплахата от коронавирус да доведе не само до глобална икономическа криза, но и да се окаже сериозна опасност за демокрацията, свободата на словото и печата, както и да повлияе на европейската и международната солидарност? Защото в екстремни ситуации дисбалансът между обществото и властта се оказва огромен.
СЕГА с помощта на изкуството е критично да се изследват нововъзникналите процеси и да се задават отворени въпроси. Трябва да създадем нужните условия за културно-политическа ангажираност и отворен политически дебат. Трябва да се ангажираме и да се борим за това СЕГА", коментира авторката последния си проект.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}