НА ТЕАТЪР.СЛЕД КАРАНТИНАТА

Театър Българска армия се завръща с "Да разлаем кучетата" и "Кафе с претенция"

Представленията са на Голяма сцена и на сцената на София Тех парк

Редактор : Impressio / 5 юни 2020 / 09:38 1170 Прочита 0 Коментара

Сцена от "Да разлаем кучетата", реж. Иван Урумов (Театър Български армия)

Театър Българска армия кани отново своите зрители след карантината.

На 9 юни (четвъртък) от 19.00 ч. те започват с "ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА" на Голяма сцена. Представления ще има и на сцената на София Тех парк.

Автор: Емил Атанасов, Режисьор: Иван Урумов, Сценография и костюми: Нина Пашова, Музика: Дони - Добрин Векилов

Участват: Васил Михайлов, Иван Налбантов, Стефка Янорова, Георги Кадурин, Веселин Анчев, Милен Миланов, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Гергана Данданова, Асен Кобиларов, Мирослав Пашов, Борислав Стоилов

За спектакъла:

"Световна глобализация или национална идентичност?" - това е въпросът!

Все по-често тези основни за човека и обществото фактори застават на две срещуположни, враждуващи страни. Хората и обществата в съвременния свят, като че ли изпадат в заблудата, че за да живеем заедно в едно "голямо село" трябва задължително и априори да изповядваме едни и същи ценности, вери, морални догми и да имаме едва ли не една и съща представа за това как да съществуваме. Това означава тотално да се унифицираме и обезличим, което ми се струва твърде опасна и позната идеология. И още по-страшното е, че това не се налага от някъде високо, от някой голям и силен, а започва да става един вид по вътрешно убеждение, като някакъв естествен подбор.

А в своята същност, човекът е създаден да бъде различен и уникален. И обществата по своя национален, религиозен, както и по-какъвто и да било друг обединяващ ги признак, всъщност са създадени да бъдат различни. И именно всички тези различия ни правят индивидуални, уникални и точно за това ценни и нужни едни другиму.

Сцена от "Да разлаем кучетата", реж. Иван Урумов (Театър Български армия)

Ето защо, всеки със своята неповторима идентичност може да бъде ценен и ценен в това глобално село, в което цветното и пъстрото, а не сивото и скучното правят съществуването ни богато и красиво. Значи, вероятно смисълът е да се учим и обогатяваме взаимно, а не да се конфронтираме и делим заради това че сме различни. Следователно, въпросът не е: "... или ...", а е световна глобализация и национална идентичност - заедно и поотделно.

Приятно гледане! Иван Урумов

Първата постановка, която можете да видите на сцената на София Тех парк на 6 юни от 20 часа е "Кафе с претенция". Автор: Георги Марков, Постановка: Иван Урумов, Сценография и костюми: Нина Пашова, Музика: Дони - Добрин Векилов, Участват: Иван Радоев, Моньо Монев, Юлиан Вергов

"КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ" не е първоначалното заглавие на Георги Марков. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като "Ние котараците" - заглавие, под което е и първата постановка на пиесата в театър "Трудов фронт", с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 година в сп. "Театрална библиотека", пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието "КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ".

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена "свалка" на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата, виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения - кафето на "Кристал", "Прага", "Астория" ... са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит.

Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи... В крайна сметка немалка част от "критиката" гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години "КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ" се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.