ТРАДИЦИИ И НАСТОЯЩЕ
Операта в Париж няма да сваля постановки. Но и балетът не е музей на XIX век
Балетът има пряка връзка с публиката. И тя може да се види през него
Автор : / 3135 Прочита 16 Коментара
По време на репетиция на Staatsballett Berlin на "Лебедово езеро", Кло Гомес е вдясно. (Снимка: Staatsballett Berlin)
През есента на 2020 г. служители на Парижката опера излязоха с манифест за проблеми с расизма и расовото многообразие в институцията.
Преди около две седмици в. "Монд" публикува объркваща статия, в която се твърди, че Операта в Париж готви "големи промени", подсказвайки, че най-вероятно ще бъдат свалени от репертоара "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и "Баядерка" заради това, че утвърждавали "бялото превъзходство". И в трите постановки хореографиите са дело на покойния балетист Рудолф Нуреев.
Два дни след това, в официално изявление на Операта, тази информация напълно се опровергава - постановки от репертоара няма да бъдат сваляни. Но новият ѝ директор Александър Нееф, още след манифеста на цветнокожите служители през есента, изглежда е убеден в необходимостта от промени. Промени, които няма да нарушат ничия хармония. Дори и тази на хореографите.
L’Opéra de Paris souhaite clarifier un passage de l’article @lemonde_M et rassurer ses spectateurs : il n’a jamais été question de supprimer les œuvres de Noureev du répertoire.
— Opéra de Paris (@operadeparis) December 28, 2020
Il s’agit d’une juxtaposition malencontreuse.
1/2
Самият директор Нееф приветства смелостта на колектива и отбелязва, че въпросът не е само в това дали нещо е модно или не. Според него "Ако искате да бъдете част от обществото, не можете да откажете да се развивате"(вижте още тук). И е прав.
Манифестът на служителите на Операта, който предизвика дебати във Франция и не само, настоява за премахване на техниката blackface. Тя е почти премахната от повечето балетни театри, но все още се използва в Болшой и балета на Мариинския театър. В манифеста се изисква да се вземат под внимание цветът на чоропогащите и палците, така че те да съответстват на цвета на кожата. Това са въпроси, повдигнати понастоящем в много европейски балетни театри.
Руслан Скворцов и Мария Александрова и балета на Болшой театър в "Лебедово езеро" в Royal Opera House, Лондон, февруари, 2013 г. (Снимка: Getty Images)
Цветнокожата балерина Мисти Коупланд, считана за революционер в световния балет, преди около година обвини Болшой театър заради използването на техниката на гримиране "блекфейс". В отговор институцията нарече оплакването ѝ: "Абсурд".
Много ясно разбирам какво дразни консерваторите и "борещите се" със "заразата" на западната политкоректност в културата. Те обаче схващат балета като изкуство-музей. За тях то е застинало в историята традиционно изкуство, което за нищо на света не може и не би трябвало да се променя.
Това обаче не е така. Защото светът, погледът към историята, науката и миналото се променят. И в това число няма как да останем в колониалните истини от времето, когато исторически са създадени тези постановки.
Германецът Александър Нийф ще оглави Парижката опера през 2021 година
Да, колониалната политика е обидна. И тя може да бъде елегантно избегната, съвсем не чрез сваляне на постановки. Днес вече не живеем в колониално общество и репертоара се показва не само на публика от белия елит на Франция и Великобритания, докато цветнокожите са роби надалеч. Светът е друг. Изкуството също. И всеки хореограф има право да има собствен творчески отговор на обществото, в което се намираме. И е задължен да го има, за да може изкуството да предизвиква емоции и комуникация.
Светогледът на XIX век формира голяма част от класическия балетен репертоар. В голямата си част тези балетни произведения изобилстват от национални и расови стереотипи, включително ориентализмът в "Баядерка", "Корсар" и "Шехерезада", вариациите на танците на китайския "Чай" и арабското "Кафе" в "Лешникотрошачката" и характерът на мароканеца в "Петрушка", първоначално играна с blackface.
В края на 2020 г. първата цветнокожа балерина в трупата на Staatsballett Berlin Кло Лопес Гомес сподели, че играейки един от лебедите в "Лебедово езеро", по време на репетиции, е карана да изсветлява максимално с грим цвета на кожата си и многократно ѝ е повтаряно, че не се вписва с цвета на кожата си. Кло Лопес Гомес е френска гражданка и е част от берлинския балет от 2018 г. Тя споделя в едно от интервютата си в "Гардиън", че многократно е "осъждана", че не носи достатъчно бял грим и заради това "не може да се слее" с другите лебеди. Докато представят "Баядерка" ѝ е отказано да слага бял воал с коментара: "Това е така, защото ти си черна."
Във Великобритания, страна с тежко колониално минало, тези въпроси вече бяха преразгледани през последните години. В това има логика е тя е единствената стъпка към възможно преосмисляне на постколониалното съзнание и отърсването на стереотипи от XIX век и назад.
Изключително трудно е да се избяга от стереотипа в т.нар. традиционни балети, в които и хореографията трябва да бъде преосмислена, така че тя да не е обидна и засягаща разнообразни слоеве от обществото (британското, френското и т.н.).
Тъй като възгледите на обществото се променят, балетът трябва да се адаптира към тях. Всичко се случва бавно в това усвояване - но балетите не могат да се движат с остаряла динамика и мощност от друг век. Не е нужно много, за да се премахне една обида, която не е била обида в друга историческа епоха и е взета за "природна" нормалност - едни са господари, други са роби.
Днес има много консервативни традиционалисти, които смятат, че промяната с каквото и да е, е богохулство. Но премахването на "blackface" в "Баядерка" не разрушава балета. То просто може да създаде отново доверие към него.
Ако се разходим в Париж, Лондон, Берлин или Ню Йорк - какво виждаме? Какви са лицата на хората по улиците, по културните събития? Всякакви. Изкуството се прави от тези граждани на света, а не от замръзнали фигури назад във вековете. Известната фраза на Оскар Уайлд, че животът имитира изкуството много повече отколкото изкуството имитира живота би задействала своя смисъл и в тук зададения казус. Днешното общество е светско, секуларизирано и то няма как да е подвластно на расови и евгенически теории, които да го движат в социално-икономическото развитие или културното такова.
Режимът на съществуване днес е друг. Тук в България е трудно да се превключи на него, защото хората не са имали голям досег с Другия. За нашата "затворена" култура "чуженецът" винаги ще е свързан със заплаха - той може да е турчин, черен, непознат, идващ от далеч, неясен. Ние се чувстваме застрашени от него.
Човечеството наистина може да се опита да се види през изкуството на балета. И това е най-естествено. И мисля, че балетът е проводник за вдъхновение в тази посока, защото той има пряка връзка с публиката. Усещането е различно от посещение на музей, защото той е до голяма степен настояще изкуство, действителен, истински физически акт, между балетистите и публиката. И в това е магията му.
Автор: Юлия Владимирова
Мартина Префетто – новият лебед на Старозагорския балет
Най-старият балетен конкурс в света - Варненският, тази година няма да се състои
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}