Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Операта в Париж няма да сваля постановки. Но и балетът не е музей на XIX век

ТРАДИЦИИ И НАСТОЯЩЕ

Операта в Париж няма да сваля постановки. Но и балетът не е музей на XIX век

Балетът има пряка връзка с публиката. И тя може да се види през него

По време на репетиция на Staatsballett Berlin на "Лебедово езеро", Кло Гомес е вдясно. (Снимка: Staatsballett Berlin)

През есента на 2020 г. служители на Парижката опера излязоха с манифест за проблеми с расизма и расовото многообразие в институцията.

Преди около две седмици в. "Монд" публикува объркваща статия, в която се твърди, че Операта в Париж готви "големи промени", подсказвайки, че най-вероятно ще бъдат свалени от репертоара "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро" и "Баядерка" заради това, че утвърждавали "бялото превъзходство". И в трите постановки хореографиите са дело на покойния балетист Рудолф Нуреев.

Два дни след това, в официално изявление на Операта, тази информация напълно се опровергава - постановки от репертоара няма да бъдат сваляни. Но новият ѝ директор Александър Нееф, още след манифеста на цветнокожите служители през есента, изглежда е убеден в необходимостта от промени. Промени, които няма да нарушат ничия хармония. Дори и тази на хореографите.

Самият директор Нееф приветства смелостта на колектива и отбелязва, че въпросът не е само в това дали нещо е модно или не. Според него "Ако искате да бъдете част от обществото, не можете да откажете да се развивате"(вижте още тук). И е прав.

Още

Примабалерината Мария Кичевска от Скопие гостува в "Лебедово езеро" и "Лешникотрошачката" във Варна

Примабалерината Мария Кичевска от Скопие гостува в "Лебедово езеро" и "Лешникотрошачката" във Варна

Манифестът на служителите на Операта, който предизвика дебати във Франция и не само, настоява за премахване на техниката blackface. Тя е почти премахната от повечето балетни театри, но все още се използва в Болшой и балета на Мариинския театър. В манифеста се изисква да се вземат под внимание цветът на чоропогащите и палците, така че те да съответстват на цвета на кожата. Това са въпроси, повдигнати понастоящем в много европейски балетни театри.

Руслан Скворцов и Мария Александрова и балета на Болшой театър в "Лебедово езеро" в Royal Opera House, Лондон, февруари, 2013 г. (Снимка: Getty Images)

Цветнокожата балерина Мисти Коупланд, считана за революционер в световния балет, преди около година обвини Болшой театър заради използването на техниката на гримиране "блекфейс". В отговор институцията нарече оплакването ѝ: "Абсурд".

Много ясно разбирам какво дразни консерваторите и "борещите се" със "заразата" на западната политкоректност в културата. Те обаче схващат балета като изкуство-музей. За тях то е застинало в историята традиционно изкуство, което за нищо на света не може и не би трябвало да се променя.

Това обаче не е така. Защото светът, погледът към историята, науката и миналото се променят. И в това число няма как да останем в колониалните истини от времето, когато исторически са създадени тези постановки.

Още

Германецът Александър Нийф ще оглави Парижката опера през 2021 година

Германецът Александър Нийф ще оглави Парижката опера през 2021 година

Да, колониалната политика е обидна. И тя може да бъде елегантно избегната, съвсем не чрез сваляне на постановки. Днес вече не живеем в колониално общество и репертоара се показва не само на публика от белия елит на Франция и Великобритания, докато цветнокожите са роби надалеч. Светът е друг. Изкуството също. И всеки хореограф има право да има собствен творчески отговор на обществото, в което се намираме. И е задължен да го има, за да може изкуството да предизвиква емоции и комуникация.

Embed from Getty Images

Светогледът на XIX век формира голяма част от класическия балетен репертоар. В голямата си част тези балетни произведения изобилстват от национални и расови стереотипи, включително ориентализмът в "Баядерка", "Корсар" и "Шехерезада", вариациите на танците на китайския "Чай" и арабското "Кафе" в "Лешникотрошачката" и характерът на мароканеца в "Петрушка", първоначално играна с blackface.

В края на 2020 г. първата цветнокожа балерина в трупата на Staatsballett Berlin Кло Лопес Гомес сподели, че играейки един от лебедите в "Лебедово езеро", по време на репетиции, е карана да изсветлява максимално с грим цвета на кожата си и многократно ѝ е повтаряно, че не се вписва с цвета на кожата си. Кло Лопес Гомес е френска гражданка и е част от берлинския балет от 2018 г. Тя споделя в едно от интервютата си в "Гардиън", че многократно е "осъждана", че не носи достатъчно бял грим и заради това "не може да се слее" с другите лебеди. Докато представят "Баядерка" ѝ е отказано да слага бял воал с коментара: "Това е така, защото ти си черна."

Embed from Getty Images

Във Великобритания, страна с тежко колониално минало, тези въпроси вече бяха преразгледани през последните години. В това има логика е тя е единствената стъпка към възможно преосмисляне на постколониалното съзнание и отърсването на стереотипи от XIX век и назад.

Изключително трудно е да се избяга от стереотипа в т.нар. традиционни балети, в които и хореографията трябва да бъде преосмислена, така че тя да не е обидна и засягаща разнообразни слоеве от обществото (британското, френското и т.н.).

Още

Парижката опера ще чества 350-ата си годишнина

Парижката опера ще чества 350-ата си годишнина

Тъй като възгледите на обществото се променят, балетът трябва да се адаптира към тях. Всичко се случва бавно в това усвояване - но балетите не могат да се движат с остаряла динамика и мощност от друг век. Не е нужно много, за да се премахне една обида, която не е била обида в друга историческа епоха и е взета за "природна" нормалност - едни са господари, други са роби. 

Днес има много консервативни традиционалисти, които смятат, че промяната с каквото и да е, е богохулство. Но премахването на "blackface" в "Баядерка" не разрушава балета. То просто може да създаде отново доверие към него.

Ако се разходим в Париж, Лондон, Берлин или Ню Йорк - какво виждаме? Какви са лицата на хората по улиците, по културните събития? Всякакви. Изкуството се прави от тези граждани на света, а не от замръзнали фигури назад във вековете. Известната фраза на Оскар Уайлд, че животът имитира изкуството много повече отколкото изкуството имитира живота би задействала своя смисъл и в тук зададения казус. Днешното общество е светско, секуларизирано и то няма как да е подвластно на расови и евгенически теории, които да го движат в социално-икономическото развитие или културното такова. 

Режимът на съществуване днес е друг. Тук в България е трудно да се превключи на него, защото хората не са имали голям досег с Другия. За нашата "затворена" култура "чуженецът" винаги ще е свързан със заплаха - той може да е турчин, черен, непознат, идващ от далеч, неясен. Ние се чувстваме застрашени от него. 

Човечеството наистина може да се опита да се види през изкуството на балета. И това е най-естествено. И мисля, че балетът е проводник за вдъхновение в тази посока, защото той има пряка връзка с публиката. Усещането е различно от посещение на музей, защото той е до голяма степен настояще изкуство, действителен, истински физически акт, между балетистите и публиката. И в това е магията му.

Автор: Юлия Владимирова

Още

Мартина Префетто – новият лебед на Старозагорския балет

Мартина Префетто – новият лебед на Старозагорския балет

Още

С "Янините девет братя" се  открива юбилей – 130 години от създаването на Софийската опера и балет

С "Янините девет братя" се открива юбилей – 130 години от създаването на Софийската опера и балет

Още

За първи път Софийската опера и балет със спектакли на малкия екран

За първи път Софийската опера и балет със спектакли на малкия екран

Още

Най-старият балетен конкурс в света - Варненският, тази година няма да се състои

Най-старият балетен конкурс в света - Варненският, тази година няма да се състои

Коментирай 16

Календар

Препоръчваме ви

Операта посреща есента с "Клетниците" и "Баща ми бояджията"

Днес, на 24 и 25 септември можете да гледате "Клетниците", а на 27 и 28 септември "Баща ми бояджията"

ONE DANCE WEEK 2021: Танцът като революция

На 15 октомври френският хореограф Оливие Дюбоа ще представи в Пловдив движението и ритъма на Египетската революция с новия си спектакъл ИТМАРАГ

Публиката в любовен транс от магичния танцов спектакъл "Помниш ли Когато..."

Фондация "Стоян Камбарев" продължава да сбъдва мечти

Мария Калас доведе по едно и също време в Атина Моника Белучи и Марина Абрамович

И Белучи, и Абрамович, представят в Атина спектакли, вдъхновени от живота на оперната прима

Снежина Петрова е "Една българка" в премиерния моноспектакъл по Иван Вазов

Гледаме го на 21, 27 и 28 октомври от 19.00 часа в Театър Азарян