Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

НДК - сърцето на София (ВИДЕО)

КУЛТУРНИТЕ СРЕДИЩА НА БЪЛГАРИЯ

НДК - сърцето на София (ВИДЕО)

Минало, настояще и бъдеще - с пулса на времето

Когато човек живее в един забързан и пренаселен град, не му остава много време да разглежда улиците, сградите, и да размишлява за историята им. Някои сгради, обаче, сами припомнят за себе си, защото се набиват на очи. Покрай Нова година в Националния дворец на културата са влезли за някакво събитие хиляди хора. Вътре властва особена атмосфера, някак различна от тази на града отвън... Това е и поводът да се запитаме, какво се случва в тази сграда, съградена на границата между соца и "прехода", и "попила" в себе си духа на две епохи?

Още

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Липсват данни да е имало разследване за смъртта й

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Няма данни за разследване на смъртта й

Националният дворец на културата, известен с краткото име НДК, е построен само за 3 години - през периода 1978-1981 г. Идеята за него е посветена на тържественото честване на 1300-годишнината на Българската държава. Инициатор на строежа е Людмила Живкова, която съвсем заслужено остава в пантеона на личностите с принос за българската култура.

От ролята на Людмила Живкова произлизат и многото митове за нейното влияние върху стилистиката на сградата - както отвън, така и в интериора на НДК.

Людмила Живкова (Снимка: Архив Dir.bg)

Според един от митовете бившите соц функционери са искали да съградят умален модел на Конгресния център на КПСС?.. София е трябвало да изпълнява ролята на нещо като социалистическа Женева, смятат някои.

Преди 37 години у нас е изградена грандиозна сграда с мултифункционално значение, без аналог на Балканския полуостров, а може би и в голяма част от Европа.

Снимка: НДК

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по идея на колектив на арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е ландшафтният архитект инж. Валентина Атанасова.

  Снимка: НДК

Според митовете за строежа и вътрешното изпълнение на НДК, Людмила Живкова била вградила в сградата символи от философията на богомилството, на тракийската култура и от Агни йога.

Статуята "Възраждане" на Димитър Бойков (Снимка: НДК)

За соларния култ, напр., свидетелствали множеството произведения на изкуството, под името "Слънце", между които и бронзовото "Слънце" на Георги Чапкънов.

"Слънцето" на Георги Чапкънов (Снимка: НДК)

Образът на Богинята-майка от тракийската култура и от Агни йога пък била претворена, твърдят познавачи, в множеството женски фигури на първия и шестия етаж, в творбите на различни художници: "Самодива", "Дървото на живота" и "Пролет" на Кънчо Станев, дърворезбата на Антон Дончев "Любовта на слънцето" при зала №5, композицията на Михалис Гарудис и Кольо Гецов "Слънце" в Информационния център на НДК, мозайката на Григор Спиридонов "Слънце" при зала №4, металната завеса "Слънце" на зала № 1 на Димо Заимов, гобленът на Лиляна Чаушева "Слънце" и др.

"Пламъците" на Михаил Бенчев (Снимка: НДК)

Сред безценните по своята стойност творби в НДК, са произведения на майстори на четката като Дечко Узунов и Йоан Левиев, монументалната бронзова статуя "Възраждане" на Димитър Бойков в централното фоайе, металопластиката на Михаил Бенчев "Пламъци" в централното фоайе, живописната композиция "Огъня" на Христо Стефанов в зала № 7 и мн. др.

Изложба на сградни проекти във фоайето на НДК (Снимка: НДК)

Идеята за огъня недвусмислено напомня за прочутата фраза на Людмила Живкова: "Мислете за мен като за огън!" и "предсказанието", което някои търсят в думите й: "Един ден НДК ще обедини балканските народи! Тук ще се случи нещо голямо!" - Е, всъщност, наскоро НДК беше домакин на "нещо голямо" - европредседателството на България, но дали точно него е имала предвид Людмила Живкова? - Тя, по думите на нейни съратници, по-скоро е визирала обединение на балканските народи?...

"Триумф" на проф. Антон Дончев (Снимка: НДК)

Покрай засилената охрана в дните на европредседателството отново се заговори за тайните пространства, "скривалища" и аварийни изходи в сградата на НДК. Тази тема е също част от митовете за Националния дворец на културата.

"Лъв" на Андрей Николов (Снимка: НДК)

Говори се за цял етаж, изграден някога за баща и дъщеря Живкови; за противоракетно скривалище и 3 етажа под земята? - Всъщност, това за подземията отдавна не се коментира.

Строежът (Снимка: Иван Григоров)

И не би следвало да бъде публично обсъждано, защото под много култови сгради в столиците на големи градове се изграждат такива подземия, които имат специална функция, свързана с националната сигурност.

Снимка: Иван Григоров

Слухове кръжат и около въпроса, по каква причина изчезват документите за строителството на НДК? - Някои търсят в изчезването им мистерия, а други парират слуховете с един безспорен факт - архивът на "Главпроект" е бил наводнен през 80-те години на миналия век. Така се затрива част от документацията на предприятието, свързана не само с НДК.

Говори се, че сцената на Конгресната зала на НДК е била строена при пълна секретност, но през годините много от строителите са давали интервюта и техните разкази са били документирани. Един от ръководителите на проекта, напр. - Николай Вълчев издава "тайната", че само един от стотиците столове в залата е струвал на държавата ни 1200 долара. Търсено е било най-доброто в света, за изграждането и оборудването на конгресната зала.

Снимка: НДК

В околопарковото пространство на НДК бяха построени много паметници, един от които бе монументът "1300 години България".

Монументът "1300 години България" (Снимка: "Изгубената България")

С времето той се рушеше и това даде тласък за голямо обществено обсъждане, което като много други неща в живота ни, също не бе подминато от политизиране. Така или иначе, паметникът бе демонтиран...

Снимка: НДК

Сградата на НДК продължава да се извисява достолепно в самия център на София, но малцина столичани знаят, че в първите години след т.нар. демократичен преход, комплексът загубва доста пространства от собствеността си.

През 80-те (Снимка: НДК)

В новите пазарни условия ръководството му търси пътища за самофинансиране. В онзи период НДК се издържа предимно от конгресна и концертна дейност, като оставя в наследство спомените за големи имиджови успехи и за събития, които и днес се поддържат като традиционни.

Снимка: НДК

Цялата тази 37-годишна история, с митовете, слуховете и обществените дискусии около НДК, ни даде повод да се поразровим в трудното, но славно минало, и да поразпитаме накъде ще продължи дейността си този истински оазис на културата, с какъвто разполагат малко градове в света.

Снимка: Shutterstock

Ето защо се обърнахме към някогашния директор на НДК - г-н Христо Друмев, който управлява дейността на Двореца в продължение на 22 години, и към г-н Борислав Велков - сегашният председател на Съвета на директорите на НДК, който има идеята да възстанови най-доброто от миналото и да развие дейността на вече съществуващите културни пространства, като Театър "Азарян", кино "Люмиер-Лидл", Литературен клуб "Перото", т.нар. ДНК - за съвременните танци и пърформанс и др.

Сегашният председател на Съвета на директорите на НДК- г-н Борислав Велков е на мнение, че трябва да се следват добрите традиции, да се поддържа контакта на българите с най-добрите световни образци на киното, литературата, музиката и изкуствата, както чрез фестивалите, традиционно провеждани в НДК, така и чрез нови форми на представяне на тези образци.

Снимка: НДК

В духа на съвремието вече са въведени новости като онлайн система за продажба на билети, нова система за сигурност и модерни технически средства за по-добро качество на продукциите в многобройните зали на НДК.

Снимка: НДК

Обсъжда се и идеята за провеждане на туристически и образователни турове в НДК за гости, ученически групи от страната и чужбина, и пр.

Снимка: НДК

Председателят на Съвета на директорите на НДК - г-н Борислав Велков:

Уважаваме традициите, но ще се опитаме да създадем и нещо свое, за да бъде НДК привлекателно място за хората

- Откакто управляваме НДК, вече година и половина, екипът ни се стреми той да отговори на всички световни стандарти и в културата, и в организацията на събития, и в конгресната дейност. Това е една доста динамична среда, която навсякъде по света е индустрия.

Много европейски градове се крепят на тази индустрия - на т.нар. културен туризъм, на конгресния туризъм. Така че НДК може да бъде един флагман за подобен тип дейност не само за столицата, но изобщо за България.

Снимка: НДК

Ние имаме нужда от култура. Това е безспорно. И в тази връзка, всяка една инвестиция, трябва да е дългосрочна и да бъде максимално оправдана. Една такава сграда като НДК, която живее толкова динамично вече 37 години, трябва и да се поддържа динамично. В това отношение пред нас предстоят много предизвикателства.

В дъното - "Слънце" на Димо Заимов (Снимка: НДК)

В един момент трябва да направим ремонт на Зала 1 и подобрение на някои други пространства, така че да постигнем един цялостен баланс във визията на сградата.

Друго голямо предизвикателство е организацията на собствени културни събития. В това отношение разполагаме с голям потенциал, а вече има и много по-голямо търсене на такива събития.

НДК традиционно има няколко големи фестивали, като "Киномания", който съществува вече 32 години и Музикалния фестивал, който е на същата "възраст", но това са фестивали, които ние сме наследили от миналото, а София все повече се развива - столицата вече става един мултикултурен град, който има своите нови потребности, и ние трябва да им отговорим.

Снимка: НДК

Намерението ни е да създадем свои нови събития, и да превърнем столицата в привлекателен център, както за сънародниците ни, така и за гостите-чужденци.

У нас концертрират много звезди на световната музикална сцена, а цените на билетите са далеч по-достъпни от тези в много други страни по света. Така че ние имаме всички предпоставки да развием този пазар.

Снимка: НДК

Отнасяме се с уважение към всичко, което е създадено преди нас - ще запазим традициите, но имаме желанието да привнесем и нещо от себе си, за да може НДК да се превърне в едно привлекателно място за хора от всички възрасти, които ценят културата и търсят общуването с нея, каза пред Impressio.dir г-н Борислав Велков.

"Възхвала на българската култура" на акад. Дечко Узунов (Снимка: НДК)

НДК ще продължи да бъде просветен и културен център за хората. Както за жители на София, така и за гости на града.

Неговият живот се съизмерва с пулса на времето и тупти заедно с него. Затова изглежда напълно заслужена метафората, че НДК е "сърцето на София".

Автор: Еми Мариянска

Видео: Павлин Даскалов, Деян Веселинов, Ренета Веселинова

Коментирай 17

1/1

В дъното - "Слънце" на Димо Заимов (Снимка: НДК)

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

"Възхвала на българската култура" на акад. Дечко Узунов (Снимка: НДК)

През 80-те (Снимка: НДК)

Статуята "Възраждане" на Димитър Бойков (Снимка: НДК)

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Снимка: НДК

Изложба на сградни проекти във фоайето на НДК (Снимка: НДК)

"Лъв" на Андрей Николов (Снимка: НДК)

"Слънцето" на Георги Чапкънов (Снимка: НДК)

"Пламъците" на Михаил Бенчев (Снимка: НДК)

"Триумф" на проф. Антон Дончев (Снимка: НДК)

Монументът "1300 години България" (Снимка: "Изгубената България")

Строежът (Снимка: Иван Григоров)

Людмила Живкова (Снимка: Архив Dir.bg)

Снимка: Shutterstock

Снимка: Иван Григоров

Още ВИДЕО

"Диагноза": къcият филм, който лекува

Майсторският кино разказ на Киран Коларов ще ви провокира да намерите своя личен отговор на въпроcа: от какво боледуваме?

Саундтракът на "Най-великият шоумен" е най-продаваният албум за 2018

Класацията на IFPI "Global Album Chart" комбинира данните от физическите и дигиталните продажби на албумите в глобален мащаб

Да влезеш в кожата на друг човек... 100 пъти

Иван Бърнев, Димитър Николов и Елена Теблис или как cе подготвят актьорите у наc за ролите cи в киното

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Важното е да бъдем себе си и да следваме мечтите си, казва режисьорът

Доайенът на "София квартет" Валентин Геров с юбилеен концерт с дрескод червено

С участието на Живко Петров, Антони Дончев, Васил Петров и Иван Лечев. Специален гост - Ники Сотиров

"Наемателят" - история за реда и тиранията, любовта и репресията

Представлението на режисьора Александра Петрова е с номинация за "ИКАР" в категория авторска музика на композитора Милен Апостолов и ще бъде на Софийска сцена единствено в Театър Азарян

Виж всички

Календар