КУЛТУРНИТЕ СРЕДИЩА НА БЪЛГАРИЯ
НДК - сърцето на София (ВИДЕО)
Минало, настояще и бъдеще - с пулса на времето
Автор : Еми Мариянска / 7 януари 2019 / 10:54 8945 Прочита 17 Коментара
Когато човек живее в един забързан и пренаселен град, не му остава много време да разглежда улиците, сградите, и да размишлява за историята им. Някои сгради, обаче, сами припомнят за себе си, защото се набиват на очи. Покрай Нова година в Националния дворец на културата са влезли за някакво събитие хиляди хора. Вътре властва особена атмосфера, някак различна от тази на града отвън... Това е и поводът да се запитаме, какво се случва в тази сграда, съградена на границата между соца и "прехода", и "попила" в себе си духа на две епохи?
Националният дворец на културата, известен с краткото име НДК, е построен само за 3 години - през периода 1978-1981 г. Идеята за него е посветена на тържественото честване на 1300-годишнината на Българската държава. Инициатор на строежа е Людмила Живкова, която съвсем заслужено остава в пантеона на личностите с принос за българската култура.
От ролята на Людмила Живкова произлизат и многото митове за нейното влияние върху стилистиката на сградата - както отвън, така и в интериора на НДК.
Людмила Живкова (Снимка: Архив Dir.bg)
Според един от митовете бившите соц функционери са искали да съградят умален модел на Конгресния център на КПСС?.. София е трябвало да изпълнява ролята на нещо като социалистическа Женева, смятат някои.
Преди 37 години у нас е изградена грандиозна сграда с мултифункционално значение, без аналог на Балканския полуостров, а може би и в голяма част от Европа.
Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е по идея на колектив на арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е ландшафтният архитект инж. Валентина Атанасова.
Според митовете за строежа и вътрешното изпълнение на НДК, Людмила Живкова била вградила в сградата символи от философията на богомилството, на тракийската култура и от Агни йога.
Статуята "Възраждане" на Димитър Бойков (Снимка: НДК)
За соларния култ, напр., свидетелствали множеството произведения на изкуството, под името "Слънце", между които и бронзовото "Слънце" на Георги Чапкънов.
"Слънцето" на Георги Чапкънов (Снимка: НДК)
Образът на Богинята-майка от тракийската култура и от Агни йога пък била претворена, твърдят познавачи, в множеството женски фигури на първия и шестия етаж, в творбите на различни художници: "Самодива", "Дървото на живота" и "Пролет" на Кънчо Станев, дърворезбата на Антон Дончев "Любовта на слънцето" при зала №5, композицията на Михалис Гарудис и Кольо Гецов "Слънце" в Информационния център на НДК, мозайката на Григор Спиридонов "Слънце" при зала №4, металната завеса "Слънце" на зала № 1 на Димо Заимов, гобленът на Лиляна Чаушева "Слънце" и др.
"Пламъците" на Михаил Бенчев (Снимка: НДК)
Сред безценните по своята стойност творби в НДК, са произведения на майстори на четката като Дечко Узунов и Йоан Левиев, монументалната бронзова статуя "Възраждане" на Димитър Бойков в централното фоайе, металопластиката на Михаил Бенчев "Пламъци" в централното фоайе, живописната композиция "Огъня" на Христо Стефанов в зала № 7 и мн. др.
Изложба на сградни проекти във фоайето на НДК (Снимка: НДК)
Идеята за огъня недвусмислено напомня за прочутата фраза на Людмила Живкова: "Мислете за мен като за огън!" и "предсказанието", което някои търсят в думите й: "Един ден НДК ще обедини балканските народи! Тук ще се случи нещо голямо!" - Е, всъщност, наскоро НДК беше домакин на "нещо голямо" - европредседателството на България, но дали точно него е имала предвид Людмила Живкова? - Тя, по думите на нейни съратници, по-скоро е визирала обединение на балканските народи?...
"Триумф" на проф. Антон Дончев (Снимка: НДК)
Покрай засилената охрана в дните на европредседателството отново се заговори за тайните пространства, "скривалища" и аварийни изходи в сградата на НДК. Тази тема е също част от митовете за Националния дворец на културата.
"Лъв" на Андрей Николов (Снимка: НДК)
Говори се за цял етаж, изграден някога за баща и дъщеря Живкови; за противоракетно скривалище и 3 етажа под земята? - Всъщност, това за подземията отдавна не се коментира.
Строежът (Снимка: Иван Григоров)
И не би следвало да бъде публично обсъждано, защото под много култови сгради в столиците на големи градове се изграждат такива подземия, които имат специална функция, свързана с националната сигурност.
Слухове кръжат и около въпроса, по каква причина изчезват документите за строителството на НДК? - Някои търсят в изчезването им мистерия, а други парират слуховете с един безспорен факт - архивът на "Главпроект" е бил наводнен през 80-те години на миналия век. Така се затрива част от документацията на предприятието, свързана не само с НДК.
Говори се, че сцената на Конгресната зала на НДК е била строена при пълна секретност, но през годините много от строителите са давали интервюта и техните разкази са били документирани. Един от ръководителите на проекта, напр. - Николай Вълчев издава "тайната", че само един от стотиците столове в залата е струвал на държавата ни 1200 долара. Търсено е било най-доброто в света, за изграждането и оборудването на конгресната зала.
В околопарковото пространство на НДК бяха построени много паметници, един от които бе монументът "1300 години България".
Монументът "1300 години България" (Снимка: "Изгубената България")
С времето той се рушеше и това даде тласък за голямо обществено обсъждане, което като много други неща в живота ни, също не бе подминато от политизиране. Така или иначе, паметникът бе демонтиран...
Сградата на НДК продължава да се извисява достолепно в самия център на София, но малцина столичани знаят, че в първите години след т.нар. демократичен преход, комплексът загубва доста пространства от собствеността си.
В новите пазарни условия ръководството му търси пътища за самофинансиране. В онзи период НДК се издържа предимно от конгресна и концертна дейност, като оставя в наследство спомените за големи имиджови успехи и за събития, които и днес се поддържат като традиционни.
Цялата тази 37-годишна история, с митовете, слуховете и обществените дискусии около НДК, ни даде повод да се поразровим в трудното, но славно минало, и да поразпитаме накъде ще продължи дейността си този истински оазис на културата, с какъвто разполагат малко градове в света.
Ето защо се обърнахме към някогашния директор на НДК - г-н Христо Друмев, който управлява дейността на Двореца в продължение на 22 години, и към г-н Борислав Велков - сегашният председател на Съвета на директорите на НДК, който има идеята да възстанови най-доброто от миналото и да развие дейността на вече съществуващите културни пространства, като Театър "Азарян", кино "Люмиер-Лидл", Литературен клуб "Перото", т.нар. ДНК - за съвременните танци и пърформанс и др.
Сегашният председател на Съвета на директорите на НДК- г-н Борислав Велков е на мнение, че трябва да се следват добрите традиции, да се поддържа контакта на българите с най-добрите световни образци на киното, литературата, музиката и изкуствата, както чрез фестивалите, традиционно провеждани в НДК, така и чрез нови форми на представяне на тези образци.
В духа на съвремието вече са въведени новости като онлайн система за продажба на билети, нова система за сигурност и модерни технически средства за по-добро качество на продукциите в многобройните зали на НДК.
Обсъжда се и идеята за провеждане на туристически и образователни турове в НДК за гости, ученически групи от страната и чужбина, и пр.
Председателят на Съвета на директорите на НДК - г-н Борислав Велков:
Уважаваме традициите, но ще се опитаме да създадем и нещо свое, за да бъде НДК привлекателно място за хората
- Откакто управляваме НДК, вече година и половина, екипът ни се стреми той да отговори на всички световни стандарти и в културата, и в организацията на събития, и в конгресната дейност. Това е една доста динамична среда, която навсякъде по света е индустрия.
Много европейски градове се крепят на тази индустрия - на т.нар. културен туризъм, на конгресния туризъм. Така че НДК може да бъде един флагман за подобен тип дейност не само за столицата, но изобщо за България.
Ние имаме нужда от култура. Това е безспорно. И в тази връзка, всяка една инвестиция, трябва да е дългосрочна и да бъде максимално оправдана. Една такава сграда като НДК, която живее толкова динамично вече 37 години, трябва и да се поддържа динамично. В това отношение пред нас предстоят много предизвикателства.
В дъното - "Слънце" на Димо Заимов (Снимка: НДК)
В един момент трябва да направим ремонт на Зала 1 и подобрение на някои други пространства, така че да постигнем един цялостен баланс във визията на сградата.
Друго голямо предизвикателство е организацията на собствени културни събития. В това отношение разполагаме с голям потенциал, а вече има и много по-голямо търсене на такива събития.
НДК традиционно има няколко големи фестивали, като "Киномания", който съществува вече 32 години и Музикалния фестивал, който е на същата "възраст", но това са фестивали, които ние сме наследили от миналото, а София все повече се развива - столицата вече става един мултикултурен град, който има своите нови потребности, и ние трябва да им отговорим.
Намерението ни е да създадем свои нови събития, и да превърнем столицата в привлекателен център, както за сънародниците ни, така и за гостите-чужденци.
У нас концертрират много звезди на световната музикална сцена, а цените на билетите са далеч по-достъпни от тези в много други страни по света. Така че ние имаме всички предпоставки да развием този пазар.
Отнасяме се с уважение към всичко, което е създадено преди нас - ще запазим традициите, но имаме желанието да привнесем и нещо от себе си, за да може НДК да се превърне в едно привлекателно място за хора от всички възрасти, които ценят културата и търсят общуването с нея, каза пред Impressio.dir г-н Борислав Велков.
"Възхвала на българската култура" на акад. Дечко Узунов (Снимка: НДК)
НДК ще продължи да бъде просветен и културен център за хората. Както за жители на София, така и за гости на града.
Неговият живот се съизмерва с пулса на времето и тупти заедно с него. Затова изглежда напълно заслужена метафората, че НДК е "сърцето на София".
Автор: Еми Мариянска
Видео: Павлин Даскалов, Деян Веселинов, Ренета Веселинова
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}