СПЕЦИАЛЕН ГОСТ: ТАНЦУВАЩИЯТ С КАОМОДЖИ
Кенджи Шинохе за красотата на езика каомоджи, с който можеш да кажеш всичко
Японският хореограф гостува с два танцови спектакъла на One Dance week - Пловдив
Редактор : Impressio / 1 септември 2018 / 09:16 1803 Прочита 5 Коментара
В епохата на WhatsApp и Messenger твърде често думите се оказват излишни. За виртуално общуване стигат анимирани човечета и палци в различни посоки. В Япония обаче емотиконите улавят много повече детайли и представляват пъстра вселена, в която да се изгубиш. В света на каомоджи (от "kao" - "лице" и "moji" - "знак") най-важни са очите, защото японците вярват, че те са огледалото на човешката душа.
С над 10 000 красиви комбинации от графични знаци, символи и букви, каомоджи е красив език, с който можеш да кажеш всичко. Когато тренираш: ᕦ(ò_óˇ)ᕤ. Когато целуваш: ( o ⊰ o ). Когато обръщащ масата от гняв: (╯°益°)╯彡┻━┻. Или когато гониш пеперуда: 〜〜(／￣▽)／ 〜ф.
Каомоджитата излизат от екрана, за да попаднат на танцовата сцена. Японският хореограф Кенджи Шинохе ще представи два спектакъла - миниатюри в рамките на 11-то издание на One Dance Week. С комбинация от майсторски танц, пантомима и музика, Шинохе излиза за първи път пред българската публика на 22 септември в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив.
Разговаряхме с Кенджи Шинохе за представленията K(-A-)O / и ЛЮБОВ, както и, разбира се, за каомоджи. Защото някои неща не могат да бъдат описани със звездички, скобички и точки. Сред тях е удоволствието да гледаш съвременен (〜￣▽￣)〜 на живо
- Кенджи Шинохе е...
- Аз съм хореограф от Япония, но сега живея в Германия. Танцувам от ранна детска възраст. Започнах с бални танци, а в залата ме заведе баба ми. През 2015-а се преместих в Германия, за да изучавам модерен и съвременен танц в школата на Пина Бауш. Може да се каже, че моята кариера на хореограф и танцов артист се роди и проходи в Германия.
- Каомоджитата са японски феномен в интернет общуването. Вие пренасяте този необикновен изразен език на танцовата сцена. Защо?
- Нямах представа, че каомоджитата произхождат от Япония. Толкова често ги изписвах в ежедневната комуникация, докато бях у дома, че дори не се замислях. Осъзнах това едва, след като се преместих в Германия. Хората в Европа използват ;) и :/ , и :D в платформи като WhatsApp. Не знаех какво означават тези символи. Какво е :D? Дали човекът, с когото разговарям, иска да ми каже нещо за буквата D? Или нещо друго?
Тогава разбрах, че каомоджи културата съществува единствено в Япония. Хората в различните държави използват една и съща система от графични знаци и символи за чат комуникация, но в много различни стилове. Затова реших да поставя каомоджи на танцовата сцена, защото са добър пример за общуването в интернет.
- В каомоджи трябва да добавите 〜, ノ или ヘ , за да опишете танц. Когато стъпите на сцената обаче, какво още е нужно? Възможно ли е да прикрием или да фалшифицираме емоциите пред публиката?
- Разбира се, че е възможно да направите poker face, за да скриете емоциите си в определен момент. Чрез изкуството на танца обаче ние изпитваме истински, дълбоки чувства и никой не може да ги скрие. Това е големият контракт в комуникацията между думи и емотикони от една страна, а от друга - танца и езика на тялото.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
- Ами (?♥‿♥?), любовта? Сякаш свикнахме да изпращаме виртуални сърца и целувки. Опасно ли е това? Как може да си върнем дълбокото и искрено чувство да обичаме нещо или някого?
- Усещам, че губим разнообразието на истинските чувства ден след ден. Чрез каомоджитата и емотиконите изразяваме усмивка и щастие, например (^ ^) или ? . Но лицата ни не са толкова прости. Ето защо танцувам.
Танцът се нуждае от плътта на тялото. От това да се потим, уморяваме и да оставаме без дъх. Тук всичко е наистина. Зрителите не могат да дойдат в театралната зала виртуално. Те трябва да използват краката си, за да видят даден танцов спектакъл. Защото е много по-различно, отколкото ако гледат през монитора. Живото общуване, колкото и да е първично, е малка, но безспорна стъпка към това да се опознаем дълбоко.
- Днес хората във все по-голяма степен притежават едни и същи предмети, устройства, начин на живот. Дали и емоциите ни не се уеднаквяват? Не се ли опростяват? Ако е възможно да копираш и поставиш върху себе си нечие поведение или излъчване, тогава как оставаш верен на себе си?
- Мисля, че е много лесно да следваш даден начин на живот или да копираш нечий външен вид. Но дълбоко в себе си ние не можем да изневерим на съзнанието си. В днешния свят смартфоните и компютрите са много важни и полезни за всеки, но нека не забравяме, че те са просто инструменти. Чрез тях получаваме всевъзможна информация, но устройствата нямат мирис, вкус, пулс. Чрез тях можем да разговаряме, но не и да се усетим, да се докоснем един друг.
Интернет ни даде възможност да споделяме информация с хора по целия свят, да съборим разделителната стена на културни традиции, нации, поколения и общности. Но не забравяйте, че технологията е просто средство. И че трябва да мислим за човека, който стои тук, точно пред теб.
- За първи път ли идвате в България? Ще представите два спектакъла в Пловдив. Какво бихте казал на зрителите?
- Не съм бил в България досега. Много съм щастлив, че ще представя спектакли в Пловдив. Надявам се на публиката да й харесат. Ще се видим скоро (^O^).
Гледайте K(-A-)O / и Любов на 22 септември в Дом на културата "Борис Христов" - Пловдив. Билети може да намерите онлайн в системата на EpayGo.bg както и на касите на Easypay, а също и на новия билетен център на Easypay в Пловдив - ул. Княз Александър I №36.
One Dance Week се организира от Фондация "ЕДНО за Култура и Изкуства" и е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Събитието е подкрепено от Министерството на културата на Република България.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}