"Гето'' - не се възприема като място на насилие, а като израз на търсене на диалог с уважение към социалните и културни различия.

Още

Канадският хореограф Марио Пиаца: Всеки от нас е едно гето

От това определение и съждение е тръгнал международно признатият хореограф Марио Пиаца, за да създаде своя балет, носещ същото заглавие. "Гето"- един спектакъл, който е в непрестанна еволюция още от неговото зараждане през сезон 2002/2003 г. за Teatro Massimo, Палермо. На 21 май, спектакълът влезе в програмата на Оперния театър в Стара Загора, след което ще започне своя тур като още на 29 май ще бъде представен на сцената на Националния музикален театър в София. Новата постановка е мислена за балетната трупа на Старозагорската опера, ръководена от Силвия Томова, възстановката е на Людовик Парти /асистентът на Марио Пиаца и репетитор на балета на Държавна опера-Стара Загора/. Сценичната визия на спектакъла е вдъхновена от поетичната живопис и от цветовете на Марк Шагал, в драматургичното действие се развиват основните теми на хореографския проект за едно ново виждане на движенията. Сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова.

Звездата на Старозагорския балет Анелия Димитрова в ролята на Сара в "Гето" (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

В главната роля на Сара на 29 май на сцената на Музикалния театър в София зрителите ще видят изумителната със своята артистичност и танцова техника примабалерина и носителка на "Кристална лира" 2018 в категория "Млад изпълнител" Анелия Димитрова. В ролята на Давид ще й партнира италианецът Паскуале Казелли.

Паскуале Казелли в ролята на Давид в "Гето" (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

Талантливият балетист произхожда от артистично семейство - неговата баба, която присъства на премиерата на "Гето" в Стара Загора, е бивша балерина.

Ромина Славова в ролята на Душата в "Гето" (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

В ролята на Душата ще танцува Ромина Славова, която освен със своята грация и изящност, привлича вниманието с много успешните си авторски хореографии. Забележително е участието на японеца Томоки Ишиго в ролята на Главния равин. Томоки вече направи своите първи впечатляващи главни роли на Базил /"Дон Кихот"/, на Шута в "Лебедово езеро" и се радва на симпатията на старозагорската публика.

Томоки Ишиго в ролята на Главния равин в "Гето" (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

В спектакъла участва почти цялата международна балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. Именно тази многоцветност и разнообразие от над 11 националности вдъхновява хореографа Марио Пиаца и той вдъхва нов живот на своя атрактивен и изпълнен с богато човешко съдържание спектакъл. Неповторимата енергия на младата балетна трупа на Старозагорската опера превърна "Гето" във спектакъл-фойерверк, който "изстреля" артистите в неподозирана от тях самите нова професионална орбита.

"Отправната точка при изграждането на този спектакъл беше необходимостта да се изправим пред въпросите за отхвърлянето и изгнанието чрез изследване на гетата, реални и виртуални, които се раждат от страха, натрупан от недоверието. Еврейското гето представлява една концентрирана общност от хора, със своята историческа памет, включително музиката Клезмер и циганските напеви, една двойка младоженци е емблема на бъдещото развитие на общността. В творбата се смесват хумор и страх, болка и усмивка в осъзнаване на това, че има "Ха Тиква" (Надежда), която ще даде необходимата сила, за преодоляване заедно на всички пречки. Това е танцувална картина на нормалния живот и на познанието, едно послание за мир и свобода" (Марио Пиаца).

Снимка: Държавна опера - Стара Загора

Спектакълът ''Гето'', награден през 2002 с едно от най-големите признания за изпълнителски изкуства на Европейската асоциация за еврейска култура в Лондон, олицетворява мечтата на всяка малцинствена група, преследвана и подтискана, заради етническата си принадлежност, сексуална ориентация или религиозно вярване, да излезе от изолацията в която е притисната и да постигне желаната свобода, посредством музиката - общото наследство на човечеството. Гетото тук се счита за символ на всякаква дискриминация. Главните герои Давид, Сара и главният Равин интерпретират живота в един колоритен, поразителен калейдоскоп от чувства и страсти: от брачната любов, сватбата, традиции и празненства до отчаянието, депортацията и трагедията на Шоа (Холокост). Героят разказвач Ха Тиква (на еврейски означава Надежда) разказва за силата, вярата и възраждането на народа на Израел. Като започнем от танцовите стъпки по музиката на Горан Брегович и неговия "Underground", преминем през изумителната и разтапяща музика Клезмер, циганските песни като "Джелем Джелем" - спомен от изтребването на ромите и стигнем до едно нарастващо сърцебиене, което ще разтърси зрителя от вълнение.