БАЛЕТНА МАГИЯ
Балет "Арабеск" представя "Сидхарта" на 5 април
Спектакълът е от 19 ч., на сцената на Музикален театър
Редактор : / 303 Прочита 0 Коментара
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)БАЛЕТ "АРАБЕСК" представя СИДХАРТА на 5 април, 19:00, на сцената на Музикален театър, Идея и хореография Мила Искренова
Сценография и костюми : Свила Величкова
Видеопроекции : Никола Налбантов
Музикален консултант : Весела Цанкова
Сидхарта - Васил Дипчиков
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)
Херман Хесе - Стефан Вучов
Буда - Чан Тхе Чунг
Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от "Тристан и Изолда", "Танхойзер" и "Лоенгрин", единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе "Сидхарта"
Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света.
Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в музиката, танцовия език и образността
Спектакълът не преразказва историята от произведението на Хесе, а пресъздава основни моменти от развитието й в 9 относително самостоятелно завършени епизоди, със собствена структура и образност. Присъстват главните персонажи на поетичната повест: Сидхарта Буда, множественият образ на Камала , а така също - Реката, символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря - всички те, преливащи се един в друг и постоянно менящи се. Присъства и самият Херман Хесе, в изпълнение на Стефан Вучов, през чийто поглед се развива действието.
Защо Мила Искренова избира "Сидхарта" на Херман Хесе
Хореографката Мила Искренова (Източник: Музикален театър)
Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството.
Много години по-късно от първата среща със "Сидхарта", Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише "Сидхарта" и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той; защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия;
защо пише "Завръщането на Заратустра", защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата.
Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.
Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че "Сидхарта" е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.
"Сидхарта" е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта, толкова наподобява днешното време така тревожно и заредено в същото време, когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)
Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.
Мила Искренова за пътят си към към светлината и силата на човешкия дух
Правейки "Сидхарта", не мислех дали този спектакъл ще е "модерен". Исках той да е мил, нежен, да отразява светлината като течаща река, реката на живота, която те върти във водовъртежите си, но не те наранява ...
Спектакъл, в който има милост, който дава надежда - това исках да направя... Затова в резултат се получи нещо неоромантично, и леко усмихнато..- мисля, че публиката ме разбира.
Тази тенденция на завръщане към романтизма в момента шества по много танцови сцени. Хората имат огромна необходимост да се потопят в нещо красиво и утешително.. Това е причина да се правят много възстановки и нови интерпретации на класически романтични постановки....
"Казвам това не само , за да изясня мотивите си, но да посоча огромния дефицит от милост , светлина и нежност в отношенията ни...Мисля, че и това беше разбрано."
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)
Защо да гледаме спектакъла "Сидхарта"?
Спектакълът " Сидхарта" предизвика много мнения, някои крайно противоречиви.... Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл "изгаря чувствата"
Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.
Затова, ако искате да се провокирате от спектакъла "Сидхарта", вгледайте се и открийте кодовете - те ще ви обяснят, лично на вас, защото само вие ще сте разгадали кодовете по "вашия" начин. И това е основната цел - да станат кодове на вниманието на зрителя към самия себе си.
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)
"Сидхарта" хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.
ХОРЕОГРАФКАТА НА БАЛЕТ "АРАБЕСК" МИЛА ИСКРЕНОВА
Мила Искренова е сред творците от поколението танцьори и хореографи, които още в началото на своята творческа дейност и особено след промените от началото на 90-те започнаха бързо приобщаване към световните процеси и тенденции в развитието на изкуството в България и в частност на съвременния танц. Нейната работа и творческата дейност допринасят българският съвременен танц да е равностоен на случващото се по света. Спектаклите й, смели естетически провокации, са един модерен и силно въздействащ прочит на екзистенциални за новото време въпроси, една осъвременена интерпретация на вечните идеи за морала, религията, сексуалността и властта, идеи на философските мислители отпреди столетия, които са изключително актуални и отнасящи се до днешните хора.
Името на хореографката на Балет "Арабеск" Мила Искренова, потомка на едни от основателите на Старозагорската опера, се свързва с над 40-годишна кариера в съвременния танц. Получава образование в Държавното хореографско училище - София. Завършва Институт за музикални и хореографски кадри. Специализира съвременен танц, хореография, анализ и естетика на танца и танцова импровизация в Лятната балетна академия Кьолн, в класовете на Мери Хингсън и Уолтър Райнес, Палука шуле, Дрезден, и в известния Лабан данс център, Лондон при Сара Рабич, Ана Санчес Колберг, Сюзън Сендлер и Деал Томсън.
Преподава класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия, където е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. Преподавател е по специалността модерен танцов театър в Първо частно театрално училище "Любен Гройс", НУТИ, в ДМА "Панчо Владигеров", НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", балетмайстор е в БНТ.
Произведенията й са представяни на много сцени в Европа и Америка. Участва със свои лекции на редица международни форуми и фестивали
Сцена от "Сидхарта" (Източник: Музикален театър)
Автор е на сценарии и хореография за над 60 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли.
Работила е с водещите български танцови трупи: балет "Арабеск", на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио "Ек".
Театралните режисьори обичат да работят с нея не само заради изключителния й талант на хореограф, но и заради неординерното й мислене, отношението и към тялото и изказа му чрез танца, богатата й култура.
Мила Искренова, като ярък представител на съвременния танц, анализатор и творец публикува статии и рецензии в сп. "Алтера", портал за култура, "Въпреки.com" списание "ТАНЦ", във всички културни рубрики и медии. Автор е на книгите: "Радостта на тялото", "Вкусът на Твоето тяло" и "Анна и алената глутница", а така също и на пиесата "Меломимик".
През 1997 г. печели "Кристална лира" за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел "Артпрограми" на международния телевизионен фестивал "Златната антена",,Златно перо на ФМ КЛасик, Златен век на Министерство на културата, Златен век звезда Министерство на културата, както и на още много артистични и държавни отличия. Избрана от слушателите на БНР за посланик на културата за .........
В заключение, като още едно доказателство за значимостта на приносът на Мила Искренова в развитието на съвременния танц и не само в България и отвъд нейните граници, цитираме две от безбройните изказвания на известни личности за обхвата и смисъла на нейното творчество.
Хореографката Мила Искренова (Източник: Музикален театър)
"...Мила Искренова е изумително интересен автор - хореограф с абсолютно европейски мащаби. Който не е имитационен, а притежава собствено присъствие в голямата съвременна хореографска традиция. Почувствах се поласкана, когато видях, че именно тук, в собствената ми страна, където иначе е характерен естетическият анахронизъм, можах да видя спектакъл като "Сидхарта". Това коментира присъстващата в залата Леа Коен, дългогодишен дипломат, а в предишното си битие - музиколог, защитил дисертация на тема "Танцовата драма и зараждането й в Париж между 1917 г. и 1924 г."
"...Тъкмо Мила Искренова с нейните великолепни интуиции ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което създава среда. При него не излиза музикална форма, а образи и внушения. Неща, много по-важни от правилно написаната и правилно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия" - призна композиторът Георги Арнаудов